13.01.2010 г.

Десет малки ... НЕГЪРЧЕТА

Да, да, знам, че отдавна не съм публикувал рецепта, но покрай Коледа нямах компютър, а след Нова Година направих поредната криза и другата седмица най-вероятно ще трябва да влизам в болница (затова се нуждая от всичката възможна подкрепа, добри пожелания и позитивни мисли и енергия, която можете да ми изпратите), а покрай кризата (дископатийната) реших да спра да ям (малко като магарето на Настрадин Ходжа) и е много трудно докато човек е на диета под 900 калории на ден да мисли, готви и пише за храна. Въпреки това, с помощта на Христина, ще се опитам да ви разкажа трагико-комичната история за около 60те малки (и зверски вкусни) негърчета.


"Негърчетата" винаги са ми били един от любимите десерти, макар че преди да срещна Христина, в чието семейство това е един от традиционните съботно-неделни десерти, ми бяха известни като "прасковки". Разбира се, покрай основните прилики, а именно - прилепени с крем бисквитки с глазура, има и доста съществени разлики - балванските негърчета са по-скоро меденки, докато прасковките... кой ги знае какво са, макар и те да са много вкусни. "Тайната" е в кремообразната субстанция в центъра между бисквитките. Мммм - това е най-любимата ми част.


Необходимите продукти


2 яйца (средни към големи)

1 ч.ч олио (ние използвахме разтопено масло)

2 ч.л. хлебна сода с малко оцет

2 ч.л. канела

1 непълна чаша мед

брашно - колкото поеме за меко тесто


За плънката

изтърбушената част от курабиите

1 ч.ч. прясно мляко

125 гр. краве масло

1 ч.ч смлени орехи

2 с.л. пудра захар

1 с.л. настъргани лимонови корички (1 есенция лимон)


За глазурата

шоколадов кувертюр


Съществено условие за успешното приготвяне на негърчетата е... да имате ток. Колкото и странно да звучи, в началото на първата декада на 21 век в нашата къща постоянният ток е все още недостижима мечта. Отне ни два дни с нашия режим на тока - 10 мин. има, 30 няма ток, за да приготвим негърчетата, но пък атмосферата беше особено романтична с всичките свещи и агата-кристовски танцуващи сенки в ъглите. Но стига лирични отклонения.

Голямото месене започва с яйцата и олиото. Добавя се содата, шупнала с малко оцет, и после канелата. Медът го поразтопихме в микровълновата (защото беше озахарен) и добавихме смело към сместа. Пропуснах ли да кажа, че и на Христина й беше за първи път да прави негърчета... сама? Покрай "дискотеката" с тока (10 мин има ток - 30 няма) се бяхме въоръжили с повече търпение и нечовешки ентусиазъм. А последният се оказа доста нужен като дойде време за голямото месене.

Понеже рецептата е семейна и пропорциите са малко "едно към кесим", както казват в Балван, та затова и брашното е - колкото поеме. Голямо бъркане пада. И тук е моментът с усета и дългогодишния опит - трябда да се получи меко тесто, което лепне доста заради меда, не трябва да е много твърдо, трябва да може да се разточва на около 7-8 мм. листи. Майката на Христина принципно, за по-лесно, прави топчета и ги приплесва леко, но ние, понеже искахме негърчетата ни да са къдрави, разточихме тестото и го нарязахме с накъдрена формичка.

Меденките наредихме върху хартия за печене и сложихме в "силна" фурна, както е оригиналната рецепта от майката на Христина (220 гр.). Стават бързо - но при нас това беше невъзможно да се наблюдава емпирично, защото токът спираше постоянно - та затова - пекат се докато покафенеят (нали са негърчета), но не от най-черното кафяво, де.

След като се изпекат, докато са топли, курабиите се изтърбушват. Изтърбушването става най-лесно с лъжичка като се внимава да не се надупчат меденките. Изтърбушеното (при нас беше доста внушителна купчина) после се използва за плънката. Смила се с машинка заедно с орехите на трохи. Към сухата смес се добавя пудрата захар (или ако няма пудра захар - в горещото мляко се разтваря обикновена) и сместа се залива със затопленото прясно мляко и разтопеното краве масло. Добавят се и лимоновите корички или есенция лимон и кремът за негърчетата е готов.

По-нататък е ясно - прави се една манифактура и за 20-тина минути 140-те курабийки стават на 60 негърчета. Да, няма грешка в изчисленията - изкушението е твърде голямо и "загубите" са неизбежни ;)


Дотук негърчетата са готови за консумация. Но ако имате желание (а Христина имаше в излишък), можете и да декорирате вкусотийките. На водна баня се разтопява шоколадовия кувертюр и негърчетата се топват в горешия шоколад. Момченцата с перчем, момиченцата - на път. Ако имате нерви и за очички и усмивки - детското парти ви е в кърпа вързано.

На работа колегите останаха очаровани. И наистина, с толкова любов правени сладки, едва ли бяха яли :)

9 коментара:

Dimitrana S. каза...

С удоволствие прочетох рецептата и обясненията покрай нея (както винаги всъщност - интересно и увлекателно представяне) и.. странно, но факт: дори и болничка не губя апетит :-D Най-интересен ми бе моментът с плънката и като продукти, и като приготвяне. Впечатлена съм от негърчетата :-)

Сърдечни поздрави от мен за вас и специални пожелания за късмет и здраве за теб, Илияне!
Стискам палци за успешното ти възстановяване!

Ilio каза...

Много благодаря за пожеланията! Пожелавам ти и аз скорошно оздравяване! Хубав ден!

Dani каза...

Много добре разказана рецепта,което я прави интригуваща-не съм правила ,нито прасковки,нито негърчета.Така ,че е време.Иначе с най-добри пожелания,позитивни мисли и добра енергия стискам палци и пожелавам скорошно възстановяване:)

Анонимен каза...

Това е просто страхотно! Връща ме в детството, когато по магазините нямаше хиляди видове сладки и тези негъчета бяха задължителни за рождения ми ден... :)

За много години и на вас, пожелавам ви много много щастливи и усмихнати мигове и най-вече ЗДРАВЕ!

Лидка

Анонимен каза...

Рецептата е прекрасна, повече успех на готвачът и готвачката и много, много здраве през 2010г.Ваша почитателка

Анонимен каза...

Ех, колко подноси с негърчета са минали през детската градина на Пишмана :)). Но не знаех, че правенето им може да звучи забавно, почти колкото яденето им, за което: (човечето в скайп, дето се покланя)!
А веднъж си спомням, че ги направихме с по-твърдо тесто - г-жа Димитрова трябва да си спомня най-добре, май тя меси (злобен смях) и станаха точно като курабии. Обичам те, писанке, ама не можаха да омекнат.

Успешно оздравяване, Илияне,и знам, че няма живот без болка, но поне нека е малко.
И нека ведростта бъде с теб! :)

Глория

Julia каза...

хехе, аз точно снощи правих подобни сладки, само че вместо цялата галимация с търбушенето и пълненето с крем сложих по едно парче локум в топчетата и по едно орехче отгоре...и така става:) но определено слепените с крем и топнати в шоколад са класика!

Ирина каза...

Върнахте ме в детските ми години, когато тези сладки бяха най-обичаните и най-често приготвяни! :-)

Интересното е, че явно сме и от един роден край :-) Балван е на нищожни километри от Велико Търново :-)

Стискам палци и изпращам цялата си положителна енергия за успешно оздравяване!

П.П. За първи път посещавам сайта, но много ми харесва и ще ви идвам често на гости :-)

Сърдечни поздрави, Ирина.

Анонимен каза...

Извинявам се но наименованието "негърчета" е изключително обидно и расистко. "Човечета", "главички" биха били подходящи. Не живеем в 20-ти век все пак!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...