29.06.2009 г.

Пилешки гърди с плънка от пшеничено-ръжени трохи и сушени боровинки

Не знам защо, но рецептите от интернет и други източници, които следвам буква по буква нещо не ми се получават. Ако не си добавя нещичко от себе си..., някак си не ми е вкусно. И с тази рецепта беше така. Мислих общо взето в трамвая докато се прибирахме какво да е основното ястие към пълнените домати, и след като цял следобед бях разглеждал рецепти и не си познах моята - комбинирах разни идеи и резултатът не беше лош.

Ето и необходимите продукти (за 4 порции):

  • 4 пилешки гърди (изстудени)
  • 4 сухара (пшеничено-ръжени)
  • 20-тина грама сушени боровинки
  • 1/4 л. прясно мляко (за маринатата)
  • 1/2 чаша прясно мляко (пълномаслено) за плънката
  • 20-тина гр. шам фъстък
  • 20-тина гр. печени орехи
  • 1 яйце
  • 1 с.л. крема сирене (Рама Крем Бонжур)
  • 20 гр. краве масло
  • сол
  • черен пипер
  • лют червен пипер
  • 1 портокал

Всъщност, самата рецепта е доста лесна, като изключим фактора време. Предварителната подготовка е добре да започне 10-тина часа преди самото готвене, т.е. става се рано сутринта за да се приготви вечерята.

Добре е пържолите да се нарежат, така че да се разстелят на двойни "пеперуди" и да се накиснат в прясното мляко поне за няколко часа. Аз ги накиснах сутринта и ги оставих под похлупак в хладилника да престояват до вечерта.

За плънката - натрошените сухари ги полях с прясното мляко и ги размесих с боровинките, шам фъстъка и печените орехи. Поръсих с щипка сол и черен пипер и се оставих всичко да попие в хладилника за няколко часа. (пак от сутринта за вечерта)

Когато дойде времето за готвене към плънката прибавих и предварително разбитото яйце, супената лъжица крема сирене и настъргах кората на половината от портокала. В нарязаните пилешки гърди с лъжица напълних получилата се каша (колкото щедро - толкова по-добре!). Така напълнените гърди подредих в предварително намазнената тава, поръсих с черен пипер, малко лют червен и сол на вкус и метнах във фурната на 200 гр.

Понеже пилешките гърди бяха накиснати в мляко, а и самата плънка беше леко водниста, в тавата заедно около месото имаше и мляко и плънка. В процеса на печене месото и останалите съставки отделиха сос, с който на няколко пъти заливах пълнените гърди за допълнително омекотяване.

Накрая, след около 20-тина минути, когато почти всичко беше готово, резнах по едно тънко парче масло и ги сложих върху месото да се разтопи и да придаде финален сметанов вкус на пилето.

Преди сервирането поръсих месото със сока от половин портокал, а останалата половина на портокала нарязах на тънко за декорация. Готовите пилешки гърди поднесохме на нашите гости с гарнитура от домати с магданоз и краставички нарязани на пръчки.

24.06.2009 г.

Филе от пангасиус с шафранени картофи


Ето още едно кулинарно предизвикателство от Иван.

Основната идея за това ястие произхожда от “Queer Eye for the Straight Guy”, но е успешно модифицирана от Мария, достигайки до нови висоти :)

А картофите с шафран са си изцяло нейно хрумване, идеално пасващо като гарнитура на тази риба.

Ето и необходимите продукти:

За рибата:

  • 2 филета от пангасиус
  • 100 гр. кашу
  • 3-4 с.л. зехтин
  • 1-2 с.л. чили сос
  • 1 по-голям стрък пресен розмарин
  • ½ шепа пресен босилек

За гарнитурата:

  • 700 г. (пресни) картофи
  • 3-4 близалца шафран
  • ½ ч.л. лют червен пипер
  • 50 гр. масло
  • сол

И тъй:

Кашуто, зехтина, чили-соса, розмарина и босилека с смилат в кухненския робот, докато се получи гъста паста. Все пак, не трябва да се прекалява, тъй като ядките трябва да се усещат. Сол не е необходима, тъй като кашуто е предварително посолено.

Филетата се слагат в намазнена тавичка и отгоре се намазват с пастата. Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна за около 15 мин.

В това време картофите се почистват/обелват и сваряват за 15-20 мин. във вода, в която е пуснат шафрана.

Маслото се загрява на котлона, червеният пипер се запържва в него и се поливат сварените и отцедени картофи. Посоляват се на вкус.

Талиателе с пиле, щир и рикота


За моя най-голяма радост Иван се включи на пълна скорост в кулинарното приключение на "Разни... безопасни". Искам да му блатодаря за подкрепата и вдъхновението.
А сега имам честта да представя на всички неговия авторски дебют в блога! Наздраве!

Щирът е познат предимно като бурен, от който гледаме да се отървем от градините си, но неговият по-благороден събрат, носещ същото име и изглеждащ по почти същия начин, е една от използваните треви в гръцката кухня, особено при приготвянето на т.нар. хорта. Наистина, няма как да се намери в магазина, но може успешно да се замени с лапад или спанак, тъй като вкусът му се доближава до техния. А вариантът, с който да се снабдите с такъв, включва наличието на тъща и къща в провинцията :)

Необходимите продукти (за 4 порции)

  • ½ пакет талиателе “Барила” (250 гр.), по възможност от това, което съдържа както обикновена, така и спаначена паста
  • 2 пилешки филета
  • 500 гр. пресен щир (спанак, лапад)
  • 50 гр. прясно мляко
  • 100 гр. рикота
  • 2 скилидки чесън
  • 2 с.л. екстра-върджин зехтин
  • 2 с.л. кедрови ядки
  • прясно настърган пармезан за поръсване
  • сол

И така...

Щирът се измива и нарязва на едри ленти. Пилешките филета също се измиват и нарязват на хапки. Чесънът се смачква и запържва в дълбок тиган с 1 с.л. зехтин, а след 1 минута се добавя и нарязаното пиле. След още 5-6 минути се добавя и щирът, посолява се на вкус, а огънят се намалява. Задушава се около 10 минути, като през 2 минути сместа се разбърква. Накрая в тигана се добавя прясното мляко и рикотата, разбърква се и след 1 минута се дърпа от огъня.

Междувременно талиателе-то се сварява в голяма тенджера с вода според инструкциите на опаковката, т.е. за 6 минути. Много хора, включително и мои познати правят грешката да варят всяка паста прекалено много време, например от порядъка на 15 минути. Аз също съм го правил в миналото, но с течение на времето се убедих, че 60 милиона италианци няма как да бъркат, докато готвят националното си ястие. И наистина, съвсем леко жилавата al-dente паста ми е много, много по-вкусна...

След като се отцеди от водата, тя се полива с втората лъжица зехтин, след което добре се разбърква. Според някои зехтинът не е необходим, но аз предпочитам да го добавям, тъй като пречи на пастата да се слепи веднага и най-вече: придава невероятен аромат.

Кедровите ядки се запичат за около 1-2 минути в тиган на котлона, като непрекъснато се разбъркват, за да не загорят.

Във всяка чиния се поставя пастата, върху нея зеления сос с пилето и се поръсва в изпечените кедрови ядки и прясно настърган пармезан. Последното е особено важна добавка към почти всички видове паста, с изключение на тази с риба и морски дарове, и затова държа да е прясно настърган с ренде, а не от този, който се продава предварително смлян в пакетче и който, в общия случай, е много по-безвкусен.

23.06.2009 г.

Боровинкови пънчета с крема сирене и пуешко

Напоследък нещо ме намързява. Сигурно е от жегата. Или от липсата на удобна кухня. Или.. Абе има доста причини, но ще се концентрирам върху горните две. Ето защо се опитвам да измислям вечери, които бързо се приготвят и са студени. Ето как ми дойде идеята за тази лесна, бърза и изненадващо вкусна вечеря, която в случая предлагам за предястие.

Необходимите продукти (за една порция):

  • една питка тип „дюнер”
  • 2 с.л. сирене „Филаделфия”
  • 4 зелени маслини с бадеми
  • пуешка шунка от гърди Печуга – Екстра – един слайс
  • сушени червени боровинки – за поръсване
  • шам фъстък – 30-тина грама
  • половин ябълка тип „златна превъзходна”
  • лют червен пипер
  • риган
  • канела

Питките тип „дюнер” си ги купувам от „Женския пазар”. Там има един ливански магазин, в който всеки път се изкушавам да си купя какво ли не, но за сега се удържам. Не се знае до кога обаче.... Взема ли си един пакет (10 бройки за 2 лв.), го използвам поне една седмица.

И така, върху една от "дюнерките" намазах щедро количество от сиренето „Филаделфия” и поръсих отгоре сушените боровинки и шам фъстъка. Отгоре сложих слайса пуешко филе и нарязаните наполовинки маслини. Леко поръсих с червения лют пипер – само за нежен пикантен нюанс, който да допълни и удължи послевкуса на сладкия контрапункт от сушените боровинки на фона на крема сиренето.

Цялата амалгама от вкусове навих на руло и нарязах на пънчета леко килнати от едната страна – както е на снимката. Върху подредените в чинията пънчета леко поръсих с щипка риган.

Честно казано, идеята за ябълките като допълнение ми дойде в последната минута. Но докато ябълките като конвенциално допълнение към останалите продукти беше някак логична, канелата върху тях беше фриволна импровизация. И, ей Богу, удар право в десятката!

Общо взето това е. Принципно си мисля, че маслините може и да се пропуснат. Вкусът им е малко рязък на фона на всичко останало, но пък позволява да се засили контраста със сладостта на боровинките.

Комбинацията от вкусове се оказа невероятна.

Наздраве!

Пълнени домати със сирена паста и поръска от пикантни тиквени семки

Всъщност идеята е производна на пролетните рулца с нахут, но аранжирана по по-различен начин и са добавени една, две импровизации и ограничения поради предпочитанията на кумовете ни, за които подготвихме вечерята.

Ето и необходимите съставки (за 4 порции):

  • 4 средни домата
  • 1/2 краставица (за декорация)
  • 8 слайса филе „Елена”

за сирената паста

  • 3 с.л. кисело мляко
  • 100-тина гр. сирене (краве, може да се обезсоли предварително като се накисне за ден във вода)
  • 1 кисела краставичка (неголяма)
  • 1 скилидка чесън (малка)
  • 1 твърдо сварено яйце
  • 1 1/2 - 2 с.л. суров сусам

за пикантните тиквени семки

  • 200 гр. сурови тиквени семки
  • 1 1/2 ч л олио
  • 1 1/2 ч л Сос Уорчестър
  • 1 ч л сладък червен пипер
  • 1 ч л сух риган
  • 1/2 ч л сос Табаско
  • 1/4 ч л сол

За сирената паста смесихме киселото мляко с натрошеното сирене. Киселата краставичка надребнихме според възможностите си и прибавихме към сместа. Хубаво е надребнената краставичка да се остави от нея да се оцеди киселия сок (за де не се разводнява много много пастата). Твърдо свареното яйце го добавихме също ситно нарязано (могат да се прибавят и две яйца на принципа: „Колкото повече, толкова повече”). По отношение на сусама мисля, че е добре да се препече на фурна преди да се добави – поне така направихме ние. Чесънът – през пресата за чесън или с ножа – ситно накълцан. Всичко това се разбърква и се оставя в хладилника да изстива.

Пикантните тиквени семки приготвихме като всичките съставки ги омесихме добре, така че по семките да залепнат подправките. В добре загрята фурна 180-200 градуса сложихме тавата с ядките, след около5 мин. разбъркахме добре и оставихме да се допекат още 5-7 минутки. След като извадихме тавата от фурната я сложихме настрана, за да изстинат семките. ( съвет - за да изстинат по-бързо извадете семките от тавата и разстелете на студена повърхност - например, покрита с хартия за печене чиния). Принципно за доматите ни трябваха съвсем малко от семките, затова останалите ги сложихме в въздухонепроницаем съд (наелонова торбичка). Така се предполага, че ще изтраят до 1 седмица при стайна температура – много са вкусни за хрупане пред телевизора или за поръсване на бързи летни манджи.

Принципно пастата и семките ги бяхме приготвили от предишния ден, така че всичко беше студено, когато пълнихме доматите, но не мисля, че ще е кой знае какъв проблем ако всичко се готви едновременно.

С подходящ инструмент издълбахме доматите като преди това бяхме изрязали капачетата им. Христина прояви артистизъм и извади меката част на красиви топчета и за това ги използвахме при декорацията. Изтърбушените домати напълнихме със сирената паста. Отгоре се навихме розички от слайсовете филе „Елена” (по два слайса за „розичка”, като всеки слайс срязахме на половина по дължината за да са по-нисички ”розичките”).

Семките наредихме около „розичките” като листенца и артистично разпиляхме из чинията. Идеята всъщност беше да избегнем приготвянето на пикантна паста от сирене, защото нашият кум има чувствителен към лютото стомах, и за това лютото го сложихме отделно като декорация, която може, по желание, да не се яде.

За краставичените спагетки използвахме специално ренде, което изровихме от уредите за декорация, които донесох от Щатите (крайно време беше да ги включим в употреба - все пак се върнах от там през март 2006!).

Резултатът беше красив и вкусен.

16.06.2009 г.

Тутманичени мъфини

Моята драма с мъфините продължава вече трета седмица. След първите два полу-успешни опита научих няколко ценни урока, като например:

  • не слагай орехите върху мъфините, а в тестото, защото иначе не бухват
  • бъди особено осторожен с индийското орехче, защото има доста силен аромат
  • бакпулверът кара тестото да бухне
  • и тн.

Е, човек се учи докато е жив. Нали така? Важното е да си упорит и да го искаш достатъчно. А аз определено исках да ги докарам тия пусти мъфини. Тия последните, заприличаха на нещо, макар да си призная – малко послъгах в рецептата. Общо взето използвах за основа тесто за тутманик във форми за мъфини, но резултатът беше бляскаво успешен.

Ето и продуктите:

  1. 1/3 кофичка кисело мляко
  2. 2 яйца
  3. ½ ч.л сода бикарбонат
  4. 5 с.л. брашно
  5. щипка сол
  6. 120 гр. сирене
  7. 50 гр. кашкавал
  8. 1 с.л. олио
  9. Сусам – за поръсване

В моите мъфини имаше и пеушко гръдно филе, но това беше момент на слабост от моя страна, така че – без тях.

Преди всичко – фурната на 200 градуса да загрява.

През това време содата се озова разбъркана в киселото мляко и започна шу(п)но да протестира и „пени”. Дадох й 5 мин да се дуе колкото си иска, докато разбивах яйцата с телената бъркалка. Щипнах солта при тях и добавих и лъжицата олио с идеята, че сега му е времето. Киселото мляко скочи при яйцата, а към получилата се „коалиция” започнах да добавям брашното в търсене на правителствено разбирателство. Май залитнах към политиката – ама времената са такива. Пардон!

Към получилото се рядко тесто добавих натрошеното сирене и настъргания на едро кашкавал. Замислих се за подправки, но не се осмелих да сложа нито чубрица, нито кимион. Разлях сместа във формите за мъфини като пълних до ръба с надеждата поне тези да бухнат както си е по книгите.

„Нататък е ясно” – тавата във фурната и 20–тина минути търпение. Малко преди да ги извадя, ги наръсих със сусам. Ако предпочитате сусама по-препечен – си мисля, че ще е добре да го наръсите, като почнат мъниците да набъбват.

Да си призная честно, едва се сдържах докато ги снимам. Христина нещо се обясняваше, че не й се яде, но щом миризмата на прясно изпечени мъфини стигна до нея и ушите й щръкнаха.

Принципно, за да се насладя напълно на подобни изкушения, ги прокарвам с подсладено кисело мляко. За много хора захар в киселото мляко е богохулство, но аз съм атеист в това отношение – при това непоправим.

Принципно имах идея и от тези мъфини да занеса на работа, но така и не усетих кога изчезнаха сред „Ох”, „Ах!” и „Ау, какви хубави греди…” ;)

Яйца по панагюрски

Много е горещо! Както е казал поетът - жега "е сега"! Така де, жътва, но това са подробности. И в това спечено време (а какво ни чака август не ми се мисли...) никак не ми е до горещи гозби. Е, от време на време се подавам на изкушенията, но какво би бил животът без тях - "озъбено, свирепо куче", нали така?
В този ред на мисли, а и понеже целия петък си мислих за това, в събота реших да сготвя яйца по панагюрски. В един сайт прочетох, че "В Панагюрище яйцата по Панагюрски не съществуват" и именно това мисля, че ме наведе на мисълта за тази любима рецепта.
Различното на този вид яйца е, че се варят без черупките. Останалото е въпрос на вкус и комбинации. Ето и необходимите продукти (меню за двама):

1. 5-6 яйца
2. 150-200 гр. сирене
3. половин кофичка кисело мляко
4. 1-2 скилидки чесън
5. олио или зехтин - 3-4 с.л.
6. 1 с.л. сладък червен пипер
7. 1 с.л. оцет
8. 1/2 л. вода

Водата сложих да кипне заедно с оцета. Щом се появиха балончетата и бълбукането, чукнах вътре суровите яйца като внимавах да не е от високо, за да не се разпилеят много много. Другото, за което внимавах, е да не са едно върху друго. Оставих ги да се варят за около десетина минути. През това време обелих скилидките чесън и ги надребних в киселото мляко. Принципно за любителите на копъра - може да се сложи и от тази зеленинка.
Щом яйцата станаха, ги извадих в чиниите и сложих мазнината в тиган да загрее. Тук се постарах да бъда супер бърз, иначе червеният пипер загаря веднага щом се сложи в олиото (зехтина); сладкият пипер в горещото олио, 10 секунди, едно разбъркване и тигана далеч от огъня. Как апетитно зауха в цялата кухня!... Не знам защо толкова малко използваме запръжка от червен пипер - страшно вкусно нещо е.
Но, без лирични отклонения - горещото пиперено олио се разля върху яйцата. Псссс - приятно въздъхнаха те сякаш едва бяха дочакали горещата ласка на... Опа, това е друг филм. Извинете!...
Отгоре натроших сиренето, а отстрани сложих по няколко лъжици от киселото мляко (сиренето принципно може да се натроши и преди да се полее с олиото - въпрос на вкус).
Това всъщност са яйцата по панагюрски.
Доматите на снимката са за цвят, но са и доста приятна гарнитура. За идеята - отгоре може да се хвърлят едно, две стръкчета магданоз. Ако има и една, две люти чушлета и една топла домашна питка, дето като я разчупиш да се вдига пара..... "... но млъкни сърце!"....


12.06.2009 г.

"Пролетни" рулца с нахут


Летните жеги не прощават никому. И ако без да си пуснал фурната се печеш в собствен сос - какво остава като я пуснеш на 200 градуса....
В подобна обстановка и желанието за готвене не е голямо, но има някои хитринки и вкусотийки, които може човек да си приготви и без да си причинява топлинни удари. Именно такава една прохладна вечеря си организирахме в сряда вечер.
Във вторник така и не ми остана време да хапна нещо за закуска в къщи и си взех сандвич по пътя за работа. Интересното в него беше пастата от нахут, която приятно хрупаше и придаваше много свеж нюанс на сандвича. Замислих се - как да повторя този ефект в нещо, което да може да се сервира за вечеря.
Като начало трябваше да осигуря от някъде нахут.

Необходимите съставки:

За рулата
1. около 250 гр. пуешко филе от гърди
2. половин кофичка кисело мляко
3. 150 - 200 гр. сирене
4. 1 ср. голяма кисела краставичка
5. 2 скилидки чесън
6. 2 яйца
7. шепа нахут
8. лют червен пипер

за салатата
1. 1 кг. домати (български)
2. сол.
3. зехтин
4. пресен магданоз

Нахута е интересно нещо. Напомня леблебия докато е суров, лешници - като набъбне и е до голяма степен безвкусен, но хрупа страхотно. Ние взехме нахута суров - и в къщи установих, че в това му състояние може да се използва единствено като ... сачми за въздушна пушка. Твърд е като камък. За целта ги сложих една шепа в една чаша да набъбне хубаво. Общо взето за една нощ набъбна доста - предполагам, че може и по някакъв по-бърз начин да се обработи или, което е и по-лесния вариант - направо да се вземе нахут в бурканче, който е маринован и набъбнал както трябва. Но стига толкова за нахута за сега.
Към половин кофичка кисело мляко (по възможност над 3% масленост) се прибавя сиренето добре натрошено, ситно нарязаната кисела краставичка и надребнения чесън. Разбърква се добре с лъжица. Чесъна може и да се пропусне, но си пасва добре, така че ако нямате планове за вечерта или имате дъвки под ръка - не си го спестявайте.
Яйцата се сваряват и също се нарязват на малки кубчета и се прибавят към сместа. Нахута - добре набъбнал също се смесва в пастата. Аз лично тук поръсих с лют червен пипер за по-пикантен аромат. Трябва да се получи мека паста, която е чудесна за самостоятелно хапване с препечени франзелени кръгчета със зехтин, сол и чубрица и... блъди мери.
Принципно си мисля, че би било по добре да се остави пълнежа да изстине хубаво - т.е. ако нахута сте го сложили да набъбва вечерта, а на сутринта сте забъркали набързо пастата преди да тръгнете за работа - вечерта всичко ще е идеално изстинало и готово за сервиране. Но и веднага да се направи - пак е чудесно.
Тук вече идва на ход въображението на готвача - може пастата да се напълни в домати, като аз си го представям по следния начин - изрязва се капачето на домата, издълбава се меката част, облепя се от вътрешната страна с пуешкото филе така че половинките на филето да останат отвън като листенца и се пълни със сирената паста с нахут. Може да се импровизира и със стрък магданоз в центъра за да се получи хубаво цветенце.
Това обаче, за съжаление се сетих по-късно. Това, което направихме за вечеря бяха рулца. Във всяко парче филе сложих по лъжица от пастата и ги навих на рулца.
Много подходящо към рулата е салата от домати със зехтин, сол и магданоз.
Принципно, предвид арабския нюанс в рецептата, е много подходящо да си вземете и по една, две арабски питки и да си ги притоплите набързо във фурната вместо хляб.
Ако имате и добре изстудено бяло вино.... романтичната вечеря е на лице.

8.06.2009 г.

Кадаиф по Балвански

Има някои неща, които правят живота хубав. Сладкото е едно от тях. Какво по-хубаво от една сиропирана смокиня, от мамината баклава по коледа или от топлия ябълков щрудел с топка ванилов сладолед, ех ...но, да не изпадам в подробности...

Темата за днес е КАДАИФЪТ - болезнено сладък, сладко носталгичен, носталгично ефимерен!

Навремето имаше една турска сладкарница в Търново където имаше от всичките захарни глезотии и вкусотии, за които можеше да си мечтае едно хлапе. За съжаление сладкарницата изгоря, а после построиха на нейното място някакви офиси ако се не лъжа. Тамошният кадаиф беше по оригинална рецепта със захарен сироп и шам-фъстък и всичките му там пинизи. Ето тук можете да намерите една рецепта за "оригинален" кадаиф. Сайтът има и много други приятни и интересни рецепти и ми е в специалната селекция.

Това, което ще ви предложа аз обаче, е рецептата на моята тъща за кадаиф по Балвански. Доколкото разбрахме от нея този уикенд - идеята си е лично нейна, не я е чула или видяла от някого, а сама си я е изимпровизирала и наистина е улучила десятката. (бурни аплаузи!!!)

И така - необходимите продукти:

  1. Една опаковка кадаиф (най-добър е търновският, който се прави на Самоводската чаршия)
  2. 1,4 литра прясно мляко
  3. 10 с. лъжици захар
  4. 200 гр. орехи
  5. 50 гр. масло
  6. 1 пакетче ванилия.

Принципно много лесно се готви. Нарежда се половината кадаиф на дъното на тавата. От горе се посипват натрошените на едро орехи и се покрива с другата половина от кадаифа. Той понеже е на конци се образува нещо като гнездо. Поизравнява се с ръка и от горе се слагат (артистично) парчета масло на тънки филийки да покрие кадаифа - не плътно, а на кръгче или като слънце. Ако имате желание може половината орехи да са по средата, а останалите отгоре върху маслото.

Така подредения в тавата кадаиф с орехи и масло се слага в добре сгорещена фурна за около 7 - 8 минути колкото да придобие по-светъл или по-тъмен златисто-кафяв загар - по желание. Изважда се и се остави на изстине за 25-30 минути.

След това се взема млякото и се нагрява в подходящ съд. Докато кипне се слага захарта и пакетчето ванилия. Като се разтвори захарта и млякото заври се сваля от котлона. Правилото е горещо мляко - студен кадаиф. Горещото мляко се сипва върху изстиналия кадаиф, равномерно из цялата тава.

Оставя се да "си обиколи нивката" или общо взето колкото издържат нервите ви, защото по това време кухнята вече ухае на печен сладкиш и ванилия, та се не трае.

След около 20-тина минути кадаифа може да се разсипе на чинийки - или както ние направихме - да се грабне по една лъжица и направо от тавата. Мога да ви уверя, че е божествено!

3.06.2009 г.

Шишчета с къри паста и кускус


Да, определено вече ставам фен на кус-кус-а. За съжаление не и на индийската кухня или поне на кухнята с индийски привкус. Не е като да не съм опитал, но определено кърито се оказа, че не е моята "бира".

Рецептата до голяма степен е заимствана от юнския брой на "Good Food" с известни фриволности от моя страна. Така например в списанието кус-кусът изобщо не фигурира, но при мен е едва ли не водещ. Какво да направя като ми харесва?!


Ето и списъка с продуктите:

  • Охладени пилешки гърди - 2 броя (пеперуда)
  • 2 с.л. къри паста
  • 2 с.л. кисело мляко
  • една чаша - 200 гр. кус-кус (от гръцкия за предпочитане)
  • около половин литър вода
  • две кубчета зеленчуков бульон
  • една чушка
  • щипка зелена подправка "Маги"
  • щипка чубрица
  • черен пипер
  • сол
  • една краставица
  • копър
  • оцет

Пилешките гърди нарязахме на кубчета и мариновахме в предварително разбърканите кисело мляко и къри. Гледката не беше от най-приятните, но хей, гастрономията иска жертви. Оставихме така да "попие" (според рецептата - час), около 30 мин. защото бяхме доста гладни.

През това време накиснахме шепа шишчета (на нас ни трябваха 8) във вода. Принципно този пиниз го видях някъде в Нет-а и си мисля, че си струва защото предишния път като правих шишчета директно със сухите клечки си изпоназабих доста трески в пръстите, а сега всичко мина без инциденти. А може просто да съм бил по-внимателен от миналия път, не че има значение.

Принципно може да се наниже месото и после да се маринова - по-чисто е, но е въпрос на избор и светоусещане.

През това време - кипнахме вода в микровълновата и разтворихме бульоните и подправките в нея. Нарязаната на ситно чушка отиде вътре и на слаб огън оставихме да крукне. След около 5 мин. добавихме кус-куса и оставихме и него да набъбва на слаб огън за още 5 мин. Принципно ако ви се види, че кус-кусът тръгва да изсъхва - долейте топла вода - няма никакви проблеми.

Относно шишчетата в рецептата пишеше - изпечете за 5 мин. на скара като обърнете поне 4 пъти всяко. Това обаче ми се видя много пипкаво и направихме едно "кощунство"(както каза Иван) и направо хвърлихме шишчетата във фурната заедно с маринатата. Общо взето им трябваха 20-тина минути за да се изпекат.

През това време кус-кусът хубаво набъбна и омекна.

Както се вижда на снимката направихме си порции от шишчета, кус-кус и нарязани краставици. На снимката има и домат, но той определено нямаше място в чинията - нещо не си напаснаха вкусовете - така че, без домата.

А за краставицата - нарязана, с малко копър и оцет - чудесно се връзваше с кус-куса. При равни други условия вечерята и без шишчетата - само кус-куса и краставиците, щеше да е чудесна. Ако някой иска да си спести кърито спокойно може да ги пропусне. Ако държи - може да си направи шишчетата без къри, леко подлютени и запечени на скара - лично за мен, това би било доста по-добър вариант. Но ако на някой му е интересно какво е усещането с къри и т.н - наслука и добър апетит!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...