18.12.2009 г.

Соленки

Преди няколко седмици, докато още бях на вълна соленки и бисквити, изимпровизирах „по инерция” тези гризини за протяжните (шшшшшшт, да не чуе Иван) следобеди на работа и сутрин за бърза закуска с кафето. Получиха се доста вкусни (и всичките ми планове да имам хрупки за една седмица се продъниха с гръм и трясък, когато ги изядох за два дена), макар че (за да съм съвсем честен), ако сега тръгна да ги правя, сигурно ще добавя повече масло в тестото за мекост.


Необходимите продукти:

  • 120 мл. царевично брашно
  • 120 мл. сусамово брашно
  • 120 мл. брашно
  • 120 мл. фин пшеничен грис
  • ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
  • 25 гр. масло
  • 1 ч.л бакпулвер
  • 1 ч.л. сол
  • 1 яйце
  • 3 с.л. кисело мляко
  • сусам за поръсване
  • шепа тиквени семки
  • кашкавал (по желание, но препоръчвам)
  • поръски (шарена сол, чубрица, кой каквото му е на душа)

Този път реших да работя с мерителната лъжица от 120 мл. Смесих в синята купа трите вида брашно и гриса, добавих солта и бакпулвера. (за рецептата не е важно купата да е синя! ;)) Само да кажа, че е много съществено обаче, грисът да е фин. Ако имате от обикновения не го използвайте, а допълнете с обикновено или царевично брашно.


Отделно разбих крема сиренето, размекнатото масло и яйцето. Иска ми се да кажа, че тука сложих и киселото мляко, но истината е, че го добавих в последствие защото тестото ми се оказа по-твърдо от очакваното, така че трите лъжици са само за ориентир – слага се толкова колкото да се получи тесто, което да се точи и да не лепне. Настъргания кашкавал и тиквените семки също отидоха в тестото. Ако имах препечени слънчогледови – също щях да сложа.


Мекото тесто с точилката на листи от по половин сантиметър. Голяма играчка падна с нарязването на соленките с формичките, но пък много забавни се получиха така. Накрая поръсих със сусама и пекох върху хартия за печене на средна скара на 200 градуса… докато ги усетих препечени (след първата тава ставаха готови за около 20-тина минути). Готовите поръсих с шарена сол и чубрица – както се казва – кой каквото му е на душата. Ако се бях сетил преди да ги наръся, щях да ги намажа и с малко зехтин, но и ненамазани бяха чудесни. Ацеляха, както вече казах, два дена, а бяха три тави ;)

17.12.2009 г.

Lebkuchen

Няма как минем в блога без коледни сладки :).

Вярно, не са особено оригинални, доколкото са един от традиционните спътници на всяка Коледа в немскоговорящите страни (а и не само там), но пък са много вкусни, а ароматът им е точно на празници.



Необходими продукти за сладките:

  • 250 гр. брашно
  • 200 гр. мед
  • 80 гр. масло
  • 80 гр. смлени бадеми
  • кората на 1 лимон
  • 1 бакпулвер
  • ½ ч.л. сода бикарбонат
  • 1 ½ с.л. джинджифил
  • 1 с.л. канела
  • по една щипка смлян карамфил, чер пипер и индийско орехче

За глазурата:

  • 100 гр. пудра захар
  • 1 белтък
  • няколко капки лимонов сок

Брашното се пресява два пъти и се размесва със ситно смлените в кухненски робот бадеми, лимоновата кора, бакпулвера, содата и подправките. Цялата смес се поставя в голяма купа и в центъра се оформя кладенче.

Медът и маслото се разтапят на много слаб огън или още по-добре – на водна баня. Така получената смес се излива в кладенчето и с дървена лъжица започва да се разбърква, като по малко се отнема от стената му. Целта е, след като цялото брашно се абсорбира от сместта от мед и масло, да се получи леко лепкаво тесто.

От него се оформят малки топки с размер от около 3 см. в диаметър, които се поставят в тава върху леко намаслена хартия за печене. Върху тях се поставя второ парче хартия със същата големина, като през него с помощта на лъжица леко се натиска всяко топка, така че малко да се сплеска. Всъщност, вторият лист хартия е необходим само в случай, че лъжицата залепва върху оформените топчета при пряк натиск.

Сладките се пекат за около 13-15 минути в предварително загрята на 175 гадуса фурна, след което се оставят да изстинат.

За да се получи добра глазура, пудрата захар се пресява два пъти и се разбива на пяна заедно с белтъка, като към нея се добавят и 3-4 капки лимонов сок. Желателно е разбиването да е на ръка, тъй като употребата на миксер води до много балончета, които впоследствие, след като глазурата изсъхне, придават прекалено порест вид. Сладките леко се топват в захарната глазура, която след това се размазва с нож или чаена лъжичка.

Преди да се подредят се оставят да изсъхнат, като най-вкусни стават на следващия ден, след като малко омекнат.

16.12.2009 г.

“Шоколадов кошмар” /brownie/


Много искам да споделя тази рецепта, която Бени ми даде за нейните кошмарно-шоколадови браунита. Дори съм готов да направя компромис и да я публикувам без снимка от автора. Толкова много ми допадна!

Все пак за ориентир ще сложа снимка на брауни от мрежата (снимката е от Kate in the Kitchen). Да ви е СЛАДКО!


Необходимите продукти


За тесто:

  • 500 гр. кр. масло /няма грешка-толкова е! 4х125 гр. или 2 х250 гр. пакетчета вносно масло/
  • 115 гр. шоколад /млечен, полусладък/
  • 4 ср. големи яйца / оставят се на стайна температура за 20-30тина минути/
  • 1/4 ч.л. сол
  • 410 гр. захар / айде, кръвната захар ще излети в небесата, ама какво да се прави…/
  • 2 ванилии
  • 150 гр. брашно /да се пресее/
  • 125 гр. счукани орехи, но не много ситно

За глазурата:

  • 115 гр. шоколад /от вече споменатия модел /
  • 3 с.л. кр.масло / ужас, отиде ни и холестерола по дяволите!/
  • 290 гр. пресята пудра захар /карай, не мисли за пълната кръвна картина, като ще е гарга-да е рошава J/
  • 2 ванилии
  • 6 с.л. течна сметана за готвене / не заквасена/

Включваме фурната на 175 градуса да загрява и се приготвя през това време тестото. За целта: на водна баня, в тенджерка разтопяваме маслото и шоколада /натрошен на парчета/ при непрекъснато бъркане. Оставяме да изстине за около 5 мин. В купа разбиваме яйцата и солта докато станат пухкави и бледожълти на цвят. Добавяме захарта постепенно, при непрекъснато бъркане, добавяме и шоколадовата смес /не бързаме да мием тенджерката – за да я ползваме за глазурата!/ Накрая идва ред на брашното – прибавяме го на 2 пъти, без да бъркаме много продължително, добавяме и ядките.

Намазняваме тавичка /за предпочитане правоъгълна- с размери около 33/22 см/, и леко наръсваме дъното и страниците й с брашно. Изсипваме тестото и печем 20-25 мин., като поне 15 мин не отваряме вратичката на фурната /да не спада тестото/ Проверяваме за готовност с клечка /бамбуково шишче например върши прекрасна работа-бодваме на няколко места-задължително и в средата. Ако шишчето излиза сухо – тестото е изпечено/.

Оставяме го да изстива в тавата. През това време бъркаме глазурата.


Маслото и шоколада разтапяме пак на водна баня в онази-неизмитата тенджерка :). В купа разбиваме с миксер сметаната и пудрата захар. Прибавяме я към шоколадовата смес и оставяме на водна баня 5 мин. Бъркаме и внимаваме да не се сгъсти много – ако това се случи, добавяме още малко сметана. С много леко охладената глазура намазваме изпеченото шоколадово тесто в тавичката. Оставяме да попие, нарязваме на квадрати или ромбчета и наръсваме с украса / по избор или каквото имате под ръка: филирани бадеми, захарни пръчици, кокосови стърготини/.

Е, това е то. Няма да обяснявам, че е вкусно. Ако някой ще си смята калориите – по-добре да не яде от този сладкиш. Ако пък на някой много му хареса и си го приготвя всеки уикенд – е, да избира – или да увеличи фитнеса, или да увеличи закупувания размер дрехи. Риска е сериозен.

(!)

15.12.2009 г.

Домашна паста

Отдавна се канех най-накрая да си направя домашна паста, но все не оставаше време. Не че е прекалено времееемко, но всичко става доста по-бавно, отколкото си очаквал, когато го правиш за първи път. Бях се подготвил от доста време, купувайки си необходимото брашно от Метро. А в случая, малко на късмет ми попадна и яйце от домашна кокошка, което се вписа идеално за случая. Сигурно вече се питате защо именно такова яйце…. Ами истината е, че разликата е в цвета на жълтъка, а оттам и на пастата, ако пренебрегнем факта, че все пак е биологично чисто. Разбира се, става и с нормално яйце, но крайният продукт ще е доста по-блед поради лимоновия цвят на купешките яйца.

Необходими продукти (за 2 порции)

  • 250 гр. /рашно тип 00 + още малко за поръсване
  • 1 яйце
  • 1 с.л. зехтин
  • малко вода

Брашното се поставя в купа, в средата се оформя кладенче, в което се изсипва разбитото яйце и зехтина. С разбъркване с голяма лъжица се добавя по малко брашно от стената на кладенчето към яйцето, докато се получи гъсто тесто, като при необходимост се добавя и по малко вода. След това тестото се изважда от купата и се меси поне 15-20 минути. Целта е да се получи плътна еластично смес, която може да се разточи.

Така полученото тесто се разделя на няколко части на топка, с помощта на точилка се разточва до дебелина от около 1 милиметър, след което се сгъва през средата няколко пъти, докато отново се образува топка с първоначалния размер. Тази операция може да се повтори още 1-2 пъти, но аз лично се ограничих до веднъж. След което отново разточих тестото до дебелина от 1 милиметър и го нарязах с нож на ивици с ширина от около 1 сантиметър. Разбира се, ширината зависи от вкуса на готвача, а най-лесно е разточването и нарязването да се извърши с машинка за паста, но аз лично нямам такава и при все голямото ми желание да се сдобия с една, най-евтината, която намерих, струваше 280 лв. И в такива случаи на помощ идва добрата стара точилка.

След нарязването, пастата се поръсва с малко брашно и се събира на малки топки, като тези от снимката. След което е готова веднага за варене, макар да може да изтрае и повече от ден в хладилника. За разлика от сухата паста, обаче, времето за варене е доста по-малко: около 1-2 минути. В зависимост ширината на лентите може да се приготви по много начини, като рецепти в настоящия блог има доста. Аз лично я превърнах в много вкусна карбонара…

Коледна картичка от Димитрана

Получих коледна картичка от Димитрана и искам специално да и благодаря - както за картичката, така и за подкрепата и вдъхновението. Благодаря!




12.12.2009 г.

Телешко по бургундски (Boeuf Bourguignon)


Гледахте ли "Джулия и Джулия" (Julie & Julia)?!.

...

Как така, не още? Та, филмът се разказва за готвене и за писане на кулинарни блогове?!...

...

Именно, тъкмо за хора като нас! Веднага да си го отбележите в графата "Задължително"!..

...

Не, не "Препоръчително", казах: "Задължително"! Така де, според мен това е кулинарно-филмовото събитие на сезона.



За пореден път Нора Ефрон е успяла някак да ми бръкне в душата и да направи филм... за мен. Същото беше и с "Имате поща". Бях на вълна писане на писма и мейлове и въобще... романтика и "букети от подострени моливи"...
И сега, 10 години по-късно, като ориентирах творчески
те си напъни към кулинарното блогване и - воала, още един филм в "моята градина" (с най-добри чувства, разбира се).

Накратко за филма
За разлика от "класическата" Нора Ефрон тук няма любовна история. Или ако има, тя е към готвенето и писането (макар писането като "запазена марка" да присъства в много от филмите на Нора). Става въпрос за две Джулии - Джулия Чайлд - жената представила френската кухня на американските домакини през 60-те години на 20 век (преди това домашното готвене се изчерпвало с претопляне в микровълновата на разни консервирани храни) и младата Джулия, която през 2002 г., в търсене на себе си, решава да започне да описва в блог своите опити да сготви всяка една от над 500-те рецептите в класическата "Mastering the art of French cooking" на Джулия Чайлд (само под сурдинка - книгата наистина е много добре написана и буквално може да те научи да готвиш). Емблематичните Мег Райън и Том Ханкс са заменени от очарователната Ейми Адамс (много добро попадение в търсене на наследничка на Мег Райън) и вездесъщата Мерил Стрийп, която е просто неудържима в ролята на малко грубата, едрококълеста и писклива, но някак странно близка г-жа Чайлд. Филмът описва истинските истории на двете дами и се развива в два исторически плана - Париж 50те-60те години и (любимия на Нора) Ню Йорк през 2002-2003. Неусетно двете истории се преплитат във времето и пространството около своята обща ос, а именно - "вкусът" на живота (!!!). За хората, които наистина обичат да се наслаждават с окото и небцето, филмът поднася един 90-минутен специалитет с преобладаващо романтично-сметанов привкус с пикантни, по ръба на небцето, шеги, ароматна палитра от емоции-асорти и дълбок танинов послевкус на живото-утвърждаващо удовлетворение.
Освен всичко останало, от филма могат да се научат и някои изконни истини за готвенето, като например как се сотират гъби или как се забулва яйце, и най-вече - как се готви прословутото телешко по бургундски на Джулия Чайлд (Boeuf Bourguignon)!

Във филма мляскат и въздишат като споменат тази рецепта и охкат и пъшкат и въобще... правят всичко възможно, за да възбудят... апетита на зрителя. Е, спрямо мен определено проработи. Примляснах си и аз един, два пъти. И понеже, след не особено дълъг размисъл, стигнах до извода, че ако не си го сготвя аз - едва ли скоро ще имам шанса да го опитам, при следващото ходене в Hit напазарувах необходимите продукти и понеже го мислих ли мислих, та чак сън не ме хващаше, а и определено исках да изненадам Коко, в 4,30 (сутринта) вече бях пред печката - готов за подвизи!

Необходимите продукти (за 6 порции)

170 гр. бекон
1 с.л. зехтин
1.4 кг. крехко телешко (нарязано на парчета от по 5 см)
1 нарязан морков
1 нарязана глава лук
1 ч.л. сол
1/4 ч.л. черен пипер
2 с.л. бршно
3 чаши младо червено вино
2 или 3 чаши телешки бульон
1 с.л. доматуно пюре
2 скилидки чесън (смачкани)
1/2 ч.л. мащерка
едно дафиново листо

За сотираните гъби
1/2 кг. гъби
4 с.л масло
2 с.л. олио (зехтин)
1 или 2 с.л. надрбнен зелен лук

За глазираните лукчета
1 и 1/2 с.л. масло
1 и 1/2 с.л. олио (зехтин)
18-24 малки лукчета
1/2 телешки бульон или сухо бяло вино
сол и пипер на вкус
букет от подправки: 4 стръка магданоз, 1/2 дафиново листо, 1/4 ч.л мащерка (в тензух)

Както казва самата Джулия Чайлд в "Mastering the art of French cooking" телешкото по бургундски е една от най-вкусните рецепти за телешко. Наистина малко е пипкаво за готвене, но с добра подготовка и разпределение на времето за около .... 4 часа можете да се справите. Аз разбира се, не бях подготвен и готвенето ми отне около... 7 часа. Но така е , като не следвах напътсвията на книга, а започнах отзад напред. А ето и правилната поредност на готвенето:

(по "Mastering the art of French cooking")

Първо се обработва бекона. Изрязва се кожичката, а самия той се нарязва на "пръстчета" от по 2,5 - 3 см. Сварява в около литър и половина вода, кипната предварително, вади се и се подсушава.
Тук би било добре да пуснете фурната да се загрява на около 230-240 градуса.
Подсушения бекон се запържва в лъжицата зехтин на средно силен котлон за около 2, 3 минутки докато получи златист загар. С решетъчна лъжица или, както направих аз - с дървени щипци, парчетата бекон се изваждат и оставят настрани да отдъхнат. В касеролата с мазнината се сотира телешкото. Както изрично се предупреждава в книгата, преди да се подложи на топлинна обработка телешкото трябва първо добре да се подсуши с кухненска хартия - иначе няма да се запържи и да придобие необходимия кафяво-златист загар.
След като всички парчета месо са готови в същата мазнина се сотират нарязаните зеленчуци (лука на шайби, а морковите на дебели филийки или на пръчици). Ако е останала мазнина след сотирането на зеленчуците - тя се изхвърля.
Не знам какъв е беконът във Франция, но този който аз намерих и използвах почти не пусна мазнина, така че ми се наложи да доливам мазнина (1 с.л. зехтин), а не да изливам.
За следващата стъпка бекона, и телешкото отиват в касеролата и се поръсват със сол и черен пипер на вкус. Поръсват се и двете лъжици брашно и лекичко се разбърква всичко. Касеролата се оставя отворена на горещия плот за около 4 минути, след което месото отново се разбърква и се оставя за още 4 минути.Целта на упражнението е да брашното да придобие кафеникав отенък и да покрие месото с лека коричка. Касеролата се сваля от котлона, а вече загрятата фурна се намалява на 160 гр.
В съд се смесват виното и телешкия бульон и се изливат върху месото и горещата касерола. Трябва да се чуе "Псссс!" и да се вдигне пара - тази сцена я имаше на два пъти във филма ;) Течността трябва да покрие месото. Добавя се доматената паста (лютеницата в моя случай), чесъна, подправките и коричката на бекона. Касеролата се оставя върху котлона докато течността кипне, след което касеролата се затваря с капака и се оставя на средна решетка във фурната. Оставя се поне за два часа и половина. В книгата Джулия пише 3 до 4. Месото се проверява дали е готово като се бодне с вилица.
До тук добре. Аз принципно като сложих всичко в гюведжето във фуната си легнах защото по това време вече беше станало 8 (сутринта). Но това е така само защото поради някаква причина реших да започна рецептата с приготвянето на сотираните гъби и глазираните лукчета. Всъщност, именно след като месото го захлупим да къкри и омеква във фурната, е времето да се заемем с екстрите.

Сотирани гъби
Хубавото на рецептата за сотираните гъби е, че те могат да се поднесат и самостоятелно или в комбинация с други зеленчуци (бавно печени моркови, глазирани лукчета и др.) или, както е в нашия случай - да се използват за допълване на ястие с месо (а именно - Буф Богиньон).



Както казва Джулия Чайлд сотираните гъби трябва да имат лек кафяв загар и да са съхранили всичкия си сок. За да се постигне това преди да се пристъпи към топлинната им обработка гъбите трябва долре да се подсушат и най- важното - не трябва да се слагат твърде много гъби в тигана едновременно. Ако тигана се препълни с гъби те по-скоро се задушават отколкото да се сотират, сока им изтича и не се получава желания кафяв загар. Принципно си мисля, че половин килограм гъби не могат да се сготвят наведнъж (колкото и голям тиган да имате), така че най-добре е да се разделят и сготвят на две порции.
Тигана се сгорещява добре с маслото и олиото докато балончетата от маслото започнат да спадат (това означава, че мазнината се е сгорещила добре). Добавят се гъбите. Аз бих добавил - изчистени от пънчетата им - за да прилепват добре за тигана - особено ми хареса препечения пръстен, който се получи по долната им страна.
Гъбите се сотират 4,5 минути като се обръщат или разклащат енергично в тигана. Докато се сотират те поемат мазнината и след 2,3 минути тя "изплува" на повърхността им, което им помога да придобият желания кафяв загар. Щом покафенеят - значи са готови и се вадят от тигана. Ако се поднасят самостоятелно - малко преди да се извадят се поръсват с наситнения зелен лук (за около 2 мин.)
Гъбите могат да се приготвят и предварително и да се стоплят преди поднасяне. Овкусяват се именно тогава, а не докато се готвят.


Глазирани лукчета
Също както сотираните гъби - лукчетата могат да се поднесат със задушени зеленчуци или като гарнитура на месни ястия.


В следно голям тиган се слагат зехтина и маслото и лукчетата се сотират на средна температура за около 10 минути, като се обръщат за да хванат загар от всички страни. След като са готови в тигана се изсипва бульона, подправките се слагат в тензух, а съдът се затваря и се остави да къкли 40-50 минути, докато лукчетата омекнат, но без да се разпадат, а сосът се редуцира. Когато са готови - се маха тенуха с подправките.
Ако се поднасят като гарнитра на печени меса - към готовите лукчета се прибавя лъжица масло и се поръсват с магданоз, а ако са част от задушени зеленчуци - директно се прибавят.


Телешко по бургундски (продължение)


Когато месото във фурната е готово касеролата се изважда и всичко се пресипва в отделна чиния. касеролата се измива и в нея се връща месото, в което се разбъркват сотираните гъби и глазираните лукчета.
Сосът от печеното се дообработва като първо от повърхостта му се обира мазнината, а след това се оставя на котлона да се редуцира. Трябва като краен резултат да остане около 2 чаши и половина гъст (невероятно ухаещ и с много плътен вкус) сос. Ако е много рядък се засилва котлона и соса се редуцира бързо. Ако е много гъст - може да се добави малко телешки бульон.
Готовия сос се излива върху месото и зеленчуците.
До голяма степен това е рецептата. Ако ще се сервира веднага - касеролата се покрива и се оставя на котлона за 2,3 минути като месото се разбърква със зеленчуците няколко пъти и се сервира с пюре от картофи или някака паста.
Ако ще се сервира по-късно, залятото със соса месо се оставя да изстине в касеролата и се прибира в хладилника. Окол 20-тина минути предида се сервира се слага на котлона да се стопли (със затворен капак), като се разбърква един, два пъти. При поднасяне се поръсва с надребнен магданоз.

Както се убедихте рецептата е малко пипкава, но си заслужава - в това мога да ви уверя. Коко остана наистина очарован. Смисилът на думите му беше, че това е такъв вид ядене, който освен на вкусовите ти рецептори, повлиява и на цялото ти емоционално състояние, като те изпълва с трепет и приповдигнатост. Какво да кажа - съгласен съм напълно!

....

Стига сте се облизвали - беж да гледате филма. А пък защо не и да изненадате любимия с една френска кулинарна фантазия?...

3.12.2009 г.

Морковени мъфини със сирене "Филаделфия"

Тази сутрин, след като направих един полу-успешен опит да изимпровизирам рецепта за черешови мъфини, Христина ми подхвърли, че трябва да сменя името на блога на нещо от рода на ”Мъфини и други кулинарни страсти”. Да, доста често взех да готвя от тези сладки мини-кексчета, но какво да направя като чудесно пасват на вкуса ми за десерти! Както съм си признал в името на блога – страсти и… падения.


Та, тези мъфини ги направих за един "Кулинарен петък" още преди месец, още преди да вляза в болницата, но поради една или друга причина се забавих с публикуването на рецептата. Исках да направя нещо по-така. нали го знаете вица за зайчето и морковената торта? Казах си: Защо пък не? Падна доста търсене за идеи и накрая като не си харесах нито една, изкомбинирах няколко и в в резултат морковените ми мъфини се получиха доста добре, смея да кажа.

Необходимите проукти (за 24 броя)
2 чаши брашно
2 ч.л. сода (според мен и една е достатъчна)
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
2 ч.л. канела
1щипка индийско орехче
1 и 3/4 ч. захар
1/2 ч. олио (аз използвах 1/4 разтопено масло и 1/4 олио, но ако имах достатъчно щях да използвам само масло)
2 яйца
1 ч.л. екстркт ванилия (аз използвах 3 прахчета)
2 ч. настъргани моркови
1/2 ч. стафиди
1 ч. орехи
1/2 ч. кокосови стърготини (в оригиналната рецепта нямаше, но аз сложих защото обичам кокос)

За плънката
2 опаковки сирене "Филаделфия" (аз имах само една, но с две определено щеше да е по добре)
1 яйце
1 и 1/2 захар (може и пудра)
½ чаша кокосови стърготини
1 чаша орехи (по желание - аз не сложих)

В една купа смесих и разбърках добре сухите съставки (брашно, захар, сода, бакпулвер, канела, сол, ванилия, кокосови стърготини, индийско орехче), а в друга разбих яйцата, разтопеното масло и олиото. В кладенчето на брашното бавно изсипах разбитите яйца и с постоянно бъркане получих негъсто тесто. Настъргах морковите и ги прибавих към основнта смес заедно със стафидите.
За плънката разбих яйцето със захарта и добавих крема сиренето. Понеже имах само една опаковка от Филаделфията ми се получи редичка плънката, но това не беше проблем. После, също както при шоколадовите мъфини с плънка, в хартиените кошнички редувах ред морковено тесто, ред плънка и отново ред морковено тесто.
Фурната, предварително загрята на 200 градуса за 20-тина минути изпече перфектно сладките изкушения.


Предложение
По принцип с малко изменения тази рецепта може да се направи и на торта. Добавят се две чаши добре прецедени парчета нананас от кутия към тестото, а към плънката още една опаковка крема сирене Филаделфия и 1/2 чаша размекнато масло. Опичат се два блата и се оставят да изстинат. През това време крема-сиренето и маслото се разбиват добре и се добавя захарта (по-добре е да е пудра захар). Не се слага яйце! Крема се намазва между блатовете и се разстила върху тортата. Украсява се по желание и според възможностите.


1.12.2009 г.

Еротични круши

За моя голяма радост Мила и Румен най-сетне се включиха в блога. Много се надявам ентусиазмът им да е хроничен и да продължават и занапред да споделят с нас своите кулинарни идеи и вдъхновявения!

Чудех се как да кръстя този десерт и в един момент реших, че трябва да се казва „Еротични круши”. Защо еротични? Според мен това е определението, което най-приляга на десерт, който още като го видиш ти се приисква да го изядеш целия, а след това идват и другите желания.

Всъщност става дума за круши, сварени (или както им казват в кулинарията – поширани) леко във вино с подправки и след това заляти с разтопен шоколад. Десерта не е труден за приготвяне, достатъчно е да имате желание за това.

Като за начало намирате хубави и достатъчно твърди, но все пак зрели круши. Колко ще приготвите зависи от това колко искате да изядете. Един килограм са между 5 и 6 круши, може да опитате с това количество. Купувате и бутилка по-сладко вино – например Каберне совиньон, но става и с друго. Може и с домашно – поне сте сигурни, че гроздовият сок е автентичен. За приготвянето на сиропа ще са нужни и поне 100 гр. Захар.

Подправките са важни – канела на пръчки, карамфил и кардамон. Нужни са и стафиди – по възможност от по-едрите, такива са черните царски стафиди. Такива може да намерите на Женският пазар в София, предполагам, че има и на други места.

Обелвате крушите и ги разполовявате. С мерителна или друга малка лъжичка внимателно почиствате сърцевината на всяка половинка. Слагате крушите в малка тенджерка, заливате с вино докато се покрият. Прибавяте захарта, канела – три-четири пръчки, може да ги пречупите на две, карамфил – няколко пъпки, както и щипка кардамон. Кардамонът е със много силен аромат и една щипка е достатъчна. Прибавяте и една шепа измити стафиди.

Слагате тенджерката на котлона и след като заври намалявате силата му. След 10 минути изваждате внимателно крушите. Времето е ориентировъчно, трябва да се внимава да не се преварят крушите, за да не се разпаднат. Сиропа се вари до сгъстяването му на слаб огън.

Парченцата шоколад се разтопяват на водна баня, като се прибавя бучка масло и малко течна сметана.

В чиния се нареждат половинките круши, украсява се със сварените стафиди и по желание се залива със разтопен шоколад. Може да се украси и с парченца канела, както и със стрък свежа мента ако разполагате с такава.

При сервиране заливате леко със винения сироп.

Букатини ал’аматричана

Нямах намерение тази рецепта да вижда бял свят в блога, но преди известно време Надя сподели, че имала излишни консерви от домати, които искала да комбинира с паста. Разбира се, това не е единствената възможност за паста с домати, но, поне на мен, ми е любимата. Освен това, тя е една от най-лесните, макар да е трудно да се сготви в най-оригиналния си вариант, който изисква много специфичен бекон (гуанчале, guanciale), с който надали можем да се сдобием у нас. По магазините, обаче, се намира т.нар. панчета (pancetta), която може да замени липсата на оригиналната съставка, а в краен случай може да се използва и обикновен бекон.

Букатините могат да бъдат заменени с друг вид по-плътна паста, като например лингуини или талиателе, но се считат за най-подходящи именно за тази рецепта.

Необходими продукти (за 2 порции)

  • 200 гр. букатини
  • 200 гр. белени домати от консерва или 2 големи зрели домата
  • 50 гр. панчета или обикновен бекон
  • 3 скилидки чесън
  • 2 с.л. зехтин
  • щипка захар
  • 1 суха червена люта чушка или ¼ ч.л. едро смлян лют червен пипер
  • прясно настърган пармезан
  • щипка сол

Доматите, ако са от консерва, се нарязват на кубчета, а ако са пресни се настъргват с ренде. При малко повече ентусиазъм, пресните домати могат да се потопят за кратко във вряща вода, след което да се обелят и нарежат.

В 1 с.л. зехтин за около минута се задушава смачканият чесън, след което се добавя нарязаната на продълговати парченца панчета, а огънят се усилва. След около още минута, когато панчетата започне да добива златист цвят се прибавят доматите, а огънят се намалява обратно. Добавя се натрошената на ситно люта чушка (лют пипер), както и захарта. Сосът е готов след 7-8 минути, когато леко се сгъсти.

Букатините се сваряват съгласно инструкцията на опаковката, отцеждат се и към тях се добавя втората лъжица зехтин. Разпределят се в чиниите, отгоре се сипва доматеният сос с панчетата и се поръсва с пармезан.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...