27.12.2010 г.

Тиквеник с ябълки и фурми

Два дена преди Бъдни вечер (към 4,30 ч. сутринта) реших, че е крайно време да ме обхване коледното настроение. Напоследък се бях отдал твърде много на сатурнови настроения и започвах да усещам, че освен на мен, започват да влияят и на околните (Пешо - моите извинения). След като Христина нахрани Дарито, докато я чакахме да заспи, някак си усетихме, че 5,30 е идeалното време да обсъдим изминалата година в опит за оценка и равносметка. Изводът беше, че за да ни подготви за голямата радост - Дарито, Животът през 2010 г. ни прекара през една особено изобретателна и острозъба мелачка (и продължава да си събира лихвите... с тенденция за продължение и през 2011-та), но пък както се оказа - научи ни да ценим стойностните и истинските неща. Ако не друго, открих, че проблемите стимулират въображението и раждат мечти, а както казват хората: истински богат е онзи, който има мечти, така че Животът по един особен начин се оказа щедър към нас. И докато обсъждахме изминаващата година (а Дарито се оплакваше, че не й обръщаме достатъчно внимание) ме осени прилив на енергия и желание, които могат да те осенят само в 5,30 сутринта. Няма по-силна мотивация от желанието да твориш, да създадеш нещо със собствените си ръце. И понеже от опит знам, че отлагането е най-лошата форма на отказ, въпреки ранния час - станах, облякох се и отидох в кухнята, пуснах си няколко серии на Sugar rush за вдъхновение и ...

За този тиквеник си мислих поне една седмица. След като ми отидоха два часа да разпарчадисам огромната тиква, която ни донесоха от Балван, въображението ми се развихри по темата, но някак си не ми се искаше да е обикновен тиквеник (макар, че и той си е доста вкусен десерт). Искаше ми се да пречупя вкуса с още някой плод и да наслоя ароматите и вкусовете. Мислех си за ябълка и стафиди, но след кратък разговор с Христина се наложи да се откажа от стафидите, но за сметка на това намерих интересен заместител....

Необходимите продукти

  • 3 средни по размер ябълки, нарязани на малки парчета
  • 1 и 1/2 ч.ч. настъргана сурова тиква
  • 3/4 ч.ч. кафява захар
  • 60 гр. масло
  • 1 ч.л. (с връхче) канела
  • 1 щипка джинджифил
  • 10-тина фурми (ако има повече - повече)
  • 2 с.л. сладка сметана
  • 8 кори за баница
  • 1 ч.ч. орехи натрошени
Ябълките нарязах на по-едри парчета, тиквата настъргах с рендето, а фурмите нарязах на едри парчета. Смесих ги със захарта и ги сложих в тигана върху котлона да омекнат, а захарта да се карамелизира леко. Като започнаха да се поразмекват и да се разнася приятен аромат от тигана, добавих половината масло, канелата, сметаната и щипката джинджифил. След като маслото се разтопи, а парчетата ябълка и тиква започнаха да се карамелизират, свалих сместа от огъня и я оставих настрани.
Понеже исках готовия тиквеник да хрупа, завих фитилите по малко по-нетипичен начин. Всеки фитил завих от две кори. Половината от всяка двойка намазах обилно с разтопеното масло. В другия, ненамазания край, сложих обилно от плънката, но само в единия край, посипах обилно с натрошените орехи (нарочно ги сложих накрая, за да са по-хрупкави) и оттам започнах да навивам фитилите. Маслото в другия край послужи от една страна за залепване на корите, а от друга при печенето ги направи хрупкави и ги овкуси приятно, така че ароматът на масло да е първото, което вдъхваш с всяка хапка.
Готовите навити рула наредих в по-широка тава, така че да не ми се налага да ги завивам и ги изпекох, докато не получиха приятен загар на загрята до 180 гр. фурна. Приблизително 20-тина минути.
Резултатът - Христина правилно отбеляза, че т. нар. тиквеник на вкус напомня малко повече на щрудел, защото ароматът и леко киселият вкус на ябълката доминираше, но съчетанието с тиквата и случайните парчета фурми, които от хапка на хапка изненадваха езика, според мен превърна "тиквеника" в уникално изживяване. Първоначалната ми идея беше да нарежа готовия тиквеник на малки хапки, които да украся с тъмен шоколад, но нали Христина трябва да се ограничава откъм яденето на шоколад, та реших да не съм толкова жесток. Но следващия път обезателно ще опитам.

8.12.2010 г.

Овесени бисквити със сладко от фурми

Е, станах на 33. Дали това е най-хубавата възраст (според мен най-хубавата е 6) или е възрастта, от която почва да се брои наобратно, или е възрастта, до която се приема, че трябва да си направил най-важните неща в живота си (от водата вино, да си ходил по вода и да си нахранил с риба и хляб приятели и непознати), не ми се разсъждава, но беше хубав рожден ден - петък. После дойде съботата, а след нея неделята и така... животът продължи.... необезпокояван. След една седмица будуване и среднощни "сатурнови" размисли за стойностните неща в живота, основният извод, до който стигнах бе, че ЗА ДА Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ ЧОВЕК, ТРЯБВА ДА ИМА УДОБНА ВЪЗГЛАВНИЦА. Не е много като житейско откровение за 33 години съществуване, но пък си е чистата истина.

Тези бисквитки приготвих за първи път за Христина, когато ме помоли да и направя нещо с овесени ядки. Получиха се много пръхки хрупки, а пълнежът от сладко от фурми се съчета неочаквано добре с общия маслен вкус на бисквитите. И понеже много ни харесаха в къщи - ги приготвих и за колегите за почерпката за рождения ден. Рецептата видях тук.

Необходимите продукти
  • 250 гр. масло (размекнато и със стайна температура)
  • 1 ч.ч. кафява захар
  • 1 яйце
  • 1 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 ч.л. сода бикарбонат
  • 1 ч.л бакпулвер
  • 2 ч.ч овесени ядки (фини)
  • 1 и 1/3 ч.ч. нарязани на ситно фурми
  • 3/4 ч.ч. вода
  • 1/2 ч.ч. кристална захар
  • 2 с.л. лимонов сок
Маслото разбих със захарта с миксера, докато не стана на кремообразна смес, добавих яйцето и продължих да разбивам още една, две минути.
В отделен съд разбърках брашното, солта, содата и бакпулвера. Добавих и овесените ядки. Получената суха смес прибавих на два пъти внимателно към разбитото масло, захарта и яйцето като разбърквах бавно с шпатула, докато не се получи лепкаво тесто.
Върху покрита с хартия за печене тава след това направих с ръце бисквитките - трябва да се има предвид, че при печене увеличават размера си и трябва да се остави място помежду им като се редят. Вариантът е да се направят топчета и да се поомачкат и оформят с вилица или нещо такова.
Пекох на фурна загрята на 180 гр. за по 12-13 минути всяка партида. От гореописаните продукти ми се получиха около три партиди. Докато се печаха бисквитите, нарязах надребно фурмите, разбърках ги в незалепващата касерола с водата, захарта и сока от лимона и ги сложих на котлона да кипнат. Падна здраво разбъркване, но като поизвря водата се получи много хубаво сладко. Отне ми около 20-тина минути. Готовите бисквити, веднъж извадени, трябва да се махнат от тавата и да се оставят да изстиват на решетка, иначе има опасност да прегорят. В същия или на другия ден бисквитите се слепват две по две (на сандвич) със сладкото от фурми, като това колко сладко ще използвате зависи от това колко имате в наличност. Правилото - "Колкото повече, толкова повече" важи с пълна сила. Бисквитите могат да се слепят и с крем ганаж - стават разкошни.
Колегите одобриха бисквитките и ги унищожиха за отрицателно време. По-голям фурор направиха рошавите бисквити с кокосов карамел, но това ще е следващата рецепта.
Най-невероятната част от рождения ден беше подаръкът, който ми направиха - машина за хляб на Мулинекс, за която страшно им благодаря - подаръкът беше колкото неочакван, толкова и подходящ (за такава си мечтая от години).

6.12.2010 г.

Заек чомлек

Нямам никаква представа откъде идва чомлекът, тъй като са ми попадали много различни рецепти с различни продукти, които все се наричат така. В конкретния случай рецептата е сливенска, където май само нея наричат така и предполагам, че е поне толкова вкусна, колкото и останалите.

Необходими продукти:
  • 1 заек
  • 2 с.л. зехтин (или слънчогледово олио)
  • 1 с.л. червен пипер
  • 2 средни картофа
  • 300 гр. арпаджик (или по-дребен лук)
  • 50 гр. бекон
  • 3-4 скилидки чесън
  • 1 морков
  • 1 стрък целина
  • 1 ч.ч. бяло вино
  • 1 ч.ч. пилешки бульон
  • 2 дафинови листа
  • 1 стрък прясна мащерка
  • няколко зърна черен пипер

Заекът се нарязва на порции, измива и се подсушава добре. Зехтинът се загрява в тенджера и в него се запържва заекът от всички страни, като се поръсва с червения пипер. След като стане златисто червен, се изважда от тенджерата и оставя настрани. В същата мазнина се добавят почистеният арпаджик, счуканият чесън и беконът, нарязан на малки кубчета. След минута-две се добавят нарязаните целина и морков (морковите на снимката са оставени цели, но в конкретния случай те бяха прекалено дребни, за да се режат допълнително). След още минута-две заекът се връща обратно в тенджерата. Добавят се виното, бульона и нарязаните на едро картофи, както и дафиновия лист. Сместа трябва да е покрита от течността, но не трябва да плува в нея. Огънят се намалява и всичко се оставя да къкри на слаб огън около 1 час. Малко преди края се добавят черният пипер и мащерката, тъй като ароматът им става по-слаб при по-продължителна топлинна обработка.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...