28.05.2009 г.

Салата с рукола, скариди и чери домати

Едно от нещата, които осмислят живота е хубавата компания и добрата храна на масата. За някой и пиенето е важно, макар че аз мога да мина и със сокче. Но не и салатата, която е в центъра на вниманието ни днес. Последната е специалитет на Иван и определено беше истинско удоволствие да го гледа човек как се вихреше над нея в кухнята - целия хъс и професионализъм - истинско вдъхновение!

Ето и продуктите:

една зелена салата (средна)
салата айсберг - 10-15 листа
половин кутия рукола
козе сирене 100 гр.
чери домати - 5 - 6 бр.
пармезан настърган
скариди - 15 бр. (почистени и обелени)
соев сос 1 с.л.
зехтин 1 с.л.

За винегрета:
балсамико - 1 с.л.
зехтин - 4-5 с.л.
мед - 1 ч.л.
сол (евентуално)

Принципно за една салата няма кой знае колко да се обяснява, но ето няколко тънкости при приготвянето на тази.
На първо място салатата се КЪСА, а не се реже. Това с рязането само на Балканите може да се види - никъде в белия свят не си го позволяват.
Следващото нещо са скаридите. Доколкото видях последните бяха замразени и за да се докарат до вид удобен за консумиране Иван ги подгря в дълбоко тиганче с една лъжица зехтин и една лъжица соев сос. Дето се вика - да крукнат и поомекнат.
Понеже салатата е майсторска и винегрета беше идеен. Балсамикото, зехтина и лъжицата мед се смесват добре (но не се шейкват ;) и се разбъркват с вилица, а ако имате и от онези малките телени бъркалки - с нея. Солта е по желание на клиента.
Сиренето на кубчета се прибавя към салата и рукулата, заливат с винегрета, разбърква севсичко внимателно и се сипва в подходяща салатиера. Накрая салатата се украсява с настъргания пармезан, скаридиите и чери доматките.
Табиетлийска му работа!
Ние разполагахме с един добре изстуден траминер на Хан Крум, който много добре си пасна. И ракията беше пивка, но да не прекалявам с подробностите....

25.05.2009 г.

Рулото "Стефани" на Христина

Вкусната вечеря може да направи дори четвъртъка лесен за преживяване. А Христина има няколко наистина добри трика под ръка за сървавйвър като мене - все любими вкусотии, на които по никакъв начин не мога да устоя. Едно от тях е рулото й "Стефани".

Уж елементарна рецепта ама и тя си иска майсторлъка. Аз лично не съм запрятал ръкави и не знам какво е усещането да го готвиш, но ако питате за ядене - пробвал съм доста пъти и все ми харесва.
А сега съставките:

1 килограм кайма (две тарелки) - "Тандем"
4 яйца
4,5 средно големи моркови
3,4 кисели краставички (от буркан)
1 тарелка гъби - около 250 - 300 грама
сол
черен пипер
чубрица
магданоз

За да е истинска магията е най-добре зрителят да не надниква в "кухнята" на магьосника, но в случая ще ми се наложи да погледна.
Доколкото ми беше обяснено - първо се слагат четирите яйца и нарязаните на ленти моркови да се варят. В различни съдове, разбира се! Хм...
След това се почва месенето на каймата. Първо се свалят всички пръстени! В никакъв случай не се слага хляб - няма да се лъжем я! Та така, каймата заедно с подправките - сол, черен пипер, чубрица и магданоз - се мачка, бие, бърка - докато си каже всичко.
После, това съм го виждал на живо, каймата се разстила тънко върху метално фолио на лист. През това време - би трябвало яйцата да са се сварили наполовина. Морковите би трябвало да са готови - трябват им около 6 минути за да не се разварят излишно. Вади се буркана с кисели краставички от хладилника и се нарязват на тънки ленти няколко от най-добрите представители в буркана.
Не е лошо и гъбите да се измият докато се досварят яйцата.
Яйцата - 15 минути и са готови сварени. Бързо под чешмата със студена вода за да се обелят по-лесно. След като се нарежат - по дължина, на 4 вече всичко е готово.
Христина внимателно реди морковите, яйцата, краставичките и гъбите така, че пълнежът да е шарен и разнообразен при поднасяне. После, след като всичко е запълнено, с помощта на фолиото каймата и пълнежът се стяга в едно плътно руло което се слага в тавата. Ние използваме "Индженио" ;)
Най-добре е да се направят 2 рула. От гореспоменатите продукти стават точно толкова.
Рулата се освобождават от металните си доспех, поръсват се обилно с черен пипер и сол и ако искате и блясък (в очите) се намазват с разбития белтък на едно яйце. Малко вода на дъното и останалите гъбки - фриволно се разпръскват наоколо. Всичко това отива в добре загрятата фурна. Трябват му около 30-40 минутки при по-силна фурна докато хване приятен загар.
Поднася се с въображение и любов.

И още нещо.
Второто руло е чудно за закуска на следващия ден. Реже се на тънко и се слага между две филийки...Мале мила!

16.05.2009 г.

Закуска за шампиони (питки със сирене)


Това е рецептата за една от любимите ми закуски, които майка ни прави от време на време когато сме в Търново. Брат ми и е особено голям фен.
Едва ли може да се каже, че е здравословна, но за сметка на това е много вкусна, а и човек трябва да си угажда - да речем веднъж на два месеца, така де, животът би бил твърде скучен ако не се подаваме от време на време на изкушението...

Та за питките.
Тестото - най-лесно е да се вземе готово такова - в нашия магазин от време на време пускат, така че го взехме от там;
четири яйца
150 - 200 гр. сирене
зехтин.

Яйцата и сиренето са за плънката. Сиренето се разтрошава на едро и се размесва с четирите яйца. За да е наистина вкусно, трябва да се сложи и мазина - да, да, знам всички са на диета и се хранят здравословно, но това е истината. Право куме в очите, нали така?! За това по принцип се слага и малко зехтин, но и да не се сложи не е болка за умиране и без него пак става. Последния път (виж снимката) не съм слагал, така че...
Оригиналният начин, по който майка ми прави питките е първо да разстели тестото на лист, да сложи от плънката (аз винаги настоявам - щедро!), да навие после тестото на руло и да го нареже на пънчета, които да подреди седнали в тавата. Оригиналът си е оригинал, но аз в къщи не мога да меся и разточвам - твърде неудобно е, за това прилагам доста по мързелива тактика. С намазнени ръце късам от тестото топчета, раздърпвам ги като за мекици, пълня ги с плънка и правя нещо като торбички или пелмени ако щете, колкото долу горе да придобият форма и да се позакрепят. После ги нареждам в тавата. Нареждам в случая е твърде неточна дума за фриволното нахвърляне на питките в тавата, но няма значение. Важното е да са разпределени по към центъра. Обикновено, понеже питките не се затварят много добре, за да не изтече съвсем плънката, подпирам питките една на друга в тавата. Това, че са безформени и изчищи не е проблем - важното е плънката да стигне и да остане. Много е важно да остане .... поне половината плънка. Нея обикновено разпределям между и върху питките на принципа "колкото повече, толкова повече".
За печенето най-добре е да се ползва тава с незалепващо покритие. Аз ползвах в случая касеролата от комплекта "Индженио". Не сложих никаква мазнина на дъното. Общо взето мазнината се ограничи до намазняването на ръцете за да не се лепи тестото.
Щом се наредят питките и се покрият с пълнежа тавата отива право в предварително загрятата фурна. 15-20 минути докато се препече и от там на масата. Ако има и студен айрян или сладък компот - закуската е феноменална!

15.05.2009 г.

Пилешки рула с магданоз и гарнитура от печени моркови

Снощи най-сетне се бяха размразили пилешките филета и имах възможност да ги напълня с магданоз, както планирах онзи ден. Хубавото на ситуацията беше, че двата дена ги използвах за размисъл с какво да обогатя и подобря първоначалната идея за рецептата. От много мислене накрая забравих едната от съставките, но и без нея пълнените пилешки филенца бяха много вкусни.

И така продуктите:
две филета (пеперуда) от пилешки гърди;
4 парчета бекон;
една връзка магданоз;
лъжица песто "дженовезе";
мекото на един краешник хляб;
две, три лъжици мляко;
три, четири ореха;
стафиди - шепа;
10 грама масло;
половин килограм моркови;
сол;
черен пипер;
соев сос;
зехтин.

Пилешките гърди от две пеперуди набързо станаха 4 филенца, всяко от които допълнително резнах през средата за да станат хубави тънки и удобни за увиване пържолки. Принципно имах идеята да ги начукам между два наелона за допълнително изтъняване, но след първата пържола ми мина ентусиазма. Останаха си само добре нарязани и овкусени със сол и черен пипер и натрупани една върху друга докато оправя плънката.
След като се обработи месото мисля, че е добре да се пусне фурната да загрява.
За плънката, добре измития магданоз бе наситнен на максимално дребно. Краешника, който самотно седеше в хладилника, му изтърбуших средата в една чаша. Към хляба добавих, лъжица масло и няколко лъжици мляко и сложих чашата в микровълновата за по малко от минута - да се стопли млякото за да стане по-лесно хлебната каша.
После - зелениите и топлата кажа ги смесих и към тях добавих натрошените орехи. Тук се зачудих какво още да добавя към пълнежа и се присетих за бурканчето с пестото в хладилника и не се поколебах да добавя две (чаени) лъжички към сместа (иначе щях да сложа една супена, но супената не влезе в бурканчено;). Толкова бях горд, че съм се сетил за пестото, че забравих да сложа в плънката стафидите. Сигурен съм, че щяха много добре да паснат, но ... за да съм честен - само предполагам, не съм го опитвал.
След като плънката бе добре разбъркана дойде време за навиването на пилешките пържоли. Долу горе по една супена лъжица плънка отиде на пържола, но според мен - колкото повече, толкова по-добре. Навитите на рула пилешки гърди с плънка обвих с по едно парче бекон, всяка, и "заших" с по една клечка за зъби. Мисля си, че това беше излишна мярка, рулата бяха добре стегнати и можеше без клечките, но за идеята...
Подредих рулата в тавата. Отгоре артистично "декорирах" със соевия сос. Христина настоя да сложил и малко вода в тавата, та сложихме - съвсем малко, колкото да не е сухо печенето.
Тук имаше пауза от около 15-20 минути докато се опекат рулата, която запълнихме с бързо гледане на последните няколко серии на "Фриндж" в подготовка за гледането на финалната сериа от сезона. Спойлер!!! - финалът е много як!
Малко преди да извадим месото нарязахме по дължина на пръчки предварително изчистените моркови, посолих ги, капнах им малко зехтин и ги сложих да поомекнат в микровълновата за около 2 минути и половина.
После направихме една бърза рокада като извадихме рулата в една чиния, а полу-сварените морковени пръчки сложихме в същата тава където се беше пекло пилешкото.
На морковите им трябват 15 минути за перфектен резултат. Честно казано голяма мъка беше да изчакаме 10 - особено с готовите пилешки рула под носа ни. Идеята е морковите да се пекат докато от едната страна получат загар и лееееко се карамелизират. В момента, в който видяхме, че има поне два моркова със загар решихме, че стига толкова.
Този начин на приготвяне на морковите го видях в някакъв сайт. Иван сутринта изкоментира, че ако съм бил сложил и малко мед са щели да станат още по-добри и сигурно е прав, но мога да кажа, че бяха божествени и така и страхотно се допълваха като гарнитура на пилешкото.
Наздраве!



13.05.2009 г.

Мързелива магданозена мусака


Ако финансовата криза още не ви е настъпила по пръстите, сигурно манията за здравословен живот ви е сграбчила за гърлото. В този ред на мисли снощи направихме невъзможното и съчетахме евтиното със здравословното. Идеята всъщност е на Румен и е много вкусна и ние с Христина сме и фенове. И така продуктите:
2 връзки пресен магданоз,
4 яйца,
1 супена лъжица брашно,
1/3 кофичка кисело мляко
1/2 чаена лъжица сода бикарбонат
100 гр. сирене
100 гр. кашкавал
малко масло.

Всъщност идеята за вечерята снощи беше съвсем различна, но пилешките пържоли ни изненадаха полу-вкаменени в хладилника и ги оставихме да се размразяват още 24 часа. Магданоза трябваше да послужи за пълнеж на филенцата, но по обективни причини изведнъж стана звездата на вечерта.
Надребних го на ситно, натроших вътре сиренето и го оставих в една дълбока купа. След като киселото мляко шупна от содата прибавих го към счупените в удобна за разбъркване купа яйца и хубаво ги разбих с вилица. Брашното казвам, че е една лъжица, но принципно отворих буркана и изсипах вътре малко - дето се вика на око. Получи се рядка смес за заливката.
В момент на внезапно вдърховение нарязах малко масло при магданоза - на кубчета и го разхвърлих на посоки - да не е без никаква мазнина.
Зелениите отидоха в касеролата, отгоре залях със заливката и хоп във фурната.
Има няма 7-8 минутки и прибавих и настъргания предварително кашкавал отгоре за коричка. Докато приготвим масата и Христина нареже салатата лесната магданозена мусака беше придобила точният златист цвят, който ми допада.
Принципно предполагам, че щеше доста добре да върви с добре изстудено бяло вино (нищо претенциозно - мискетче), но ние си го прокарахме с финалните серии на "Двама мъже и половина" и " Теорията за големия взрив". Много си пасна!
А да, и да не забравя - магданоза освен че е полезен, е и афродизиак....

12.05.2009 г.

Свинско с тиквички и кус-кус

За тази рецепта си говорихме с Иван сигурно три седмици преди да намеря време възможност и повечето от необходимите продукти за да я претворя. Е, оригиналната рецепта е с агнешко и спанак, но... нали по някакъв начин трябваше да я направя своя....
Съботните следобеди са идеални за кулинарни приключения. Особено ако си закусил късно и не си особено гладен.
И така - продуктите. Свинско - ние взехме от Пикадили около 450 гр. свинска плешка без кост. После подправките (Без паника!) - кориандър, кимион, джинджифил, червен пипер, черен пипер и … чили паста. Това последното си е жив късмет да го намериш, но с повече постоянство и упоритост може да се открие в Пикадили. Аз го открих в едно забравено бурканче на най-долния рафт в хладилника (вече не помня кога съм го купувал). Трябва още кус-кус, пилешки бульон, един, два ореха, скилидка, две чесън, тиквички и... това май е всичко.
Месото го нарязах на едри кубчета и гарнирах с подправките. Открих, че в предлаганите по магазините смесени подправки "За луканка" има всичките подправки по рецептата, плюс една, две бонус и за по лесно - направо сложих една лъжица от нея върху месото. Сложих и една лъжица от чили-пастата и понеже тя е доста солена освен пикантна - не сложих сол. Поръсих и с черен пипер. Всичко го разбърках хубаво и го оставих настрани да се маринова. Много се колебах дали да не му ливна и една чаша бира, но се въздържах - все пак толкова подправки бях сложих, реших че искам да им опитам вкуса. Докато се случваха физико-химичните магии в купата с маринованото месо запретнах ръкавите и измих мръсните чинии в мивката - така де, трябва да се съчетава полезното с приятното.
Като си осигурих чисти съдове за готвене сложих да кипна вода за кус-кус-а. Измих един пресен чесън и наситних на дребно главата и съвсем малко от перата му. Настъргах от корена джинджифил, предимно за идеята... Поставих тавата "Индженио" на газовия котлон и я оставих да се загрее. Счупих един орех и го натроших върху сухата тава да се позапече за димен аромат. Като прецених, че се е опекъл достатъчно сложих малко оризово олио и добавих чесъна и джинджифила да се запържат.
Не им дадох много време да се освестят и добавих месото с маринатата. Тук последва здраво разбъркване и пържене на едро. Многото подправки имат леко нетипичен (за нашата кухня) аромат, но не се отказах (все пак Иван твърдеше, че манджата е божествена). По това време водата вече беше кипнала, така че стрих едно кубче пилешки бульон със зеленчуци и сложих кус-куса да се вари.
Тук на пълни обороти се включи и Христина в готвенето като изми и наряза на лентички суровите тиквички.
Като прецених, че месото е почти готово - сложихме тиквичките в касеролата и продължихме пърженето. По оригинална рецепта тук към агнешкото се прибавя и спанака, но ние така и не купихме такъв, така че тази подробност си я спестихме.
Принципно тиквичките се готвят бързо - за около 5-8 минутки. Аз им дадох толкова време и в интерес на истината манджата изглеждаше доста добре, но за всеки случай реших да я оставя за 15 минути във фурната. Нали не бързахме с яденето.
През това време свалих и кус-куса от печката и го оставих да си набъбва и да поема от бульона. Общо взето - по това време тотално не знаех дали това дето го готвим ще става за ядене.
След 15-тина минути си казах - хайде стига толкова. От всичките миризми в кухнята стомахът ми беше почнал звучно да къркори, та не ми се чакаше повече.
В чиниите разпределихме от едната страна месо с тиквички, от другата - кус-кус-а.
Само преди първата хапка се замислих дали наистина ми се рискува... Следващата мисъл, която ми мина през главата беше " Свъъършиииии!... :( ".


11.05.2009 г.

Вкус(кус)ни пълнени чушки с кайма


Импровизацията е в основата на моята идея за готвене. Е, не винаги магията се случва, но когато се случи резултатите, по моето скромно мнение, са ... потресающи!
Такъв беше и резултатът от таз-неделшната импровизация на тема пълнени чушки. Всъщност, първоначалната идея беше руло "Стефани", в приготвянето на което жена ми е майстор, но понеже тя беше заета, а на мен ми се готвеше - решихме да минем на план "Б" - пълнени чушки.
Каймата - 100% телешка взехме от Пикадили. Наскоро ядох телешки кюфтета и много ми харесаха, та за това реших да не вземаме смес - и бях много, ама много прав.
Интересното в цялата ситуация беше, че оризът не се съобрази с ентусиазма ми и се оказа свършил. Инерцията обаче беше набрана и понеже този уикенд бяхме на вълна кус-кус реших, че добрата кайма дори и с кус-кус не мога да я разваля.
Речено-сторено.
Размразихме някакви чушки за пълнене от хладилника и докато Христина нещо дообясняваше от спалнята как да съм приготвел каймата аз вече бях се съсредоточил и изключил от околния свят.
Първите неща първо. Преди да се омажа целия с кайма реших да накисна кус-кус-а. Около чаша и нещо вода в купичка кипна в микровълновата за под 2 минути. Вътре разтворих щедро един зеленчуков бульон и изсипах кус-кус-а. Използвах около една шепа - той набъбва около два пъти. Оставих настрани да си бъбне и се заех с каймата. Мисля че около 350 - 400 грама (истинско месо) са повече от достатъчни.
Тук включих фурната да загрява.
Поръсих обилно с черен, бял и червен пипер (смлян на ситно). Щедро покрих с чубрица. Сол - на око и едро смлян лют червен пипер – една чупка на китката. Никакъв лук! Последва едно зверско месене, а след него всичко се озова в любимата ми тава-тиган "Индженио" в малко загряно оризово олио. С дървената бъркалка яко омачках и бърках каймата докато стана на малки пръжки. По това време кус-кус-ът вече беше набъбнал, така че го излях при каймата заедно с останалата вода и оставих леко да къкри. След минута и половина - колкото да си направя едно бързо "Три в едно" - взех чушките и взех да ги пълня щедро с лъжица. По едно време от оттатък се появи Хриси, твърдо решена да даде своя дял в неделния обяд/вечеря. Напълнихме чушките, а тя артистично ги нареди в дълбоката касерола "Индженио" - на калкан ;). Остатъка от сместа кайма с кус-кус нахвърляхме небрежно с едри щрихи около уморено
полегналите чушки. Заляхме цялата идилия с вода. В интерес на истината сложихме вода да покрие чушките, но се оказа, че кус-кус-ът е поел колкото е можал, та после трябваше да изгребваме повечето, така че внимателно с водата.
Всичко това отиде със замах във фурната - да ... зрее. Аз принципно нямаше да направя заливка, но тук Христина я хвана настроението за импровизации. Нима можех да откажа?
И така, грабна една купичка и със замах разби едно яйце с две лъжици брашно и една лъжица кисело мляко на рядко тесто. Взе китка пресен магданоз и щедро го накълца в сместа. В последния момент, в порив на вдъхновение прибави и малко прясно мляко.
Двадесетина минутки по-късно (когато бяхме изгребали излишната вода от манджата)
покрихме чушките със заливката и оставихме 5 минутки да стане златисто.
Принципно като я извадихме от фурната - гозбата изглеждаше феноменално, но вътре в мен оставаше едно неясно съмнение и мааааалко скептицизъм. Все пак - чушки с кус-кус...
Както и да е - сипахме си по две чушки и като почна едно ядене.....
Хайде, ще спестя подробностите.
Принципно си мисля, че по чаша изстудено червено вино щеше чудесно да се впише в цялостната концепция, но и без него - много ни хареса.


Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...