22.11.2012 г.

Да ви представя - Николай!

Толкова отдавна не съм писал, че вече 15 минути стоя пред белия "лист" (екран) и отхвърлям идея след идея за началото на този пост. През това горещо и безсънно лято на много пъти ми се искаше да напиша пост, който да започна с "Нека ви представя - Николай!", но така и не намерих сили и време, за да го направя. Много пъти, докато крачех от спирката на метрото към къщи (едни от малкото свободни минути, които са си само за мен), си мислех, че ще е добра идея да се опитам да уловя в думи разликата в усещанията между това да станеш баща за първи и за втори път. Всеки път мисълта ми отлиташе в различна посока, но колкото и да наслагвах в себе си идеите и усещанията, така и не успях да ги опиша и споделя с вас. Мисля, че и сега няма да успея да се вглъбя достатъчно в себе си, за да го направя. Но поне ще се опитам да нахвърлям по-основните щрихи....
Лятото отмина. Беше едно безмилостно и горещо лято, пълно с накъсани, задъхани нощи; истерично до самозабрава на моменти и сладко и меко и топло като бебешка прегръдка в други, беше забързано и капризно, пълно с компромиси и едновременно с това себеутвърждаващо и удовлетворяващо. Беше едно безкрайно лято, което свърши твърде бързо и неусетно. Коки е вече на почти шест месеца и ми се струва толкова пораснал! А сякаш вчера беше онази луда нощ, в която с Дари се гушкахме на задната седалка на Аудито, докато мама я приемаха в родилното на Втора градска болница... Не, Коки не се роди онази нощ, роди се на другия ден, точно по обяд, като мъж, който знае какво иска от живота и не бърза за никъде.


Как да ви обясня колко са различни Коки и Дари и колко различно се гледат?... Разликата..., разликата е огромна! При Коки липсва онзи вцепеняващ космичен ужас, който съпътстваше раждането и отглеждането на Дари; ужаса, който ме караше отчаяно да отхвърля всичко, което бях и което исках да бъда, да зарежа мечти, желания и планове и да концентрирам цялото си същество и енергия, за да опазя малкото парче крехък живот, което толкова дълго бяхме чакали и което в същото време напълно неочаквано нахлу в живота ни и превърна реалността в тънка нишка, върху която с върховно усилие пазех равновесие. С Коки реалността не се разкъса и сви до нишка - не, тя разцъфтя като пролет - натежа от плод, узря, изпълни се с нов, пълнокръвен живот; обгърна ме, пое ме като пълноводна река и ме понесе по своето течение, но без да ме унищожи като идентичност и стремежи - изправи ме пред нови предизвикателства, но ме остави да бъда себе си без да ме обсебва и изпива до дъно. С Коки се чувствам по-уверен, по-спокоен, по-уравновесен - чувствам се себе си, мога да се отпусна и да се насладя и порадвм истински на малкото човече. Позволявам си без страх да го нагушкам, нацелувам и помачкам на воля, а не само да треперя над него дали всичко е наред.
Единственото, което ми липсва безкрайно е, че не познавам Коки толкова добре, колкото познавах Дари на неговата възраст. Липсва ми време да сме само двамата с него. В себе си усещам, че не познавам достатъчно всичките му усмивки, движения и настроения. Нямам достатъчно време да си говоря с него, да му показвам кученцата през прозореца, животните по стената, магнитчетата по хладилника, да му пея песнички и да разглеждаме кубчетата със салфетки. И това ми тежи ужасно. Помня как всяка вечер като се прибирах от работа се представях на Дари със „Здравей Дари, аз съм татко ти”. За Коки дори и за това не ми остава време, но всеки път като се наведа над него и той внимателно ме огледа и прецени, ми се усмихва и аз се чувствам безкрайно щастлив – защото ме познава.
С две деца, още повече с толкова малка разлика, не е лесно. Усещането е, че не успяваш на никого да отделиш вниманието, което искаш и се саморазкъсваш вътрешно, търчейки насам-натам. И макар все още е вярно, че след като изкъпем и двамата и ги сложим да спинкат, аз издържам около 6 минути пред телевизора и загубвам съзнание, вече все по активно се боря за лично пространство и сега ми се отдава повече отколкото преди. Сега отново имам възможност, желание, а понякога и сили да бъда себе си, да кроя планове, да работя върху лични проекти (или поне да мисля по темата), усещам в себе напиращи желания да … се изправя срещу бели лист (екран) и да събера и концентрирам себе си и мислите си в думи. Оценявам го като стъпка в правилната посока, като малка победа, като един вид разбуждане, за което отчаяно се вкопчвам и се надявам отново да изплувам, за да си поема въздух. 


29.05.2012 г.

Пилешки филета с магданоз и масло

Едно от най-ценните неща, на които ме е научила майка ми е да не разчитам на никого. До ден днешен всеки път, когато мързелът застрашително започва да взема надмощие над поведението ми, в главата ми прозвучава гласът й: "Имаш си ръчички, имаш си и крачета...". Да, определено не й е било лесно да върти домакинството с трима мъже, първичната реакция на всеки от които е да си опъне краката на фотьойла и да гледа телевизия, докато всичко останало се върши "от само себе си". Само дето нищо не става просто така и всяко нещо си иска своето. И така си и свикнах - да полагам необходимите усилия, да не разчитам на никого и да си се боря сам, за нещата, на които държа или желая. Лошото е, че все още не съм стигнал до онова положение, в което да не завися от ничие одобрение, настроение или работоспособност, за да правя нещата, които искам или чрез които се издържам. И не говоря само за работата -  работил съм с различни типове хора, всеки от които е упражнявал върху мен разбирането (и способностите си) за управление. Ситуациите от рода на "Искам, но не знам какво точно...", "Това трябва да се свърши със срок вчера..." и "Много хубава идея, но още не й е дошло времето" или (най-лошата) "...." (пълно мълчание и липса на оценка на свършената работа), съм ги оттренирал достатъчно много пъти и не могат да ме изненадат (макар с времето да ми тежат все повече). Говоря за живота като цяло. За ситуациите, в които хубави идеи и мечти изчерпват емоционалния си заряд от първичен ентусиазъм поради нещо толкова тривиално като липса на време, например. Но това е Животът - всеки се бори с него доколкото може (както е казал Поетът). Важното е човек да не се отказва и да отстоява идеите и идеалите си.  Всичко останало са нечии чужди проблеми, които могат (ако им позволите) да ви отклонят от истински стойностните неща, които действително имат значение за вас.


Специализацията в бързи вечери вече е не просто необходимост, тя е и форма на борба за оцеляване. Как стана така, че всичко толкова се забърза и времето толкова накъся?
На това чудесно предложение попаднах в сайта на Марта Стюард. Начина на приготвяне съм го описал в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Така приготвените филенца, сервирани в голямо плато в центъра на масата ще спечелят овациите на цялото семейство или на приятелите, които сте поканили на гости. Емпиричният опит показа, че от около 900 гр филета могат да се нахранят поне 6 души (като към тях се прибави подходяща гарнитура, разбира се). Ако ви останат за следващия ден от филетата ви предлагам да си приготвите от тях сандвич с авокадо и пилешко.  Чудесен е за бърза студена вечеря.


Ето и необходимите продукти за сандвича:

1. хлебче
2. пилешка пържола с масло и подправки
3. 1 с.л. сирене Маскарпоне
4. 1/2 авокадо
5. чили сос
6. няколко жулиени от краставица (за свежест)
7. шепа салата Фелд
8. няколко препечени ореха (по желание)

Това е от мен. Да ви е вкусно!

9.02.2012 г.

Нов кулинарен конкурс на Блоговодител


Основният стремеж на Блоговодител е да вдъхновява гастрономическите ви фантазии, да ви насърчава към кулинарни предизвикателства, да ви дава възможност да споделяте своите идеи, ентусиазъм и въображение. Целта на Блоговодител е да се превърне в социална платформа, която да обедини българските кулинарни блогъри като творци и автори и да осигури видимост и популяризация на цялата тази общност от ентусиасти, която споделя със света своята страст към готвенето. Ние от Блоговодител непрестанно търсим различни начини, за да сме ви полезни, да достигнете до повече хора и да ги заредите с вашите енергия и желание. Ето как у нас възникна една нова идея за предизвикателство към Вас. Идея, с която ще можем да осигурим на някои от Вас сбъдването на една мечта – публикуване в печатно издание!
От предходния ни конкурс вероятно сте разбрали, че работихме в сътрудничество с две български издателства, които издават кулинарна литература и имат интерес в тази област. Връзката, която осъществихме с тях не се изчерпа с нашият първи конкурс и това ни прави изключително щастливи. В разговори с издателство "Софтпрес", в търсене на нови концепции и начини за комуникация с Вас, се роди и новата ни идея за конкурс на тема „Традиционни български ястия“, който започва от днес!


Тази тема едва ли може да Ви изненада, особено онези от Вас, които са израснали в малки населени места или често са гостували на село при баба и дядо. Целта ни е да съберем историята, уменията и наследството на поколения кулинари в различните области на страната. На трапезата се събират многолюдните семейства, определени празници – езически или християнски – се свързват с различни ястия, постни или месни, месят се обредни хлябове. За да запазим тези рецепти и да ги направим достояние на максимален брой хора, решихме с помощта на издателство "Софтпрес" да организираме този конкурс и да потърсим неповторимото в нашата национална кухня.

Условията за участие в конкурса са следните:
1. За участие трябва да изпратите връзка към вече публикувана във Вашия блог рецепта със снимка, на която Вие да сте автор или;
2. Да ни изпратите рецепта за традиционно българско ястие, придружена със снимка, на която Вие сте автор;
3. Всяка рецепта трябва да има подробно описание на технологията на приготвяне и използваните продукти;
4. Би било добре да опишете накратко региона и (ако разбира се, са ви известни) подробности за произхода на рецептата, без значение дали е легенда, историческо събитие или просто географска особеност на района.
5. Снимките трябва да бъдат с резолюция поне 1300*890 px., 72 dpi;
6. Срокът за участие в конкурса е до 26 февруари включително.
Можете да участвате с всякакви рецепти – салати, пити, погачи, козунаци, напитки, разядки, предястия, основни ястия, десерти. Рецептите или интернет препратка към тях (линк) изпращайте на адрес:  info@blogovoditel.com заедно със следните данни:
- Име на автора;
- телефон за връзка
Жури, съставено от представители на Блоговодител и редактори от издателството, ще оцени рецептите и ще отличи трима участници.
Както всеки конкурс, и в нашият ще има награди. Първата награда е парична сума от 300 лева, втората - 200 лева, а третата – годишен абонамент за книги на издателство "Софтпрес" на стойност 180 лева. Третата награда може да се използва наведнъж или периодично. За повече подробности вижте по-долу *.
За нас обаче истинската награда за участващите е друга. Заедно с издателство "Софтпрес" решихме да съставим книжка с 50 традиционни български рецепти. Участниците ще имат възможност да бъдат публикувани в печатното издание "50 традиционни български рецепти", което предстои да излезе през лятото. Книгата ще се предлага във варианти на руски и английски език, което ще даде възможност на истинските, българските рецепти, да достигнат до огромен кръг хора. За всеки автор ще има специална страница в книгата с представяне, снимка, няколко думи за него и разбира се, адрес на блога, уебсайта му и т.н. Всяка рецепта ще бъде представена със снимка, текст, точно описание на продуктите, име на автора и (ако е известна) кратка история за произхода на рецептата. Не пропускайте възможността Вашите рецепти да достигнат не само до българска, но и до чуждестранна аудитория!
Избраните за публикуване рецепти и снимки остават собственост на автора им; той предоставя на издателството единствено правото за публикуване в печатното издание и се задължава да не публикува същата рецепта и същата снимка в друго печатно издание. Както вече казахме, за всеки автор в книжката ще има представяне в една страница. За повече информация вижте Общите условия за участие в конкурса на Блоговодител и издателство "Софтпрес".
Ние също ще направим специално представяне на победителите и селекция с рецепти в Блоговодител (за онези от тях, които вече са индексирани при нас), която ще се казва "Традиционни български рецепти".
Очакваме Вашите предложения на нашия и-мейл адрес!

* Можете да се възползвате от стойността на наградата еднократно, като си закупите книги от каталога на издателство "Софтпрес" на стойност до 180 лева или да следите най-новите издания, като си поръчвате всеки месец по една или няколко книги на стойност до 15 лева – изборът е изцяло Ваш.

30.01.2012 г.

Задушено пилешко със зелен лук

Времето е субективно усещане за всеки. Основната му характеристика е, че обикновено недостига. Това е така защото масово хората имат повече планове (и желания) отколкото енергия (и/или средства), за да ги изпълнят. Мисълта ми беше, че отдавна не съм писал в блога. За сметка на това БЛОГОВОДИТЕЛ набъбна до над 5000 рецепти, а моето "свободно" време се сведе до... поддържащия минимум. Не, че не готвя, просто не ми остава време да се насладя на резултатите както преди, камо ли да ги снимам и подготвя за блога. Понякога, разбира се, има и изключения. 
Тази рецепта я публикувах в БЛОГОВОДИТЕЛ преди няколко дена и вчера успях да я приготвя за вечеря. Резултатът беше много вкусен. Сладостта на портокала идеално се вписваше с гергьовденския вкус на печения лук, а пилето носеше една допълнителна лекота. Зелените маслинки бяха идеално допълнение към букета от аромати. Разликата с оригиналната рецепта бе, че предварително изкиснах малко маслините, че случих на особено солена партида.


Рецептата можете да намерите в БЛОГОВОДИТЕЛ.
Да ви е вкусно!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...