12.05.2009 г.

Свинско с тиквички и кус-кус

За тази рецепта си говорихме с Иван сигурно три седмици преди да намеря време възможност и повечето от необходимите продукти за да я претворя. Е, оригиналната рецепта е с агнешко и спанак, но... нали по някакъв начин трябваше да я направя своя....
Съботните следобеди са идеални за кулинарни приключения. Особено ако си закусил късно и не си особено гладен.
И така - продуктите. Свинско - ние взехме от Пикадили около 450 гр. свинска плешка без кост. После подправките (Без паника!) - кориандър, кимион, джинджифил, червен пипер, черен пипер и … чили паста. Това последното си е жив късмет да го намериш, но с повече постоянство и упоритост може да се открие в Пикадили. Аз го открих в едно забравено бурканче на най-долния рафт в хладилника (вече не помня кога съм го купувал). Трябва още кус-кус, пилешки бульон, един, два ореха, скилидка, две чесън, тиквички и... това май е всичко.
Месото го нарязах на едри кубчета и гарнирах с подправките. Открих, че в предлаганите по магазините смесени подправки "За луканка" има всичките подправки по рецептата, плюс една, две бонус и за по лесно - направо сложих една лъжица от нея върху месото. Сложих и една лъжица от чили-пастата и понеже тя е доста солена освен пикантна - не сложих сол. Поръсих и с черен пипер. Всичко го разбърках хубаво и го оставих настрани да се маринова. Много се колебах дали да не му ливна и една чаша бира, но се въздържах - все пак толкова подправки бях сложих, реших че искам да им опитам вкуса. Докато се случваха физико-химичните магии в купата с маринованото месо запретнах ръкавите и измих мръсните чинии в мивката - така де, трябва да се съчетава полезното с приятното.
Като си осигурих чисти съдове за готвене сложих да кипна вода за кус-кус-а. Измих един пресен чесън и наситних на дребно главата и съвсем малко от перата му. Настъргах от корена джинджифил, предимно за идеята... Поставих тавата "Индженио" на газовия котлон и я оставих да се загрее. Счупих един орех и го натроших върху сухата тава да се позапече за димен аромат. Като прецених, че се е опекъл достатъчно сложих малко оризово олио и добавих чесъна и джинджифила да се запържат.
Не им дадох много време да се освестят и добавих месото с маринатата. Тук последва здраво разбъркване и пържене на едро. Многото подправки имат леко нетипичен (за нашата кухня) аромат, но не се отказах (все пак Иван твърдеше, че манджата е божествена). По това време водата вече беше кипнала, така че стрих едно кубче пилешки бульон със зеленчуци и сложих кус-куса да се вари.
Тук на пълни обороти се включи и Христина в готвенето като изми и наряза на лентички суровите тиквички.
Като прецених, че месото е почти готово - сложихме тиквичките в касеролата и продължихме пърженето. По оригинална рецепта тук към агнешкото се прибавя и спанака, но ние така и не купихме такъв, така че тази подробност си я спестихме.
Принципно тиквичките се готвят бързо - за около 5-8 минутки. Аз им дадох толкова време и в интерес на истината манджата изглеждаше доста добре, но за всеки случай реших да я оставя за 15 минути във фурната. Нали не бързахме с яденето.
През това време свалих и кус-куса от печката и го оставих да си набъбва и да поема от бульона. Общо взето - по това време тотално не знаех дали това дето го готвим ще става за ядене.
След 15-тина минути си казах - хайде стига толкова. От всичките миризми в кухнята стомахът ми беше почнал звучно да къркори, та не ми се чакаше повече.
В чиниите разпределихме от едната страна месо с тиквички, от другата - кус-кус-а.
Само преди първата хапка се замислих дали наистина ми се рискува... Следващата мисъл, която ми мина през главата беше " Свъъършиииии!... :( ".


Няма коментари:

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...