30.01.2010 г.

Зелеви сарми с боб

В Щатите, когато споменах комбинацията боб с кисело зеле ме изгледаха като да съм паднал от небето. Средно-статистическият американец, в интерес на истината, е чувал за България толкова колкото е чувал и за Алфа-кентавър, така че – сравнението не е много далеч от истината. Дадох всичко от себе си да им обясня колко традиционно и вкусно е това ястие, колкото и да обяснявах обаче, не приеха мнението ми, че гозбата е чудесна, нито пък се престрашиха са опитат. А иначе за комбинацията, макар и често готвена у нас, у христинини например, се приема по-скоро като „екзотична” и никога не се готви. Така че, какво им намирам и аз кусури на американците?

На рецептата за зелевите сарми с боб попаднах в сайта на Good Food в секцията „Архив” Явно това е една от рецептите, които представляват българския принос към това иначе английско списание. Малко попромених рецептата за да пасне на моя вкус, но общо взето съм следвал техните предписания.

Ето и необходимите продукти:

  • 20 здрави листа от кисела зелка
  • 3-4 с.л. зехтин (аз използвах зехтин)
  • 2 глави лук (средно големи)
  • 2 средно големи моркова
  • 2 ч.л. червен пипер
  • 500 г сварен боб (оцеден)
  • връзка магданоз
  • 1 с.л. ронена чубрица
  • 1 с.л. сух джоджен
  • 1, 2 сушено пушени наденици (по желание)

За заливането им използвайте бульона от боба или зелевата чорба от киселото зеле.

Обикновено зелевите сарми с боб са традиционна гозба за коледната вечеря, т.е. са постни. В случая обаче ми се хапваше нещо с месо в него. И понеое в магазина до нас нямаше кайма взех няколко сурово-пушени наденици.

При равни други условия – спестяването на наденицата в никакъв случай няма да направи сармите по-малко вкусни.

Предварителната подгоговка включваше разлистването на една зелка, нарязването на дребно на едно парче наденица (мисля, че едно е повече от достатъчно – колкото за идеята, но който иска може да добави още), лука го настъргах, също както и морковите.

За боба използвах малко „пищови”. Взех няколко консерви маслен боб (определено нямам нерви да варя боб в къщи) и понеже си падам малко параноик, след като добре измих боба от две консерви под студена вода, го кипнах за няколко минути в една тенджера – ей така, за идеята (и изхвърлих водата).

Запържих първо наситнената наденица, добавих лука да омекне, а после и морковите да се позадушат. Добавих боба, а след минутка, две и червения пипер, чубрицата, джоджена и магданоза. Три, четири минути на котлона да се посмесят ароматите и плънката за сармите беше готова. Мисля си, че ако не ме мързеше да мия още един съд и бях запържил червения пипер с една лъжица зехтин и го бях добавил към боба, резултатът щеше да е още по-добър, но признавам си, не го направих.

Завиването на сармите не се оказа толкова лесно колкото си го представях. Сармите ми не придобиха желания от мен „представителен” вид, но определено ставаха за ядене. Принципно, ако сармите имат дебели жилки е хубаво да се обрежат с нож – така по е лесно да се навият сармите.

Готовите сарми ги подредих в по-дълбока касерола. Залях ги с водата от киселото зеле и ги запекох за около 30-тина мин във фурната на 180°С (160°С с обдухване). Получиха се доста добре.

Принципно си мисля, че ако зелевите листа се нарежат надребно и се смесят с боба и така се запекат – резултата ще е също много добър. Така човек може да си спести навиването на сармите, а резултата да е все така вкусен. Аз определено следващия път ще сготвя боба по този начин.

* Снимката е от списание Good Food. За съжаление моите снимки не станаха успешни.



28.01.2010 г.

Орехови трюфели със стафиди

Ако не ме лъже паметта, рецептата за ореховите трюфели Христина намери в списание Бон Апети преди няколко години. Направи я веднъж, при което аз останах потресен и лудо влюбен в ароматните сладки трюфели, и след това поне година отказваше да ги направи отново. Мисля, че причината не беше в сложността или трудоемкостта на рецептата, а зверският ми апетит и фактът, че за отрицателно време изядох почти цялата партида, която, както се вижда и от необходимите продукти по-долу, си беше калорийна бомба от значителен мащаб. Струва ми се, че до този момент тази рецепта е правена три, най-много четири пъти в къщи, като само единият път беше за домашно ползване, а в останалите случаи беше за почерпка за повод. Както всяко хубаво нещо и тези трюфели не са „полезни” за талията, но по веднъж на година или.... да речем – сезон, не виждам защо човек да не си ги позволи.

Последно Христина, която си е майсторката на рецептата, направи от трюфелите за рождения ми ден и те бяха благополучно „изметени” от колегите в офиса за нула време.


Необходими продукти:

  • 50 г стафиди
  • 50 мл тъмен ром
  • 200 г шоколадови бисквити (нио обикновено използваме „Закуска” на „Победа”)
  • 50 г орехови ядки
  • 50 г кафява захар
  • ½ ч. л. канела
  • 50 мл течна сметана
  • 250 г натурален шоколад
  • 80 мл глюкоза
  • 125 г смлени орехи

Приготвянето на трюфелите е в общи линии много лесно. Стафидите се мариноват в рома за около 1 час. Шоколадовите бисквити се смилат на „брашно”, смесват се с кафявата захар, канелата и ореховите ядки. В малка тенджера се загряват сметаната заедно с шоколада и глюкозата, докато се разтворят. Сместа се излива при смлените бисквити и се добавят стафидите. Омесва се и се оставя да стегне в хладилник поне за няколко часа. Може и за през нощта.

От вече изстинаталата смес се оформят топчета и се овалват в смлените орехи (или както направихме ние миналия път - в кокосови стърготини), като при овалването се дооформят. Поставят се в хладилник да стегнат.

Когато рецептата я приготви за домашно ползване, вместо на топчета, Христина оформи „тестото” на „салам”, уви го във фолио и така го сложи в хладилника да стегне. Въпрос на вкус. Само една препоръка – по-големите топчета са по-вкусни.

26.01.2010 г.

Операцията мина успешно

... или поне така твърдят докторите. За сега съм на легло, но се надявам до няколко дена да съм в състояние да постоявам прав достатъчно за да изписвам някоя рецепта на крак (в буквалния смисъл).
Дадоха ми един месец болничен с изрични указания да лежа - така че смятам да се скъсам от четене на книги. Давайте предложения!
Благодаря на всички за добрите пожелания и на онези, които ми стискаха палци и пращаха добри мисли :)

17.01.2010 г.

Терин с пушена сьомга и крем-сирене

Колкото и да се опитвах да си спомня, така и не можах да се сетя в кой филм главния герой минаваше покрай някаква стена с надпис: " Когато хората си правят планове за бъдещето, Господ си умира от смях”... (... дали пък не беше „Белите не могат да скачат?...) Но това не е и толкова важно. Работата там е, че и аз се поддадох на „изкушението” и поне две седмици преди рождения ми ден започнах да правя планове и да търся рецепти и идеи за купона. Дори ходих на пазар и напазарувах продукти за парти с 35 човека. В един момент разполагах с около 60-тина кошнички за хапки и въобще... за момент наивно си повярвах, че ще мога да преодолея инерцията на житейските ни и инфраструктурни проблеми и въпреки липсата на ток ще успея да се подготвя подобаващо. Е, както колегите знаят – почерпката беше само от сладките, които приготви Христина.

Няколко дена по-късно, когато вече нямаше нужда да бързам и рождения ден беше „спасен” от негърчетата, домашните трюфели и еклерите на Христина, си казах, че щом продуктите така и така са на лице би било добре да ги оползотворя. Така де, всеки ден с любимия човек е празник, защо „обикновените” вечери да нямат леко празничен привкус? Ето така в няколко поредни вечери направих една по една повечето от идеите, които бях приготвил за рождения си ден. Без излишта скромност ще си призная, че много ни харесаха. За съжаление, само ние си ги опитахме....

На рецепта за този терин е от сайта на списание "Меню", където могат да се намерят много добри идеи за парти-хапки.


Необходимите продукти:

  • 4 големи филии черен хляб - аз взех от немските ръжени хлебчета без брашно
  • една опаковка крем-сирене "Филаделфия"
  • 2 с.л. доматено пюре или лютеница
  • 1 ч.л. лютив червен пипер
  • 1 скилидка чесън, нарязана на ситно
  • 1 стрък пресен лук, нарязан на ситно
  • 1 ч.л. настърган хрян (или хрянова паста)
  • 1 ч.л. настърган джинджифил (или изсушен)
  • 2 с.л. нарязан копър
  • 150 - 300 гр. пушена сьомга (според предпочитанията)

След като проверих какво е "терин" - се оказа, че това е гледжосан съд за печене с отвесни стени и правоъгълна или овална форма. По името на съда, гозбите които се готвят в него, имат подобна форма - явно се наричат "терин"-и. В този случая, мисля, че изборът на име е продиктуван от формата на ястието преди да се нареже на хапки.

И така.

От крема-сиренето направих два пастета. Към първата половина добавих лютеницата, червения пипер и чесъна, а към другата - лука, хряна, копъра и джинджифила. Принципно може да се отдели и от двата вида пастет по малко за украса, но ние нали готвихме за домашно ползване, та си спестихме орнаментиката.

В основата се слага една филия. Намазва се с малко от бялата смес, покрива се със сьомга, слага се и от оранжевата смес и отгоре се поставя следващата филия. Следва се тази последователност докато не свърши някой от продуктите и се завършва отново с филия.

Теринът се опакова с фолио и се слага във фризера за 40-50 мин. Ако се направи сутринта, ще е идеален за вечеря с чаша бяло вино.

Преди сервиране нарязах терина на пастички. За по лесно първо го надупчих с клечките за зъби и след това рязах около тях - иначе шансът конструкцията да се разпадне е доста голям.

Вечеряхме със салата от краставици, копър и ябълков оцет и зелени маслини за гарнитура. Комбинацията беше отлична, особено с чаша леко, трапезно бяло вино.

13.01.2010 г.

Десет малки ... НЕГЪРЧЕТА

Да, да, знам, че отдавна не съм публикувал рецепта, но покрай Коледа нямах компютър, а след Нова Година направих поредната криза и другата седмица най-вероятно ще трябва да влизам в болница (затова се нуждая от всичката възможна подкрепа, добри пожелания и позитивни мисли и енергия, която можете да ми изпратите), а покрай кризата (дископатийната) реших да спра да ям (малко като магарето на Настрадин Ходжа) и е много трудно докато човек е на диета под 900 калории на ден да мисли, готви и пише за храна. Въпреки това, с помощта на Христина, ще се опитам да ви разкажа трагико-комичната история за около 60те малки (и зверски вкусни) негърчета.


"Негърчетата" винаги са ми били един от любимите десерти, макар че преди да срещна Христина, в чието семейство това е един от традиционните съботно-неделни десерти, ми бяха известни като "прасковки". Разбира се, покрай основните прилики, а именно - прилепени с крем бисквитки с глазура, има и доста съществени разлики - балванските негърчета са по-скоро меденки, докато прасковките... кой ги знае какво са, макар и те да са много вкусни. "Тайната" е в кремообразната субстанция в центъра между бисквитките. Мммм - това е най-любимата ми част.


Необходимите продукти


2 яйца (средни към големи)

1 ч.ч олио (ние използвахме разтопено масло)

2 ч.л. хлебна сода с малко оцет

2 ч.л. канела

1 непълна чаша мед

брашно - колкото поеме за меко тесто


За плънката

изтърбушената част от курабиите

1 ч.ч. прясно мляко

125 гр. краве масло

1 ч.ч смлени орехи

2 с.л. пудра захар

1 с.л. настъргани лимонови корички (1 есенция лимон)


За глазурата

шоколадов кувертюр


Съществено условие за успешното приготвяне на негърчетата е... да имате ток. Колкото и странно да звучи, в началото на първата декада на 21 век в нашата къща постоянният ток е все още недостижима мечта. Отне ни два дни с нашия режим на тока - 10 мин. има, 30 няма ток, за да приготвим негърчетата, но пък атмосферата беше особено романтична с всичките свещи и агата-кристовски танцуващи сенки в ъглите. Но стига лирични отклонения.

Голямото месене започва с яйцата и олиото. Добавя се содата, шупнала с малко оцет, и после канелата. Медът го поразтопихме в микровълновата (защото беше озахарен) и добавихме смело към сместа. Пропуснах ли да кажа, че и на Христина й беше за първи път да прави негърчета... сама? Покрай "дискотеката" с тока (10 мин има ток - 30 няма) се бяхме въоръжили с повече търпение и нечовешки ентусиазъм. А последният се оказа доста нужен като дойде време за голямото месене.

Понеже рецептата е семейна и пропорциите са малко "едно към кесим", както казват в Балван, та затова и брашното е - колкото поеме. Голямо бъркане пада. И тук е моментът с усета и дългогодишния опит - трябда да се получи меко тесто, което лепне доста заради меда, не трябва да е много твърдо, трябва да може да се разточва на около 7-8 мм. листи. Майката на Христина принципно, за по-лесно, прави топчета и ги приплесва леко, но ние, понеже искахме негърчетата ни да са къдрави, разточихме тестото и го нарязахме с накъдрена формичка.

Меденките наредихме върху хартия за печене и сложихме в "силна" фурна, както е оригиналната рецепта от майката на Христина (220 гр.). Стават бързо - но при нас това беше невъзможно да се наблюдава емпирично, защото токът спираше постоянно - та затова - пекат се докато покафенеят (нали са негърчета), но не от най-черното кафяво, де.

След като се изпекат, докато са топли, курабиите се изтърбушват. Изтърбушването става най-лесно с лъжичка като се внимава да не се надупчат меденките. Изтърбушеното (при нас беше доста внушителна купчина) после се използва за плънката. Смила се с машинка заедно с орехите на трохи. Към сухата смес се добавя пудрата захар (или ако няма пудра захар - в горещото мляко се разтваря обикновена) и сместа се залива със затопленото прясно мляко и разтопеното краве масло. Добавят се и лимоновите корички или есенция лимон и кремът за негърчетата е готов.

По-нататък е ясно - прави се една манифактура и за 20-тина минути 140-те курабийки стават на 60 негърчета. Да, няма грешка в изчисленията - изкушението е твърде голямо и "загубите" са неизбежни ;)


Дотук негърчетата са готови за консумация. Но ако имате желание (а Христина имаше в излишък), можете и да декорирате вкусотийките. На водна баня се разтопява шоколадовия кувертюр и негърчетата се топват в горешия шоколад. Момченцата с перчем, момиченцата - на път. Ако имате нерви и за очички и усмивки - детското парти ви е в кърпа вързано.

На работа колегите останаха очаровани. И наистина, с толкова любов правени сладки, едва ли бяха яли :)

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...