26.11.2009 г.

Спаначени курабии

Последните десетина минути се опитвам да си спомня защо купихме спанака… Сигурно сме имали нещо предвид, но какво(?).. ми убягва. Да предположим, че сме се опитвали да подсилим с желязо менюто за вечеря. Каквато и да е била причината – спанакът се задържа малко повече от очакваното в хладилника. Толкова, че в един момент взе да ни гложди усещането, че ще го изпуснем, ще се развали и ще трябва да го изхвърлим.

И докато през съботата и неделята просто имаше твърде много и разнообразни неща за хапване (които се надявам скоро да намеря време да опиша) към понеделник, вторник фокуса на въображението ми се измести в неочаквана за мен самия посока и всъщност се разколебах в търсенето на рецепта, за това което ми се хапваше. А ми се хапваха спаначени… курабии.



Необходимите продукти

  • ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
  • 25 гр. масло
  • 1/4ч. царевично брашно
  • 1/4ч. сусамово брашно
  • 1/2 ч. брашно
  • ½ ч.л бакпулвер
  • ½ ч.л. сол
  • 1 яйце (средно към голямо)
  • 300 гр. почистен пресен спанак
  • 50 гр. кашкавал
  • шепа сурови тиквени семки

Рецепта за такова чудо като спаначени курабии не намерих. Нито на български, нито на английски. Най-близкото беше рецептата на Nanita за царевични мъфини със спанак и сирене, които приготвихме за рождения ден на Христина преди десетина дни.

Да, ама не. Мъфините бяха много хубави (очаквайте скоро рецептата), но ми се ядеше нещо различно. И след няколко дена чудене, след като реших, че съм отлагал достатъчно, и че още един ден отлагане ще ми коства хубавия спанак – викнах Неволята и като му запретнахме ръкави и... изимпровизирахме тези (както се оказаха невероятно) вкусни спаначени курабии.

Като начало си осигурих поле за действие – Христина отиде на йога, а аз останах сам в кухнята. Бланширах спанака, който въпреки че беше почистен мина през мивката и бе щателно селектиран за дръжки, жилки и пр. твърди консистенции. Оставих само листата. Към горещия бланширан спанак (добре изцеден) добавих бучката масло и я оставих да се разтопи.

Трите вида брашно (понеже така и не намерих къде е финия грис за да станат четири) смесих със солта и бакпулвера и разбърках добре. Ако ви се струват странни пропорциите - истината е, че само мерителната чашка 1/4 (60 мл.) беше наоколо.

През това време маслото се беше разтопило в горещия спанак и с енергично бъркане с дървената лъжица го докарах до нещо, което можеше да мине за спаначената каша. Опитах се да накъсам спанака колкото може, все пак той щеше да е сърцевината на моите курабии. Чукнах вътре яйцето и в момент на вдъхновение добавих и половин пакет от крем сирене „Филаделфия” (предимно защото не ми се стържеше сирене на рендето). Оказа се много успешна… импровизация – мекият му и сметанов вкус идеално се съчета с останалите съставки.

После каша отиде при брашното и с лъжицата, с лъжицата – докато не получих редичко лепкаво тесто. На вид… е, вид нямаше, но аз нали съм си упорит – не се отказах. Докато прибирах брашното в шкафа погледа ми попадна на тиквените семки и не ми трябваше повече от три милисекунди за да прозра, че вкусовете ще си напаснат чудесно. Сипах си щедра шепа и допълнително размесих в тестото. Най-накрая, реших все пак като толеранс към рецептата на Nanita да добавя и малко кашкавал – буквално за цвят. Настъргах го и него в тестото на най-ситното ренде.

С лъжица направих малки „кюфтета” върху хартията за печене. Доста лепнеха, та си помагах с пръст, но после като се опекоха сами си се отлепиха. Фурната загрях на около 200 и пекох докато кашкавала се препече – 20-тина минути. Курабиите станаха невероятни! Е, на вид станаха малко хелоуинови - едни зелени такива, но на вкус.... олеле, мале! Толкова ни харесаха, че още след закуска на другия ден вече почти не бяха останали. А аз си мислех да си ги хапвам на работа по една, две към късния следобед като ми пристърже....

Христина особено ги хареса. Толкова много, че на другия ден взе един килограм спанак от пазара… Ей така, да си го „гледам” в хладилника… :)

19.11.2009 г.

Свинско с мед, кускус и броколи

Толкова много неща пропуснах да опиша в блога... То не бе ходене в Истанбул, не бе престой в болница.... Определено последните месеци ми идват в повече и в кратките моменти, когато съм на повърхността и си поемам въздух, така и не намирам време да напиша някоя рецепта. А те се трупат ли трупат. Такъв е случаят и с тези котлети, които си приготвихме с Христина преди... извесно време. Идеята взаимствахме от ноемврийския брой на „Good Food” (набелязах си я докато бях във Втора градска болница докато обядвах с „пасирана супа” и „печен картоф с кренвирш*”).  


Необходимите продукти:
4 ч.л. горчица (ние използвахме дижонска)
3 с.л. мед (ние използвахме балвански ;))
портокаловия сок от половин портокал
4 крехки свински пържолки (ние използвахме котлети без кост)
300 гр. кускус
1 с.л. масло
50-тина грама праз-лук (в оригиналната рецепта е зелен лук, но къде ти зелен лук по това време на годината?!)
450 мл. горещ пилешки бульон
100-120 гр. забразени броколи (в оригинлната рецепта е с чери доматчета нарязани на четвъртинки)

За глазурения сос смесихме горчицата с меда и портокаловия сок. Получи се доста щедро количество, но както се оказа по-късно, това беше чудесно, защото това е един от най-успешните сосове за месо, които съм опитвал наполедък. Пържолите топнах в соса, а след това наредих в тавичка. Отгоре изсипах каквото беше останало от медено-горчичената смес и всичко отиде във фурната, предварително загрята до 220 градуса. Принципно в оригиналната рецепта пише – на грил за по 4 минути от всяка страна, но на мен ми отне поне 20 минути докато изпека месото до златисто. Обърнах пържолките веднъж и един, два пъти ги полях със сосчето отстрани.
За кускуса: запържих наситнения праз и към него прибавих кускуса и горещия пилешки бульон. Принципно в бульона има сол, за това подправих само с черен пипер. Обикновено в рецептите препоръчват кускуса само да се накисне, но аз предпочитам да си го подържа на котлона за известно време – въпрос на вкус, предполагам. Към готовия кускус сложих лъжица масло и оставих настрани да набъбва и да си поеме от ароматите. (който реши на следва оригиналната рецепта – праза отпада, а зеления лук се наситнява в готовия кускус суров, а накрая се прибавят и чери доматчетата). По желание на Христина – допълнихме с гарнитурата с броколи (направо от фризера в тигана – запариха се за нула време).
При поднасянето използвахме кускуса като канапе, върху което наредихме пържолите. От съществено значение е да се полеят обилно с медено-горчичния сок (който е много вкусен!). Освен месото препоръчвам горещо да полеете и кускуса. Лично аз не опитах от броколите, но като цвят много „отваряха” чинията на Христина ;)

*точно така, един кренвирш и то от евтините

17.11.2009 г.

Мъфини с ябълки и тиква

Есента е сезонът на тиквите. Или поне това е извода, който може да си направи човек докато се разхожда из пазарите или чете октомврийските броеве на кулинарните издания. И сигурно е така. На пазарчето до нас вече втори месец тиквите те заливат от всички страни с разнообразие от форми и цветове - от оранжевите цигулки до сивкавите каба-тикви. А като се добави и хелоуин манията, която напоследък кой знае защо взе да набира популярност и у нас, няма къде да избягаш от този така вкусен, и лесно поддаващ се на декориране,есенен дар. Не че има нужда - все пак печената тиква, тиквата с ориз и мляко и тиквеника са сред любимите ми кулинарни изкушения. И като заговорихме за изкушения - и ние с Христина се подадохме на тиквоманията и една вечер докато отивахме с колата на пазар си взехме една 'малка' четири килограмова цигулка.


Необходимите проукти (за 12 бр.)
1 и 1/4 ч. брашно
1 ч. захар
1/2 ч.л. сода
1/2 ч.л. канела (според мен да сложи малко повече няма да е проблем)
1/4 ч.л. (една шипка) джинджифил на прах
1/4 ч.л. (една шипка) сол
една идея индийско орехче
1 яйце 
1/2 ч. пюрирана (сварена) тиква
1/4 чаша разтопено масло 
1 чаша настъргани ябълки
шепа стафиди (по желание)

Не си мислете, че мъфините бяха първата ми идея за оползотворяване на тиквата. Разбира се първо си направихме тиква със захар на фурна, и както може да се очаква, в количество доста по-голямо отколкото можехме да изядем... Именно, чудейки се какво да правим с остатъка, ми дойде идеята за мъфините.
При приготвянето им следвах основните правила - първо сухите, после 'мокрите' съставки. Добре разбитото яйце с разтопеното масло добавих към пюрираната тиква, а получената смес отиде в кладенчето на смесените брашно, захар и останалите сухи съставки. Накрая добавих и настърганте ябълки.  
Разпределих сместа вьв формите за мъфини (ако спазвате точните количества трябва тестото да ви излезе точно за 12 бр.) и сложих да се пекат за 20-тина минути в предварително загрятата на 200 гр. фурна.
Идеята за мъфините взех от сайта Мъфини и кексчета, който веднага ми стана любим. Разиките с рецептата в него и моите 'произведения' са две - първо количествата - намалих всичко наполовина (емпирично е доказано - 1 чаша брашно - 12 бр. мъфини), и втората е, че вместо олио използвах масло - няма смисъл да се лъжем - в маслото е истиникия вкус и добавих млко стафиди "за цвят". Другото, което бих променил е содата - следващия път ще използвам бакпулвер. 
Ами май това е всичко. Колегите на Христина, които имаха късмета да опитат ябълково-тиквените мъфини да не се услушват, а да споделят впечатленията си от рецептата.



Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...