Банички с къри пиле

Петък е денят на майстора! Нали така?.. Абе, какво ли не измислят хората само и само да си спестят малко работа. Ние пък с Христина измислихме ”Кулинарния петък” (да, Симо, да, хрумването беше твое, но така и не ни сготви нищо...). Не е ясно още дали петъшното хапване ще прерасне в традиция, но си струва да опитаме, а и идеята беше радушно приета от колегите и на двама ни.

Аз отдавна тая в себе си слабост към храната за партита – разните му там хапки, сладки и всякакви красиво изглеждащи глезотийки за небцето. Изглеждат ми много фини, винаги са с концентриран вкус, а комбинациите и възможностите за импровизации са неограничени. Дори си бях донесъл от Щатите една книжка за декориране, но така и не стигнах до нея, макар Христина да беше много ентусиазирана. А този вид храна е и най-лесен за споделяне. И понеже исках да споделя с колегите, четящи блога, освен снимков материал и малко „хапков” материал – измислихме „Кулинарния петък”. Принципно аз и преди това носех на Иван някои от готварските ми опити за мнение преди да ги кача на блога, и сега само разширихме броя на гладниците,… пардон, критиците.

Но стига предисловия! Ето и списък на

Необходимите продукти:

• 1/2 пакет фини кори за баница
• 100 г разтопено масло
• 1 с.л. настърган лук
• 250 г сварено пилешко месо или месо от пушено пиле
• ½ ч.л. паста червено къри
• 1 с.л. белен слънчоглед за поръсване
• 1 с.л. лимонов сок

За сос бешамел:

• 1 с.л. масло
• 1 с.л. брашно
• 50 мл сметана
• 50 мл. вода
• сол на вкус
• черен пипер на вкус

Баничките ги намерих в сайта Кулинарно - в кухнята с Йоана, където тя описваше нейното парти по случай рождения й ден, а всъщност рецептата е от сп. Меню. Следвал съм я почти дословно като си спестих магданоза и направих бешамел-а със сметана и вода вместо мляко (защото сутринта като станах се оказа, че сме свършили млякото).

Подготовката всъщност започна предишната вечер, когато сварих пилешкото. Сутринта като станах го надробих на дребно (вечерта нямах нерви да го изчакам да изстине). После настъргах лука и го запържих в една супена лъжица масло, добавих половин лъжичка къри паста (вкусът на кърито, по мое мнение, е доста екзотичен и не ми се рискуваше излишно), добавих наситненото пилешко, солта, черния пипер и изстисках половин от „сладките” балвански лимони (с които ни снабдява майката на Христина).

Като се опържи всичко добре, оставих настрани и се заех с бешамела. Към разтопената лъжица масло добавих лъжица брашно и залях със сметаната при постоянно бъркане. Долях и водата и продължих с НЕПРЕКЪСНАТОТО БЪРКАНЕ. Това е тайната на бешамела – бъркането и многократните опити докато се придобият умения за хомогенизирането му. Посолих и добавих запърженото пилешко. Образува се нещо като меко, месесто, месно тесто – идеално за плънка.

Тука дойде пипкавата част. Всяка баничка се прави от три кори. Намасляват се с маслото и се слагат една върху друга. Големите листове се нарязват на по 12 правоъгълника и всеки правоъгълник се навива на пуричка с малко (или много – по желание) от плънката.

Като се наредят в тавата – отгоре ролцата също се намазват с малко разтопено масло, поръсват се с беления слънчоглед и се пекат в предварително загрята до 180 градуса фурна, докато се зачервят.

Понеже ние с Христина така и не успяхме да си хапнем от баничките колкото ни се искаше няколко дена по-късно си направихме отново. Този път опитахме нова технология за навиването - трите намазнени кори ги навихме на по-едри рула с плънката и нарязахме на пънчета. Ето и резултата:

Като изключим критиката, че са твърде малко и че не сме помислили за вегетарианците – баничките пожънаха небивал успех и сред моите колеги и сред тези на Христина. До следващия петък, колеги!...