24.02.2010 г.

Фокача с грозде и Горгонзола

Какво да приготвя за следобедно гости? Това беше въпросът когато се разбра, че английската група ще дойдат на гости в неделя следобяд. Трябваше да е нещо неангажиращо, да върви с чаша вино и да е достатъчно леко за да може човек да го хапне и след като вече е обядвал. След кратко мислене се сетих за тази рецепта от „Гответе с мен”, снимката, на която доста ми беше допаднала. Речено-сторено.

Необходимите продукти:

  • 300 г брашно тип 500
  • 1 ч л суха мая
  • 170 мл топла вода
  • 1 ч л захар
  • 1 ч л сол
  • 1 с л зехтин
  • 2-3 чепки черно грозде без семки
  • 200 г сирене Горгонзола или друго синьо сирене
  • 6 с л захар

Тестото, разбира се, замесих още от сутринта. Затоплих водата в микровълновата за 30 секунди, добавих захарта, разбърках добре да се разтвори, а после добавих и маята. Оставих да шупне за 10-тина минутки.

В купа соложих брашното, добавих солта и шупналата мая и забърках тестото. Накрая добавих и зехтина. След малко по малко от 10 мин. месене се получи се меко и еластично тесто. Оформих го на топка и го оставих до радиатора, покрито с кърпа, да се надига за няколко часа (за предпочитане 1 и 1/2 -2 часа).

Към обяд втасалото тесто разделих на две части, долу горе в съотношение 1/3 и 2/3. Разточих по голямата питка колкото да покрие тавата за печене. Не съм използвал хартия за печене, макар в рецептата да пишеше така, защото в инджениото нищо не залепва. Раздърпах с пръсти тестото по тавата, така че краищата да се надигнат по стените нагоре. Наредих 2/3 от гроздето и сиренето. Поръсих с половината от захарта.

За „капак” раздърпах втората топка тесто и я сложих, както е по рецепта, отгоре и се опитах да захлупя краищата на долната питка върху горната. Е, успях до някъде. Направих няколко плитки разреза по повърхността на фокачата и отгоре разпределих останалото грозде и сирене. Поръсих останалата захар и сложих фокачата в предварително загрятата до 180 С фурна. Печенето отне малко повече от очакваното – пригответе си поне 30-тина минути (не е лошо да хвърляте по едно око и ако започне сиренето да загаря сложете отгоре алуминиево фолио).

Понеже използвах червено и бяло грозде, всяко от които беше с различна захарност, препоръката ми е да използвате наистина сладко грозде – лично на мен с по-сладкото грозде ми беше по-вкусно.

Поднесох с испанско червено вино.

23.02.2010 г.

Шоколадов десерт с орехи

Тази рецепта ми я сподели Цецо, с който отдавна не се бяхме чували, но щом разбра за Кулинарните страсти, се включи на висока скорост, за което му благодаря. Реших да я опитам в последния ден от януари, когато бях на работа, преди да изляза в отпуск за операцията. Дозата, която Цецо предлага, е доста голяма и вместо очакваните 12 мъфина, направих и един кекс. Колегите в офиса много се зарадваха – имаше за всички. При тези мъфини опитахме за първи път и от боите за сладкиши, които взех от дрогерията на ул. "Три уши" 5 в София, за която научих от блога на Йоана и страхотната й идея „Кое от къде?”. Получиха се много вкусни кексчета, много шоколадови и калорични, но... нали знаете за хубавите неща?...

Необходимите продукти

  • 2 ч. ч. брашно
  • 2 ч. ч. захар
  • ¾ ч.ч. какао
  • .л. сода (следващия път ще сложа най-много една, но ще увелича частта на бакпулвера)
  • 1 пакетче бакпулвер (10 гр.)
  • 2 пакетчета ванилии
  • 3 яйца
  • 1 ч. ч. прясно мляко
  • 1 ч. ч. еспресо кафе (аз използвах кафе джезве)
  • ½ ч. ч. разтопено масло (олио)
  • 1 ч. ч. начупени орехи

За глазурата

  • ½ ч. ч. масло
  • 2 черни шоколада (според мен и около 150 гр. са достатъчни)
  • 2 ч. л. кафе

Като цяло изпълнението на рецептата се оказа сревнително лесно. Сухите продукти (брашно, захар, какао, сода, бакпулвер и ванилиите) обърках в една купа докато се смесиха добре. В дупка в средата изсипах предварително разбитите яйца, млякото, кафето и маслото, и понеже миксерът се намира чаааак на горния рафт – разбърках добре с голямата тел. Добавих и орехите и замених телта с лъжица, защото сместа взе да се сгъстява.

Както вече казах, пропорциите са според мен двойни – получи ми се доста тесто. Половината изсипах в гумена форма за кекс, а останалата в чашките за мъфини (според оригиналната рецепта на Цецо, сместа се изсипва в предварително намазана с масло и поръсена с брашно тава). Пекох, по инструкция в предварително нагрята до 180° фурна за около 40-тина минути.

Глазурата също е лесна, и както се оказа в последствие (защото доста от нея остана) много вкусна и за самостоятелно ядене :). Продуктите за глазурата смесих и разтопих на водна баня, след което щедро украсих мъфините и кекса. Идеята е кексъг да е полуизстинал, когато се глазира.

Е, не украсих с цели орехи, но пък Христина се отпусна да рисува цветенца върху мъфините. Определено беше забавно.

19.02.2010 г.

Питка "Слънце"

Чудя се дали е възможно човек да изживее живота си като избягва да се изправя пред каквито и да било предизвикателства и да бъде щастлив? Сигурно е възможно, но за мен това ще си остане само една теория. Животът ми не веднъж и два пъти е стигал до кръстопъти, на които се е налагало да вземам бързи решения за важни неща без достатъчно информация. Винаги съм се водил от правилото, че най-важно е да си сигурен в посоката, да знаеш какво имаш да губиш и да вярваш в себе си. Предизвикателствата са част от начина ми на възприемане на света и рядко ми се е случвало да правя компромиси (за големите неща). Не винаги успявам от първия път, но сбъркам ли – опитвам отново. Така де, колко живота има човек, че да си позволява да пропуска шансовете, които му предоставя животът?

Тази питка я направихме за Нова година. 2010 я посрещнахме с Коко, Дани и Мими и бях решил да се представя подобаващо. Основното ястие беше пуйка (рецептата ще публикувам през март) с кисело зеле и питка слънце.

Питка "Слънце" се бях навил да направя още лятото, но така и не намерих повод, за да запретна ръкави. Кратко търсене в Google ми разкри необятния свят на питките – честно казано си мислех, че има няколко основни техники за правене на погачи, но разнообразието е огромно и не знам дали ще успея да обобщя основните техники, но имам такова намерение. Специално тази рецепта намерих във форума на Българския Бебе Център.


Необходимите продукти:
  • 1/2 кубче мая (или един пакет (7гр.) суха мая)
  • 1 ч.л. лъжица сол,
  • 1 ч.л. лъжица захар,
  • около 300 мл вода,
  • 2-3 с.л. зехтин или олио
  • брашно, колкото поеме /малко повече от половин килограм/ за меко тесто
  • 150 гр сирене
  • жълтък за намазване

Омесването се оказа доста лесно. От продуктите (без сиренето и жълтъка) омесих меко тесто, което оставих да втаса за няколко часа (в оригиналната рецепта е 10-ина минути). От втасалото тесто направих няколко малки топки, като всяка малка питка разточих леко, поръсих щедро със сирене и навих на руло. За реденето на питата дойде на помощ Христина, че е по-чевръста в пръстите. Наредихме питката в една от по-големите ни тави, която намаслихме предварително.

За външния ръб на погачата нарязахме тестените рула на пънчета от по 4-5 см. и ги наредихме легнали по края на тавата. За следващия ред навитото тесто нарязахме на около 8-10 см. пурички, като всяка пуричка допълнително разполовихме, но вече под ъгъл, така че да се получиат лъчите на слънцето. При подреждането в тавата скосените от едната страна пънчета легнаха върху първите и така, леко застъпвайки предишния ред редихме лъчи, докато стигнахме центъра. В средата завихме на руло едно парче тесто без плънка.

Оставих питката още веднъж да си втаса, при което тя значително увеличи обема си, за около час (или евентуално за 20-30 минути), намазах я с разбит в малко прясно мляко жълтък и я сложих да се пече 20-30 минути в предварително загрята до 190 – 200 градуса фурна.

Получи се нещо невероятно. Като стигнахме у Кокови за празника Мими така се нахвърли върху питката и сладко, сладко си хапваше, че после почти не опита от основните ястия.

Няколко дена по-късно, вдъхновен от успешния опит с новогодишната пита (каквато правих за първи път) опитах и новогодишната рецепта на Димитрана. Питката отново беше феноменална и страшно ни се услади. Ето как ни се получи на нас, а рецептата можете да вземете от тук.



15.02.2010 г.

Пикантни свински ребра

Едва ли някой има нужда от убеждаване, че връзката между свинското и зимата е ... пряка. Е, по Коледа връзката е най-силна, но едва ли някой ще отрече, че и през снежните почивни дни, когато вечерта се спуска над града, в къщи е топло, настроението лежерно, а ти се хапва нещо вкусно (и раснало на кокал), печените свински ребърца са едно от най-добрите решения. Хубаво е, разбира се, в петък някой да се е досетил, че в събота ще настъпят „вълчи” времена и да е минал през месарницата, но това се подразбира от само себе си. Ние пазаруваме от магазина на спирката на трамвай №8 срещу мола. Последния път Христина чака около 30-тина минути, за да разфасоват месото – толкова прясно е всичко там. Настоящата рецепта е от сайта „Гответе с мен” и е идеална за голяма семейна вечеря или за хапване през целия уикенд.
Необходимите продукти:

  • 3 скилидки чесън (но и една ще свърши работа. Аз лично предпочитам да не прекалявам с чесновия аромат)
  • 2 червени люти чушки (това е строго препоръчително и само за любителите на по-екстремната кухня, ние лично си ги спестихме)
  • 2 с. л. соев сос
  • смлян черен пипер
  • 2 ч. л. сладък червен пипер
  • 1/2 ч. л. люспи от червен пипер
  • 4 с. л. зехтин
  • 1,5 кг. свински ребра
За глазурата
  • настъргана кора от 1 портокал
  • сок от 1 портокал
  • настъргана кора от 1 лайм
  • сок от 1 лайм (или лимон)
  • 2 с. л. мед

Прецених, че подготовката на месото няма да ми отнеме много време, така че реших да пусна фурната да се загрява предварително. Друго си е да хвърлиш месото в добре нагорещена фурна, това всички го знаят. 180С. са повече от достатъчни в случая.

Разбърках в една купа всичките подправки заедно със зехтина и соевия сос. За любителите на силните усещания в соса се наситняват и лютите чушки и чесъна. Както вече споменах аз ги пропуснах – Христина не си пада по лютото, а аз, макар и да обичам пикантно, си знам, че не ми понася добре на стомаха. Ако наоколо няма люти чушки, може да се сложи надробено изсушено чили – резултатът ще е много сходен.

Залях предварително добре измитите ребра със соса, покрих с алуминиево фолио и хвърлих във фурната да се пекат.

През това време се заех с глазурата. Настърганите портокалови и лимови корички смесих с меда и сока от портокал и лайм и разбърках добре докато меда се разтопи.

След 20-тина минути извадих ребрата, намазах ги с медената глазура и допекох месото за още 25-30 минути вече без фолио. Ако имате нерви и желание през това време може веднъж, два пъти да залеете месото със сосчето от тавата.

Както е казал поета „нататък е ясно” – остър нож, чаша червено вино, любимите салатки и ... няма какво да си кривим душата, хубавата храна действа положително на настроението.

11.02.2010 г.

Пърленки

Сайтът на Мария „My cooking creations” особено ме впечатлява с хлябовете и другите тестени изкушения, които тя приготвя с някакъв неизчерпаем ентусиазъм и вдъхновение (за което и благодаря специално!). Тази нейна рецепта особено ме вдъхнови и я приготвих за един голям семеен обяд с майка ми и баща ми, които ни бяха на гости миналата година през есента. Тогава май за първи път им готвих и исках да е нещо наистина специално и много вкусно. Освното ястие беше по идея на Димитрана (на която също искам да благодаря (!) – всъщност тя ме вдъхнови да създам моя блог) – Пикантно пилешко със сос „Романтик”. Оригиналните рецепти измених съвсем малко (за пилешкото вместо лимон използвах портокал, а за соса вместо настърган хрян – хрянова паста и пропуснах сладкото от боровинки). Получи се много хубав обяд и си изкарахме чудесно.

Необходимите продукти

  • 650 г брашно
  • 15-20 г мая (половин кубче или едно пакетче суха мая)
  • 350-400 мл топла вода
  • 6 с.л. зехтин
  • 1 с.л. захар
  • 1/2 ч.л. сол
  • сусам
  • разтопено масло (или зехтин) и прясно мляко (1:1) за намазване
  • чубрица, шарена сол (или от любимите ви подправки за хляб)

Основната разлика, когато готвя някоя рецепа за хляб е, че почти винаги оставям тестото да бухва поне за няколко часа. И този път беше така, но тук ще ви давам успоредно и основните препоръки на Мария.

В малко по-малко от половин чаша вода, загрята за 30 секунди в микровълновата, разтварих маята със захарта и я оставих за 10 минутки леко да шупне. После в купата за месене към брашното прибавих разтворената мая, останалата вода, солта и зехтина, запретнах ръкави, свалих си халката (измих си ръцете) и почнах да меся. Нанита си има миксер, а аз докато си мечтая за машина за хляб, меся на ръка. Утешавам се с мисълта, че 10 минути месене освен, че вкарват достатъчно въздух в тестото, са и доста добра форма на фитнес ;)

Готовото меко и еластично тесто намазах с олио и покрих в купа да бухне за около 2 часа (в оригиналната рецепта е 30-40 минути). Понеже аз обикновено замесвам тестото на закуска, а го пека за обяд, мога да си позволя няколко часа отгоре.

Готовото тесто разделих на части (около 8) и всяка разточих с точилката на франзелки с дебелина не повече от 6-8 мм. Както твърди Мария - колкото е по-тънко тестото, толкова повече се издува при печенето.

В тавата сложих лист хартия за печене, наредих питките и ги намазах леко със смес от олио и прясно мляко, наръсих със сусам и шарена сол и ги оставих да бухнат за около 30 минути.

Когато гостите дойдоха сложих бухналите пърленки в предварително загрята на 240-250 С фурна за около 10-15 мин. докато придобият златист цвят.

Веднага щом ги извадих от фурната, ги намазах със зехтин, поръсих ги с чубрица и шарена сол и ги покрих за 5 минутки с кърпа да си „обиколят нивката”.

Няма какво да крия – облизахме си пръстите. Пърленките бяха божествени.

(За съжаление снимките от основното ястие не станаха хубави, но горещо препоръчвам да видите рецептите в сайта на Димитрана).

10.02.2010 г.

Пълнени пилешки бутчета

От една седмица насам си промивам мозъка с доктор Хаус. За съжаление, от гледането на този сериал единственият резултат е, че ставам леко параноичен. Друго си беше, когато при предишния ми дълъг престой на легло се „дрогирах” с лудостта на Гордан Рамзи и неговата „Кухня от ада” и освен, че убивах времето, се вдъхновявах и за готвене. Именно тогава се зарових малко по-надълбоко в интернет и поразгледах някои негови рецепти, някои от които ме впечатлиха достатъчно за да запретна ръкави и да се опитам да ги приготвя. Една от тези рецепти е настоящата, публикуването на която дълго време отлагах, защото не харесвам особено снимката, но мисля, че най-накрая й дойде и на нея времето.

Необходимите продукти (за две порции):

  • 2 бр. пилешки пържоли от бутче
  • 1 бр. сурова наденица (суджук)
  • 30 гр. шам фъстък (една шепа)
  • 6-7 слайса бекон
  • мащерка
  • магданоз - 1 връзка
  • сол
  • ч. пипер

(Предупреждение: за тази рецепта ще ви трябват около час, час и половина. Но си мисля, че рулата спокойно могат да се сварят предварително и да се досготвят за 5 минути на другия ден или вечерта.)

От особено значение за тази рецепта е хубавата кайма. Принципно Рамзи използва сурова наденица, която си е директно овкусена, но всеки, който е живял в чужбина (и по-конкретно в Англия) знае, че тамошните сурови наденици нямат нищо общо с тези, които можеш да си купиш в магазина у нас. Като начало – онези са от месо. Но да предположим, че си намерите наистина хубава сурова наденица (в никакъв случай не вземайте пакетирана, независимо от фирмата производител), а още по-добре би било, ако вземете суров суджук.

Смесва се каймата от наденицата, шам фъстъка, наситнената връзка магданоз и щипка или две мащерка. Направило ми е впечатление, че Рамзи използва много често мащерка и да си призная, преди да разгледам рецептите му, почти не използвах тази подправка, което сега оценявам като пропуск. Посолява се на вкус, добавя се и черен пипер - оставя се да отдъхне за минутка.

Центърът на широк лист алуминиево фолио се поръсва със сол и пипер и се напръсква със зехтин. Отгоре се редят един до друг три-четири слайса бекон - това ще е подложката за пилешкото руло.

Пилешката пължола си я вземете направо обезкостена. Когато аз готвих рецептата, взех бутчета и обезкостяването беше голяма мъка. По принцип Рамзи оставя пържолите с кожа – аз предпочетох да я махна – изборът си е ваш. Месото се овкусява със сол и пипер. От микса със смляното месо се правят средно големи топки, слагат се в центъра на пържолите и се завиват на стегнати рула. Рулата се поставят върху беконовата подложка и като се подхваща алуминиевото фолио, беконът се увива около пилешките рула. Краищата на фолиото се завиват добре, така че да се получи стегнат пилешки "бонбон". Увитото месо се слага в кипнала вода и се вари поне 25 мин.

След като се сварят рулата, все още увити във фолиото, се слагат в хладилника за 30-тина минути, за да се стегнат в приятни за окото калъпчета. (Като се сетя колко опита да сготвя пилешки рула се провалиха докато не открих тази малка хитрина?! Но така си е – аз импровизирам, а някои са ги учили тези неща в училище.)

Вече изстиналите рула се посоляват, поръсват с черен пипер и се слагат да се запържат в нагорещен в тигана зехтин. Пържат се, като се обръщат внимателно, докато беконът получи приятен равномерен загар.

При поднасяне рулата се режат на диагонал, така че да се види плънката и фам фъстъка. Аранжират се в чиниите с гарнитура по желание и усет на готвача. Аз ги приготвих с гарнитура от грах с бекон.

8.02.2010 г.

Завъртяна пита

Допреди година брашното залежаваше в шкафа с месеци и накрая, когато ни потрябваше за застройка или палачинки, обикновено откривахме, че вече не става за ползване. Обикновено брашно ползвахме по веднъж на два - три месеца, за да замесим някой тутманик за закуска в съботите, когато не ни мързеше много. Сега, почти всяка седмица купуваме по един-два пакета. Още повече, че съм си в къщи и разполагам с достатъчно време, за да експериментирам. Така де, да меся и точа.

Тази питка направих наскоро за едно гостуване на майка ми и баща ми, които дойдоха да ме видят преди операцията. Идеята беше да обядваме с питка и леща яхния (специалитет на Христина, който тя приготвя божествено), но нашите, понеже са образцови гости, си дойдоха с кюфтетата и сармите и съботният лек обяд се превърна в тежка празнична софра. Лошо няма, както се вика. Това, което на мен ми хареса, беше, че баща ми, който си обича белия заводски хляб и почти никога не прави компромиси, предпочете да хапва от питката вместо нарязания хляб.


Необходимите продукти

  • 200 гр.кисело мляко / ½ кофичка /
  • 1 яйце
  • 20 гр.мая за хляб / ½ кубче или едно пакетче суха мая/
  • 1 шипка сода за хляб
  • 2-3 с.л. зехтин
  • по-малко от 1/2 с.л. сол
  • по-малко от 1 ч.л.захар
  • 500 гр. брашно (тип 500)
  • 50 гр. масло
  • 100-150 гр. сирене (по желание - аз не съм слагал)
  • 150 гр. кашкавал (по желание за поръсване)

Постоплих малко млякото в микровълновата, за да разтворя в него маята. Стори ми се странно, че в рецептата няма нито вода, нито мляко, но такава я видях във форума на "Гответе с мен".

В киселото мляко с маята разбих яйцето, прибавих солта, захарта, зехтина и щипката сода (особено внимавах със содата, защото баща ми много я мрази) и сместа добавих към брашното. Замесих меко тесто и го оставих покрито за няколко часа да удвои обема си. Определено помага, ако не бързате с печенето и можете да си позволите да почакате тестото да набъбне.

По някое време, когато тестото взе да прелива от купата, го замесих още веднъж, разделих го на три топки. Всяка топка разточих на дебели кори приблизително с кръгла форма. Всяка кора намазах с краве масло, а ако ви се хапва питка със сирене, тук е мястото да го използвате. Върху намазаната кора сложих втората. Отново намазах и върху двете сложих третата. Принципно ако имате повечко тесто, може да го разточите и на чегири кори. Последната не се маже с масло, нито се наръсва със сирене.

Сложените една върху друга кори се нарязват на ленти с ширина 3-4 сантиметра, като всяка лента се усуква и така се слага в тавата.

Наредената питка отново я оставих за около 45 минути в тавата да си се надигне. Понеже използвам касеролите на Индженио, не мажа тавите, но ако вашите не са с незалепващо покритие, е добра идя да ги намажете преди да наредите питката.

Пекох на 180 градуса за поне 40 минути, но честно казано – не се ангажирам с точно време, защото на няколко пъти спира тока. Малко преди да извадя питката я наръсих с настъргания кашкавал.

3.02.2010 г.

Грах с бекон и цели лукчета

Не знам как е при вас, но животът ме е превърнал в професионален ... крадец на време. Допреди няколко седмици измислях какви ли не схеми и начини за да си открадна няколко минути за да почета на спокойствие от любимите си книги. Докато пътувам в градския транспорт, докато ходя по тротоарите към работа (в това съм особено добър и колегите много се стряскаха в началото като ме видеха да ходя по улиците с книга в ръка), вечер, когато Христина заспи, докато гледаме някое филмче.... И не веднъж съм си мечтал да не бързам за никъде, да се наспивам и да мързелувам по цял ден в леглото с любимата книга. Е, мечтата ми се сбъдна.... до известна степен. В момента не бързам за никъде, по цял ден съм в леглото, чета по една книга на ден и гледам филми докато ме заболи главата. Странното е, че ... ми се ходи зверски на работа. За живота и черното му чувство за хумор....

Добре поне, че сега от време на време е слънчево и гледката през прозореца не е толкова депресираща. А иначе – подобрявам се. Не с темповете, с които ми се иска, но стига с това искане, кой знае за него каква би била цената.

Хубавото е, че поне измислих как да пиша легнал. Добрия стар лап-топ бе изтупан от прахта и реабилитиран за служба – запасняк, но все още в бойна форма.

И понеже се опитвам да стоя всеки ден по малко по-дълго на крака – вече имам и възможност да се повъртам по малко и около печката. Е, не ми е препоръчително да използвам фурната – навеждането ми е строго забранено (макар че 15-те години народни танци са ми създали достатъчно добър навик за клякане с изправен гръб във втора позиция), но пък котлоните са ми напълно достъпни. А има толкова лесни и вкусни неща, които могат да се приготвят набързо. Ето една, която особено ни се услажда.



Необходимите продукти (за две порции)

  • 1 опаковка (120гр.) бекон на слайсове (ние използваме този на Тандем)
  • 18-20 лукчета (арпаджик или от т.нар. „био” лук дето продават в Хит)
  • 1 и ½ ч.ч. замразен грах
  • 2 с.л. зехтин
  • сол
  • ч. пипер
  • мащерка

Принципно рецептата е на Гордън Рамзи, който я използва като гарнитура, но според мен е напълно достатъчна да се използва и самостоятелно, например за вечеря.

Готви се бързо и единственото по-пипкаво нещо е беленето на лукчетата. След като това е готово – ви остават не повече от 20-тина минутки готвене.

След като зехтинът е добре загрял слагам лукчетата и запържвам, докато придобият желания цвят. Добавям предварително нарязания на парчета бекон и продължавам с бъркането докато и той не покафенее приятно. Добавям граха – направо както си е замразен – водата в него допълнително спомага за омекването на лукчетата. Сол и пипер на вкус и задължително мащерка за уплътняване на вкуса и ароматите.

Това е. Никога не съм го опитвал студено, защото не остава ;). Особено е подходящо като гарнитура на пълнени пилешки бутчета с шам фъстък, за които съвсем скоро ще пиша.

п.п.

Все още никой не ми е препоръчал книга за четене. Жанрът няма значение – всеяден съм. Хайде, че скоро ще изчета целия Лукяненко. За пореден път.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...