Соленки

Преди няколко седмици, докато още бях на вълна соленки и бисквити, изимпровизирах „по инерция” тези гризини за протяжните (шшшшшшт, да не чуе Иван) следобеди на работа и сутрин за бърза закуска с кафето. Получиха се доста вкусни (и всичките ми планове да имам хрупки за една седмица се продъниха с гръм и трясък, когато ги изядох за два дена), макар че (за да съм съвсем честен), ако сега тръгна да ги правя, сигурно ще добавя повече масло в тестото за мекост.

Необходимите продукти:

• 120 мл. царевично брашно
• 120 мл. сусамово брашно
• 120 мл. брашно
• 120 мл. фин пшеничен грис
• ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
• 25 гр. масло
• 1 ч.л бакпулвер
• 1 ч.л. сол
• 1 яйце
• 3 с.л. кисело мляко
• сусам за поръсване
• шепа тиквени семки
• кашкавал (по желание, но препоръчвам)
• поръски (шарена сол, чубрица, кой каквото му е на душа)

Този път реших да работя с мерителната лъжица от 120 мл. Смесих в синята купа трите вида брашно и гриса, добавих солта и бакпулвера. (за рецептата не е важно купата да е синя! ;)) Само да кажа, че е много съществено обаче, грисът да е фин. Ако имате от обикновения не го използвайте, а допълнете с обикновено или царевично брашно.

Отделно разбих крема сиренето, размекнатото масло и яйцето. Иска ми се да кажа, че тука сложих и киселото мляко, но истината е, че го добавих в последствие защото тестото ми се оказа по-твърдо от очакваното, така че трите лъжици са само за ориентир – слага се толкова колкото да се получи тесто, което да се точи и да не лепне. Настъргания кашкавал и тиквените семки също отидоха в тестото. Ако имах препечени слънчогледови – също щях да сложа.

Мекото тесто с точилката на листи от по половин сантиметър. Голяма играчка падна с нарязването на соленките с формичките, но пък много забавни се получиха така. Накрая поръсих със сусама и пекох върху хартия за печене на средна скара на 200 градуса… докато ги усетих препечени (след първата тава ставаха готови за около 20-тина минути). Готовите поръсих с шарена сол и чубрица – както се казва – кой каквото му е на душата. Ако се бях сетил преди да ги наръся, щях да ги намажа и с малко зехтин, но и ненамазани бяха чудесни. Ацеляха, както вече казах, два дена, а бяха три тави ;)