Снощи най-сетне се бяха размразили пилешките филета и имах възможност да ги напълня с магданоз, както планирах онзи ден. Хубавото на ситуацията беше, че двата дена ги използвах за размисъл с какво да обогатя и подобря първоначалната идея за рецептата. От много мислене накрая забравих едната от съставките, но и без нея пълнените пилешки филенца бяха много вкусни.И така продуктите:
две филета (пеперуда) от пилешки гърди;
4 парчета бекон;
една връзка магданоз;
лъжица песто "дженовезе";
мекото на един краешник хляб;
две, три лъжици мляко;
три, четири ореха;
стафиди - шепа;
10 грама масло;
половин килограм моркови;
сол;
черен пипер;
соев сос;
зехтин.
Пилешките гърди от две пеперуди набързо станаха 4 филенца, всяко от които допълнително резнах през средата за да станат хубави тънки и удобни за увиване пържолки. Принципно имах идеята да ги начукам между два наелона за допълнително изтъняване, но след първата пържола ми мина ентусиазма. Останаха си само добре нарязани и овкусени със сол и черен пипер и натрупани една върху друга докато оправя плънката.
След като се обработи месото мисля, че е добре да се пусне фурната да загрява.
За плънката, добре измития магданоз бе наситнен на максимално дребно. Краешника, който самотно седеше в хладилника, му изтърбуших средата в една чаша. Към хляба добавих, лъжица масло и няколко лъжици мляко и сложих чашата в микровълновата за по малко от минута - да се стопли млякото за да стане по-лесно хлебната каша.
После - зелениите и топлата кажа ги смесих и към тях добавих натрошените орехи. Тук се зачудих какво още да добавя към пълнежа и се присетих за бурканчето с пестото в хладилника и не се поколебах да добавя две (чаени) лъжички към сместа (иначе щях да сложа една супена, но супената не влезе в бурканчено;). Толкова бях горд, че съм се сетил за пестото, че забравих да сложа в плънката стафидите. Сигурен съм, че щяха много добре да паснат, но ... за да съм честен - само предполагам, не съм го опитвал.
След като плънката бе добре разбъркана дойде време за навиването на пилешките пържоли. Долу горе по една супена лъжица плънка отиде на пържола, но според мен - колкото повече, толкова по-добре. Навитите на рула пилешки гърди с плънка обвих с по едно парче бекон, всяка, и "заших" с по една клечка за зъби. Мисля си, че това беше излишна мярка, рулата бяха добре стегнати и можеше без клечките, но за идеята...
Подредих рулата в тавата. Отгоре артистично "декорирах" със соевия сос. Христина настоя да сложил и малко вода в тавата, та сложихме - съвсем малко, колкото да не е сухо печенето.
Тук имаше пауза от около 15-20 минути докато се опекат рулата, която запълнихме с бързо гледане на последните няколко серии на "Фриндж" в подготовка за гледането на финалната сериа от сезона. Спойлер!!! - финалът е много як!
Малко преди да извадим месото нарязахме по дължина на пръчки предварително изчистените моркови, посолих ги, капнах им малко зехтин и ги сложих да поомекнат в микровълновата за около 2 минути и половина.
После направихме една бърза рокада като извадихме рулата в една чиния, а полу-сварените морковени пръчки сложихме в същата тава където се беше пекло пилешкото.
На морковите им трябват 15 минути за перфектен резултат. Честно казано голяма мъка беше да изчакаме 10 - особено с готовите пилешки рула под носа ни. Идеята е морковите да се пекат докато от едната страна получат загар и лееееко се карамелизират. В момента, в който видяхме, че има поне два моркова със загар решихме, че стига толкова.
Този начин на приготвяне на морковите го видях в някакъв сайт. Иван сутринта изкоментира, че ако съм бил сложил и малко мед са щели да станат още по-добри и сигурно е прав, но мога да кажа, че бяха божествени и така и страхотно се допълваха като гарнитура на пилешкото.
Наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар