24.02.2011 г.

Кюфтета с Рикота и Пармезан в доматен сос

Играем си с Дарито, вдигам я на висоооооко, после я гушвам и викам - "Буги, буги, буги!", а тя се смее; разглеждаме заедно животните по стените, вдигам я над главата си, за да види хубаво усмихнатия чеврен Слънчо, магнитчетата на хладилника стават все по-интересни, но щом й ги сваля, за да й ги дам, изведнъж загубва интерес - друго си е сама да си ги хване и да остави дълга следа по вратата на хладилника; напоследък много си пеем песничката за "Muffin Man", смеем се на глас (аз за това, че съм толкова неочаквано щастлив, а тя на глупавия тати, който не спира да се прави на маймуна), пеем си и за Hokey-Pokey и се смеем особено много, когато мама започне да се върти и маха с ръце, вечер я гушвам и приспивам, люлеейки я по 20 - 30 минути, а после през нощта пак се будим, за да си доиграем (и хапнем, разбира не) и въобще - забавляваме се. Единствено малко ми е тъжно, че като порасне Дарито, няма да помни игрите ни, но нали затова са родителите - да си спомнят вместо децата и да им разказват, спомняйки си с умиление тези сладки моменти.

А като заговориме за сладки моменти, едва ли някой знае повече за сладкия живот от Дейвид Роко. Не съм гледал по-непринудено и пасторално кулинарно предаване от неговото. Всичко е толкова лесно и приятно, и забавно и непринудено (или поне изглежда така), че ти идва да захвърлиш всичките костюми, компютри и карти за обществен транспорт и да отидеш накъде на село и да си живееш живота. Май съм го казвал и преди, но девизът на баба ми беше: "Яж, пий, живей си!" и макар винаги да съм го приемал със смях и ирония, почвам да си мисля, че в тази реплика има повече истина, отколкото дори баба ми влагаше в нея.
Но понеже, втренчени в ежедневието, трудно намираме време да погледнем настрани, какво говоря - да си помислим за нещо различно от безкрайните проблеми, кратките вкусни моменти, откраднати от споделените сладки мигове на щастливци като Дейвид, си заслужава човек да претвори в градската си кухня и наслаждавайки се на вкуса им за миг поне да се пренесе някъде, където времето е досадна подробност от иначе зеления пейзаж.

Необходимите продукти
500 гр. телешка кайма (използвах вратно месо)
100 гр. сирене Рикота
1 ч. настърган Пармезан
1 яйце
10 сушени на слънце домата (ние нямахме...)
сол
черен пипер

За соса
1 с.л. мзнина (олио от гроздови семки)
1 глава лук
1 буркан домати
1 бутилка доматен сок
сол
черен пипер
захар (по желание)

А рецептата, освен, че е много вкусна, е и изключително лесна за изпълнение. Трябва, разбира се, като начало да си осигурите хубаво телешко (говеждо) месо за каймата - аз си взех един килограм говеждо вратно (шарено) месо и ми го смелиха в магазина. За съжаление, в големите вериги тази услуга не я правят (засега само в магазин Европа ми мелят месото), та ходих специално до магазина за месо до Министерството на земеделието, за да съм сигурен, че ще готвя с хубаво месо.
Всички продукти за кюфтетата се объркват добре и малко се изненадах, че в рецептата нямаше никакви зелени подправки, но реших да му се доверя на Роко. За соса загрях в дълбок тиган мазнината, добавих нарязания на ситно лук леко да се запържи. После сложих доматите, посолих, сложих малко черен пипер и оставих да крукне. За съжаление Балванските консерви с домати вече са ни на привършване и ми се наложи да използвам купена консерва с домати, но се получи много добре.
През това време направих кюфтенцата набързо - ориентировъчно с размерите на топче за пинг-понг. За идеята можете да сложите и малко захар да обере киселата жилка на доматите. Накрая суровите кюфтета отидоха в бълбукащия сос, хубаво е сосът да ги покрие, намалих печката на средна температура и оставих за половин час да се сготви месото. От време на време разбърквах.
Това е. Резултатът беше, както вече казах, много добър - зелените подправки не липсваха, а в кюфтетата много деликатно се усещаше рикотата и млечния й вкус, който беше приятна изненада за небцето.
Кюфтенцата и сосът могат да се сервират с паста, а могат и с пресен топъл хляб и зелена салата. Удоволствието е гарантирано.

п.п.
А докато ние хапвахме и примлясквахме, Дарито ни гледаше с интерес и се чудеше какво правят тия двамата, че така се умълчаха?..

9.02.2011 г.

Пилешко с китайски сос и задушени зеленчуци

Попадали сте на блога ossigeno, нали? Предложенията там са наистина невероятни. В понеделник си изпринтих пет рецепти, минах през Билла и си взех парче свинско, парче телешко и парче пилешко, и реших въпроса с вечерите за цялата седмица. Ей, това се казва добра работа. А сега бързам да споделя тазвечершната рецепта, защото беше наистина ужасно вкусна. Изкъпахме Дарито и сега детето вечеря (за пореден път), а аз използвам 20-тината минути, за да нахвърлям този пост. Още повече, че днес на работа имаше коментари, че нещо отдавна не съм публикувал рецепти. Отнякъде се носи детски плач....
Както вече казах, рецептата е от блога ossigeno и снимките там са невероятни.

Необходимите продукти
  • 2 големи пилешки гърди
  • 1/4 чаена чаша соев сос
  • 1/2 чаена чаша захар
  • 1 чаена лъжичка сух или пресен смлян джинджифил
  • 1 чаена лъжичка пресован чесън (по желание)
  • 2 супени лъжици лимонов сок
  • 1/4 чаена чаша вода
  • 4 чаени лъжички царевично или пшенично натурално нишесте
  • сол
  • олио
за гарнитурата
  • една зелена чушка тип "Калифорния"
  • една жълта чушка тип "Калифорния"
  • два големи моркова
  • една малка тиквичка
  • една голяма глава кромид лук
  • половин кубче пилешки бульон
  • сол (на вкус)
  • 2 с.л. олио
Предварителната подготовка е от особено значение за тази вечеря. За да се сготви всичко едновременно, са необходими поне три котлона (да, Ивански, два не стигат) или трябва наистина добре да се синхронизира всичко. Хубаво е всички продукти да се наредят на плота, за да не се губи време при готвенето. За целта първоначално Христина наряза всички зеленчуци на рендето Бьорнер на тънки ивици, за да са ми под ръка като се наложи.
Месото сготвих, стриктно следвайки препоръките на Fedora. нарязах пилешките гърди на тънки пължолки, измих, подсуших и подправих със сол и черен пипер. Сложих оребрения тиган добре да загрее и сложих месото без никакво олио да се запече. През това време смесих соевия сос, захарта, олиото, половината вода, джинджифила и лимоновия сок (не използвах чесън) в касеролата, разбърках добре да се посмеси сосчето и оставих да кипне. Нишестето разтворих с малко вода и добавих към бълбукащата смес. Внимание, до този момент месото трябва да се е изпекло и да сте го нарязали на парчета, защото щом нишестето отиде в соса, основната част от рецептата е вече готова. Щом нишестето отиде при соса, той започва почти веднага да се сгъстява и се добавят парчетата месо. Разбърках добре, а в горещия тиган сложих малко вода, обрах каквото имаше по дъното му и го добавих към поелото аромата на соса месо.
Зеленчуците запържих и задуших в сгорещеното олио, като ги добавях в следния ред: първо лука, после чушките и след тях - всичко останало. Понеже зеленчуците си пускат вода, няма нужда да се слага допълнително. По някое време натроших пилешкия бульон, за да овкуся и съчетая вкусовете. Задушавах зеленчуците докато омекнаха.
Когато зеленчуците станаха готови, върнах месото със сосчето на горещия котлон за 30 секунди. Сервирах като направих канапе от зеленчуците и отгоре разположих месото. Съчетанието беше прекрасно. Определено рецептата влиза в "златния" фонд на сем. Димитрови. :)

п.п.
Бебешкият плач не беше на Дарито. Междувременно я сложихме да спи. Да се надяваме, че тази вечер няма да се наложи да я приспивам три пъти, както вчера.

1.02.2011 г.

Лимонов пай

Ели, не за първи път участва в "Кулинарни страсти... и (по)падения" с изкушаващо предложение, за което съм й благодарен. По-долу публикувам нередактирания текст на рецептата, която тя сподели. Лимоновият пай е сладкиш, който може да осмисли всеки дъждовен неделен следобед или чувствително да съкрати безкрайните часове между обедната почивка и края на работния ден на някой особено отегчителен вторник..., сряда, а защо не и четвъртък ;) Да ви е сладко!

Идеята за направата на този традиционен английски десерт се роди по един нетрадиционен начин – гледайки епизод от сериала „Лас Вегас”. В него една много добра сладкарка направи тонове лимонов пай, с който всички герои от сериала буквално се тъпчеха през целите 50 минути ефирно време. Та, аз си казах – дай да видим що за животно е това „Лимонов пай”, речено – сторено.

Поразрових за класически рецепти и се спрях на следната:

Необходимите продукти:


За масленото тесто:

  • 120 гр. брашно
  • 1/2 ч.л. сол
  • 80 гр. студено масло, нарязано на кубчета
  • 2 с.л. ледена вода

За лимоновия пълнеж:

  • настъргана кора и сока от 1 голям лимон
  • 100 гр.захар
  • 25 гр. масло
  • 250 мл. вода
  • 3 с.л. царевично нишесте
  • 3 жълтъка

За разбитите белтъци:

  • 3 белтъка
  • щипка сол
  • 100 гр. захар

Важен момент при масленото тесто е пресяването на брашното заедно със солта, след което в купа се добавя студеното масло, смесва с брашното и се добавят 2-3 супени лъжици ледено студена вода, трябва да се работи бързо, защото маслото започва да омеква от топлината на ръцете. Разточва на тънко и се слага във форма за пай с диаметър около 20 см. Слага се да се охлади в хладилника за 20-тина минутки.


Когато тестото се охлади, се надупчва с вилица за да не се надуе при печенето, отгоре се покрива с хартия за печене и се изсипва шепа бобови зърна (пак за да не се надуе). Така се пече 10 мин. на 200 С, след което хартията и бобовите зърна се махат и се пече още около 10 мин или докато леко се зачерви. Изважда се и се оставя да изстине.


За лимоновия пълнеж в тенджерка се смесват захарта, лимоновия сок и кората, водата и маслото. Докато тази смес заври се разбиват жълтъците с предварително разтвореното нишесте в 3 супени лъжици вода. Когато сместа в тенджерката заври, се прибавят жълтъците с нишестето и при енергично и непрекъснато бъркане се варят няколко минути докато крема се сгъсти и стане гладък. Оставя се настрана да изстине.


Докато лимоновия пълнеж изстива, се разбиват белтъците и солта на сняг, като постепенно се добавя захарта докато се сгъстят.


В изпечената хрупкава основа равномерно се разпределя лимоновия крем, а върху него и разбития сняг, като художественото му оформление е според въображението. Така „напластеният” пай се пече до придобиването на златист загар.


Сервира се топъл или студен, разбира се с чаша ароматен английски чай :)

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...