30.04.2010 г.

Курабии с лапад

Зеленото е особено актуално през пролетта. Дори и в нашата къща. Напоследък Христина редовно ме тъпче със салата и зеленчуци и нещо ми се струва, че ушите ми взеха леееко да се изострят, но пък си повтарям, че е полезно. Наскоро балванчани ни бяха на гости - за първи път и тримата едновременно, и покрай консервите и компотите, които донесоха, споделиха с нас и от първите зелении от тяхната градина. Салатате изчезнаха още на втория ден (барабар с охлювчетата, които се бяха сгушили в листата им), но лапада (лопуша по нашенски) нещо се залежа в хладилника. Е, залежа, залежа - четири дена, но все пак изостана. И понеже Христина отдавна ме ръчка за онези "зелените" курабии, снощи, след като напазарувахме и докато пангасиусът се печеше във фурната за вечеря, набързо изимпровизирах още една вариация по вече любимата тема.


Необходимите продукти
  • 1 чаена чаша (200 мл.) пълнозърнесто брашно
  • 30 мл. ленено олио (или масло)
  • 1 яйце
  • 1 сварено яйце
  • 125 гр. крема сирене (или по 60 гр. крема сирене и обикновено сирене)
  • 3/4 чаена чаша бланширан лапад ( една връзка)
  • 2 с.л. тиквени семки (сурови)
  • 2 с.л. ленено семе
  • 2 с.л. кисело мляко
  • 1 с.л. овесени ядки (фини)
  • щипка сода бикарбонат
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • щипка сол
Приготвянето е особено лесно - идеята е всичко да се смеси до получаването на меко тесто. Ето как процедирах аз. В киселото мляко сложих содата да шупне. Натроших тиквените семки и ги сложих с ленените на дъното на купата. Добавих сиренето, овесените ядки и суровото яйце и разбърках добре. Добавих и киселото мляко със содата, лененото олио, бланширания и наситнен лапад, а свареното яйце настъргах. Бакпулвера, солта и брашното смесих отделно и лека полека добавих към "мократа" смес. Добре разбърках с лъжицата и доколкото успях, оформих от готовото тесто средни по размер курабии върху покритата с хартия за печене тава. Пекох 20 мин на 190 гр. и готовите курабийки оставих да изстинат върху покривчица.
Особеното при тези курабии е, че подхване ли ги човек, трудно спира. Независимо дали преди това е вечерял или не, за това е най-добре да се консумират за закуска. С нея е разрешено да се прекалява. Нали така?...



22.04.2010 г.

Фокача със сирене и домати

Не ви ли липсва слънцето? Тези сиви дни (днес не се брои) през последните две седмици ме умориха повече, отколкото цялата зима. Толкова я чаках тая пролет, а сега май... директно ще прескочим в лятото... Лошото е, че крайностите (жега и студ) не ми понасят особено добре и затова много се надявах на пролетта. Тя пък взе, че се изниза почти незабелязано. Е, имаше няколко хубави дни, когато сутрин, крачейки към спирката, слънцето ми грееше приятно в лицето, а на мен ми идваше - аха да затанцувам (я шопско, я тракийско), но умората на сивото надделява напоследък... А не трябва така. Идват почивни дни - отново ще са сиви, (според прогнозите), но поне синоптиците обещават да са топли. Според мен, за да се почувства човек топло и уютно вкъщи, независимо от цвета на небето през прозореца, най-лесният начин е да си приготви нещо вкусно. За този вид храна на английски се използва изразът "comfort food". Преводът й на български би трябвало да е нещо като "домашно сготвена храна", макар да не е съвсем точен. Именно обаче липсващият нюанс - храна, която създава усещане за отмора и уют, на мен ми допада най-много. Събота и неделя уютът и спокойствието са ми особено важни и ако мога да си ги доставя в някаква степен с нещо вкусно - нищо не може да ме спре. Ето една чудесна рецепта за comfort food, която открих в сайта на Нанита. С Христина сме я пробвали и много ни допадна.


Необходимите продукти:
  • 1 п. суха мая или 1/2к. свежа мая
  • 50 мл. топла вода
  • 1 с.л. зехтин
  • 1/2 ч.л. захар
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 бр. яйце
  • 2 ч.ч. брашно
  • 2 к.ч. царевичен грис
  • 200 мл. хладък айран
  • 3 с.л.зехтин
  • 1 ч.л. много ситна морска сол за поръсване
  • 1 ч.л. босилек
  • 1 ч.л. сол
  • зехтин за намазване
  • 1 бр. домат/нарязан на филии/
  • 100-150 гр. сирене нарязано на кубчета
В чаша с топла вода разтворих лъжицата захар и солта и добавих сухата мая. Разбърках и оставих маята да шупне за десетина минутки.
През това време разбих яйцето, към него добавих айрана и зехтина, а когато маята беше готова - и нея.
Обикновено, когато в рецептите пише предварително да се смесят сухите съставки, пропускам това указание покрай ушите си и си ги добавям едно след друго в купата за месене. Но все повече почвам да си мисля, че ако човек има възможност и достатъчно пространство, не е лошо да го прави, когато меси тестени вкуснотийки. Та така, в купата разбърках брашното, царевичния грис и солта, направих кладенче и в него изсипах сместа с маята и яйцето. Откакто Нанита ми подсказа, че мога да меся с миксера, съвсем се измързеливих - сложих му подходящите бъркалки и го оставих да свърши цялата работа.
Аз обичам да оставям тестото да си втаса добре. Да се удвои, че ако може и утрои. Слагам върху купата хавлиена кърпа и я оставям някъде до радиатора или ако е слънчево - на прозореца да втаса за около един час. Би трябвало около 30-45 минути да са достатъчни, но аз обикновено го оставям за час и половина - два. Така де, когато не бързаме и не сме озверели от глад.
Специално за тази фокача излозвах едната от тавите на фурната - т. е. най-голямата налична в къщи. Намазних предварително със зехтин и с потупване и подръпване
разстелих тестото от край до край. С четката намазах със зехтин, поръсих с босилека и малко сол, поръсих с натрошено сирене и покрих с нарязаните на филии домати.
Отново оставих за 30-тина минути да втаса за втори път - хвърлих в предварително загрятата на 180 гр. фурна и пекох около 25 мин.

Пържоли с портокалово сладко

Понякога животът много ми напомня на една игра от детстските пионерски лагери на морето (обикновено ме пращаха в Кранево). Т.нар. игра се практикава най-добре когато флагът е червен, морето е бурно (Къде ми е бил акъла?!!) и има вълни, които са по-високи от тебе. Избираш си вълна, чакаш я докато набере сила, плъзваш се по корем по полегатия й склон нагоре и в последния момент преди да се пречупи гребена й се гмурваш под него, за да полетиш от другата страна на вълната - свободен и победил стихията... Магично, адреналиново и колкото и странно да звучи - жизнеутвърждаващо! Разбира се, от време на време се случва да не успееш да нацелиш точния момент и вълната да се сгромоляса над тебе като стена, да те сграбчи неумолимо и да те повлече към брега (а в по-страшните случаи - към дълбокото)... И колкото магично е усещането за летене, когато успееш, два пъти по-страшно и парализиращо е безпомощното мятане към брега като парцалена кукла в ръцете на стихията... Та, за живота ми беше думата и за предизвикателствата: преодоляването им е страхотен стимул и веселба, но погребат ли те под себе си пробемите - отърваването единствено с нажулени колена и наранено самочувствие си е чиста проба късмет. Навремето доста съм си жулил коленете, но при следващата вълна отново бях във водата и крещях за още (като във Форест Гъмп "Is that all you've got?"). Днешните "вълни" болят повече и последствията са някак си по-комплексни, но правилото за неотказването важи все така с пълна сила. Макар, че е по-трудно....

Помните ли портокаловия кекс - всъщност идеята за него ми дойде, докато си мислех за тези портокалови пържоли (да си имам асоциативното мислене!). Рецептата за месното изкушение е от предишния брой на сп. Меню и определено ме заинтригува в достатъчна степен, за да обиколя в продължение на седмица по-големите супермаркети в търсене на сладко от портокали. В тях, естествено, не намерих, но накрая ме осени брилянтната идея, че може би ще има в някой от арабските магазини на Женския пазар, и оказа се, че съм бил прав.

Необходимите продукти
  • 4 броя свински котлети
  • 1 с.л. зехтин (подходящ за пържене)
  • 2 средно големи глави лук
  • 1 чаена лъжичка мащерка
  • 1 чаена лъжичка едрозърнеста горчица
  • 2 супени лъжици сладко от портокали
  • около 250 мл. пилешки бульон
  • сол
  • черен пипер
Пържолите измих и подсуших добре, докато в тигана се загряваше зехтина. Поръсих месото с черен пипер и пуснах фурната да загрява на 250 гр. (не осолих защото в пилешкия бульон обикновено има). Подправените котлети запържих в тигана за по 4-5 минутки от всяка страна, докато хванат приятна за окото коричка. Понеже съм Тома Неверни, сложих месото в сгорещената фурна, намалих и градусите на 200 гр. и ги оставих за още за 10-тина минути да се досготвят.
През това време изчистих и накълцах на сравнително дребно двете глави лук. (Мисля си, че ако се сложат повече от две глави, ще е дори по-вкусно.) След десетина минутки печене извадих котлетите от фурната и ги оставих да си почиват в една чиния. В мазнината от пържене-печенето сложих лука да омеква, като го разбърквах с дървената лъжица да не загори. Като поомекна (8-10 мин), добавих сладкото от портокали, горчицата, мащерката и горещия пилешки бульон. Разбърках добре и оставих да крукне за около 4-5 минутки, докато започне леко да се редуцира.
Към соса добавих отново пържолите и ги оставих поне 7-8 минути, като от време на време ги обръщах, за да се покарамелизират и от двете страни.
Има ли нужда да обяснявам, че котлетите станаха невероятни?....

20.04.2010 г.

Ветрила от патладжани

Кой каза, че на вегетарианците им е постен живота? Така де, скучен... Нищо такова! Колкото и да не ми е присъщо да го призная - и без месо може да се живее и хапва добре. Ние Димитровите сме научени да не уважаваме особено зеленчуците (грешка, която сега се опитвам всячески да преодолея) и без месо да не сядаме на масата (ограничение, което във времена на криза като настоящата, може да ти докара освен висок холестерол и дефицит по дебитното салдо). Другата специфична особеност на семейния ни "стил" на хранене беше, че майка ми вместо десерт ни даваше по едно пакетче семки и си решаваше проблема - това, осъзнавам, че е неправилно, но все пак понякога много, ама много ми се .... чопли.... В случая основният "виновник" си мисля, че е баща ми, който, каквато и постна манджа да му сервираше майка ми - си облизваше чинията и казваше: "Добре похапнахме, а сега какво ще ядем?" и си настояваше за парчето месо независимо от обстоятелствата. Истината е, че на човека му стигаше един залък, колкото да си овкуси, но ние с брат ми като подрастващи тинейджъри, така и не усетихме тази тънкост на неговата философия и си станахме класически месоядници.
Тази рецепта я приготви Христина с идеята да ме изненада с нещо ново за вечеря. Истината е, че й се получи на 100% - облизахме си пръстите. Макар патладжаните да са малко тежка храна, си струва човек да си достави това удоволствие от време на време.

Необходимите продукти (за 2 порции)
  • 2 патладжана (средно големи)
  • 200 гр. сирене
  • 2-3 домата
  • 3 - 4 скилидки чесън
  • 100 гр. кашкавал
  • 2-3 супени лъжици вода
  • сол
  • пипер
  • мащерка (по желание)
  • 1 чаена лъжица зехтин
  • 1 супена лъжица оцет
Патладжаните се нарязват внимателно на филии, като се внимава да не се срежат до края - хубаво е да се остави поне около сантиметър накрая, изкисват се в подсолена вода с една лъжица оцет за около час (Христина каза, че ги е изкисвала не повече от 15 мин. и пак бяха хубави). След като се изцедят и измият между филиите патладжан се нарежда по парче сирене, нарязана на филии скилидка чесън и парче домат. Поръсва се с мащерката, но и без нея е достатъчно вкусно.
Наветрилените патладжани се поставят в тава (незалепваща по възможност), заливат се със зехтина и няколкото лъжици вода (той патладжана ще си пусне достатъчно собствен сок) и се пекат около час на 200 гр. Ако вземат да прегарят отгоре може да се сложи фолио. за овладяване на ситуацията в движение. Накрая готовите ветрила се поръсват с предварително настърганяи кашкавал и се дозапичат за около 10 мин, докато той придобие приятен хрупкав загар.
За да не изневеря на себе си, при сервирането добавих и по парче филе отстрани в чиниите, но .... се оказа, че спокойно е можело и без него.


14.04.2010 г.

ЗДРАВОСЛОВНО пържено пиле

Напоследък пролетната умора ме е налегнала безмилостно. Не си доспивам, макар да си лягам сравнително рано, на работа пия по три-четири кафета и пак имам чувството, че ми се вие свят и аха ще падна, вечер имам сили само да се прибера, да хапна и да позяпам някоя серия на "Малкълм". Това живот ли е?! Дори почти съм спрял готвенето. (Е, не съвсем - днес правих палачинки за закуска, но нещата определено не отиват на добре). В моменти като този човек си дава сметка колко важно е здравословното хранене. И понеже на салати, колкото и да са полезни, не се оцелява... дълго, е хубаво основното ястие, към което е салатата, също да е здравословно. А като се замисли човек, с малко въображение голяма част от пържените храни (няма какво да се лъжем - пърженото е ужасно вкусно) би трябвало да могат да се наподобят и чрез печене във фурна. Пример за това е и тази рецепта, на която попаднах в един любим американски сайт за готвене и рецепти "Delish". Още повече, че тази категория беше в графата - нискокалорични.
Това, което най-много ми харесва в този сайт, е групирането на рецептите, например - 10 рецепти за пилешки бутчета, двадесет рецепти за паста, десет рецепти за бързи, нискокалорични вечери и т.н. Човек винаги може да си хареса поне по една рецепта от всяка група. Когато блогът ми порастне в сайт и аз ще ги групирам по този начин.

Необходимите продукти

  • 1 и 1/2 чаени чаши мляко (3%)
  • 1/2 чаена лъжица червен пипер (може и лют)
  • 3/4 чаена лъжица сол
  • 10-тина пилешки бутчета
  • 1 и 1/2 чаени чаши галета (фино смлени бисквити Хогаренас)
  • 1 чаена лъжица лимонови корички
  • 1 супена лъжичка олио (зехтин)
Предварителната подготовка е добре да започне няколко часа по-рано, като за предпочитане е предната вечер. Пилешките бутчета ги почистих от краищата в основата с нож на принципа на сладкото лимоново пиле, защото така ми е по-удобно впоследствие при поднасянето и хапването. Принципно махнах кожата от бутчетата, но в оригиналната рецепта подобно нещо не се споменава.
Млякото, червеният пипер и 3/4 чаена лъжичка сол се смесват в марината, пилешките бутчета се поставят в здрава найлонова торба, в която се изсипва и овкусеното мляко. При необходимост торбата се разклаща, за да се наместят добре всички бутчета в маринатата. Внимателно се изстисква, доколкото е възможно, въздухът от плика, завързва се добре и месото се оставя в хладилника поне за един час, а ако може и за една нощ. Добра идея е пликът да се постави в дълбока купа - за всеки случай. Докато се маринова месото е добре да се обърне поне веднъж.
Когато месото е готово, фурната се пуска да загрява на 220 гр. В тиган с незалепващо дъно се капва малко олио (зехтин) и се размазва по дъното.
В купа се смесват галетата и настърганите (по възможност пресни) лимонови корички. Както вече казах - вместо галета аз използвах фино смлени крекери Хогаренас и ако отново правя рецептата, пак ще използвам такива. Ако имате зехтин във флакон, можете леко да пръснете върху подредените в тавата бутчета.
Пилето се вади от торбата, оцежда се от маринатата и се овалва в галетата. Парчетата се нареждат в тавата и се пекат около 30 - 35 мин. или докато потече бистър сок, когато се прободат.
За по-наситен цвят на коричката, когато пилето е сготвено, фурната може да се пусне на грил, а тавата да се премести на по-горна позиция (на 12-тина сантиметра от грила) и да се допекат за около две минутки, докато коричката стане златисто-кафява.

12.04.2010 г.

Портокалов кекс

Има една (за съжаление доста рядко срещана) категория хора, които (както често се изразяват спортистите) се раздават на 110% (!). Лично мен, контактът с подобни личности, винаги ме оставя зашеметен от измеренията на съпричасността и добротата, които хората могат да носят в себе си и леко засрамен за това, че не съм като тях. За съжаление, обикновено към тези хора Животът е особено строг (например Йов, който трябвало да докаже вярата си, преминавайки през ад от изпитания), но въпреки това те успяват да надмогнат себе си и да живеят за другите. Тези хора ме зареждат изключително много и ме карат да искам да бъда по-добър, за което им благодаря. Такъв екстровертен човек е и Севи, която през последната година много ни помага и подкрепя без да иска нищо в замяна. Интересното е, че този уикенд и двамата с Христина едновременно стигнахме до идеята, че искаме да й наравим нещо вкусно, като едно малко „благодаря” за вниманието и времето, което ни отделя. И понеже, както казваше преподавателят ми по банково дело доц. Илко Пенков: „Случайности, случайно не случават се”, в понеделник, когато Христина й занесе портокаловия кекс, който й бях сготвил предишната вечер, се оказа, че същият ден е нейният рожден ден (за който ние не знаехме)! Получи се много добра изненада за всички. Много се надявам кексът да й е харесал. И още веднъж – благодарим за всичко!



Не ми се иска да се повтарям, но истината е в... маслото. Да, калорично е, но французите са го приели и кухнята им от френска е станала Френска, така че, няма смисъл да се самозалъгваме и откриваме наново топлата вода. Именно затова си избрах рецепта за кекс с много масло. На този попаднах във форума на "Гответе с мен" и го претворих със съвсем малки промени, и то по обективни причини. Ако някой знае от къде мога да се сдобия със сладко от портокали или портокалови корички, ще съм му много благодарен, ако сподели. Понеже аз така и не намерих - ми се наложи да си направя набързо, за да стане кекса, както си го представях.

Необходимите продукти

  • 250 гр. чисто масло
  • 4 яйца
  • 1 чаена чаша захар
  • 3 чаени чаши брашно
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1/2 чаена чаша прясно мляко
  • 3 супени лъжици сладко от портокалови корички (или два портокала, едно пакетче ванилия, пет лъжици захар, непълна чаша вода и една супена лъжица сухи портокалови или лимонови корички - ако нямате от сладкото)
  • шоколад за украса
  • 1 супена лъжица висококачествено какао на прах (по желание)

Самото приготвяне на кекса е доста лесно. Добре е маслото да е със стайна температура, както и яйцата. За целта ги извадих от хладилника в ранния следобед, а запретнах ръкави някъде след 8 вечерта.

Както вече казах - сладко от портокалови корички така и не успях да намеря и затова ми се наложи посред нощите да викам неволята на помощ. Като нямаш сладко, ми каза Иван - направи си. Еми, наложи се. Обелих два портокала и доколкото успях, отделих "месото" на парчета в тиганче, добавих 5 лъжици захар, непълна чаша вода и сложих на котлона да се вари. По някое време добавих и едно пакетче ванилия - за кураж. В интерес на истината - получи се достатъчно задоволителен резултат, а и в края на краищата идеята беше да се усеща аромата на портокалите, а не да направя сладко за конкурс - така, че въпреки леко горчивата жилка - останах доволен.

И докато с едната ръка бърках сладкото, с другата разбих добре с миксера захарта и маслото. Към получилата се кремообразна смес прибавих яйцата едно по едно. После добавих бакпулвера и две от чашите с брашно и продължих да миксирам. Тук ми се стори, че сместа се посгъстява и реших да прибавя млякото. Понеже то беше от хладилника, а не ми се искаше да го добавям както си е към сместа, която беше стайна температура, за да го стопля, разтворих в него горещото сладко от портокали. По рецепта трябваше да сложа три лъжици - аз сложих почти цялото сладко, което се получи. И не съжалявам.

След като тестото се поразреди, добавих и последната чаша брашно. И понеже сладкото ми от портокали не беше от корички, смело добавих и лъжица изсушени портокалови корички в сместа.

От този момент нататък всичко е само печене. Първо сложих кекса в предварително загрятата на 200 гр. фурна и го пекох поне 45 минути, за да съм сигурен , че се е опекъл добре. Голямо бучкане с клечки за зъби падна, докато параноичната ми натура приеме, че печенето е било достатъчно.

И понеже сместа се оказа двойно повечеотколкото ми трябваше, извадих тавата за мъфини, заложих дванадесетте хартиени "гилзи" и се запитах, кое би направило мъфините още по-интересни?... И като се сетих за онзи невероятен шоколад на Lindt с портокаловите корички и повече не ми и трябваше. Добавих лъжица какао към половината от останалата смес и ето как половината портокалови мъфини станаха ... хм, портокалови, а останалите - портокалово-шоколадови. За разлика от кекса - мъфините бяха готови след 25 минути печене. Оставих ги да изстинат във формите, за да съм сигурен, че като изстинат хатията ще се отлепя лесно от кексчетата.

На сутринта, когато кексът вече беше изстинал, разтопих няколко блокчета шоколадов кувертюр с две лъжици мляко (принципно вместо мляко може да се сложи една лъжиа масло) и залях кекса за украса и допълнителен ефект. Ако бях намерил и орехите, щях да натроша малко отгоре, но уви.

Та така, драги смехурковци и смехорани, портокаловите мъфини (понеже те бяха за нас, а кексът за Севи) изчезнаха за отрицателно време. От Севи все още нямаме обратна връзка, но много се надяваме да й е харесал.

Крем-супа от тиква с джинджифил


Необходими продукти:
  • 1 глава лук
  • 3 скилидки чесън
  • 1 с.л. зехтин
  • 1 морков
  • ½ глава целина
  • 800 гр. тиква
  • парче корен от джинджифил колкото палец
  • 800 мл. пилешки бульон
  • магданоз за украса
Смачканият чесън и нарязаните на ситно лук и джинджифил се задушават в тенджера за кратко на умерен огън заедно със зехтина. След 1-2 минути към тях се добавя нарязаната на кубчета тиква, която се задушава под капак още 5 минути, като периодично се разбърква. Добавя се пилешкия бульон, а след това и нарязаният морков и целината. Супата се оставя на умерен огън още около 20 минути, след което се пасира.
Сервира се, украсена с магданоз или пресен кориандър.

11.04.2010 г.

Агнешко със зелен лук

Най-хубавата част от всяко гостуване в Търново са... първите две-три минути: нашите вече са ни видели от терасата и ни очакват на входната врата; ние слизаме от асансьора, нарамили всички сакове и чанти (за да не слизаме втори път до колата), баща ми се спуска да ни помогне да ги внесем, а майка ми на прага е цялата плаха радост и гостоприемство... Очите на всички блестят от концентрираното няколко-месечно очакване за тази среща. Пристъпвам и потъвам в тяхната прегръдка; това е една от най-красивите емоции, които човек може да изпита. Мигът в прегръдките на родителите е вечност – проблемите са далечни и несъществуващи, усещането за сигурност и топлина са всепоглъщащи, моментът е пропит с взаимна горост и истинска, чиста, неподправена обич... Мисля си, че Дебелянов не случайно е спрял там - на прага в прегръдките на „старата” в стремежа си да улови мига-вечност, към който всяко същество се стреми – покоят и удовлетвореността от живота и тихата радост на спасението. За съжаление тази вечност отминава като миг и след нея реалността се втурва с целия си хаос от чувства, страхове и неудовлетвореност, които се преплитат в съществото на всеки... Обичам този миг на зареждане и покой и го ценя толкова повече, колкото по-рядко имам възможност да гостувам в Търново.
До сега не бях готвил агнешко. Е, то и сега не готвих в пълния смисъл на думата, но поне бях активно съпричастен и през цялото време давах предложения на баща ми. Рецептата е комбинация от идея от великденското предаване на Иван Звездев, споделен опит от сестрата на баба ми и традиционната за нашето семейство – свободна импровизация.

Необходимите продукти

  • 1 агнешко бутче (задно)
  • 3,4 връзки зелен лук
  • 1 голяма връзка магданоз
  • ½ кофичка кисело мляко и толкова вода
  • 200 мл. бира (Шуменско)
  • 1 чаена лъжика сол
  • 1 чаена лъжичка сладък червен пипер
  • 1 чаена лъжичка черен пипер
  • 1 и ½ чаени лъжички сух джоджен
  • няколко дафинови листа
  • черен пипер на зърна

Най-важното разбира се е месото да е прясно и да е наистина от агне, а не от възрастно животно. Не съм участвал в подбора, така че не знам по какви признаци е избирано месото, но беше много крехко.

Баща ми разпарчедиса бутчето и го накисна, по препоръка на Баба Зина, в айрян и ½ чаена лъжичка сол за поне 2 часа. Ако се накисне месото от сутрина за вечерта ще е най-добре. Идеята е да се неутрализира до известна степен типичната миризма на месото.

Обработеното месо го поизмихме и наредихме в голям гювеч. Поръсих с ½ чаена лъжичка сол (в интерес на истината в последствие ни беше малко безсолно, но така е по-здравословно, нали така), черния и червения пипер, пипера на зърна, джоджена и афиновия лист. Разбъркахме добре и заляхме с бирата. Затворихме гювеча и го ложихме в предварително загрятата до 250 гр. фурна за един час.

След първия час баща ми изми и наряза на едро зеления лук (принципно, можеше да сложим дори два пъти повече, пак щеше да е добре), объркахме го с месото и оставихме във фурната още за час.

Накрая, понеже искахме месото да е с коричка, пресипахме месото и лука в тепсия, намалихме фурната на 220 гр., поръсихме с надребнения магданоз и оставихме да се пече за още 30 мин. За да има повече сос, е добре да се хвърля по едно око на месото, за да не изсъхне съвсем и ако трябва да се извади по-рано (то така или иначе вече е сготвено).

Резултатът надмина всичките ми очаквания. Месото беше крехко и невероятно вкусно. Сосчето беше много добро и само лукът не ни стигна, но каквото имаше беше изстъргано до последно.

Определено тази рецепта отива в златния фонд на семейство Димитрови ;).

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...