25.04.2011 г.

Ребърца с джинджифил и мускавадо

Добре де, признавам си - обичам свинските ребърца повече отколкото е.... здравословно. В магазина, като минавам покрай щанда с месо, винаги се заглеждам в ребърцата. То си е нещо като традиция и... тест за издържливост на волята. В повечето случаи успявам да отмина без да се поддам на изкушението, но поне веднъж месечно волята мъжка не изтрайва и се пречупвам пред желанието и предусещането за сочното и ароматно пиршество, което знам, че мога да си "причиня" с тези расли на кокал "зеленчуци". А специално тези ребърца (от рецептата) дори не бяха "грешни". В смисъл такъв, че за разлика от тези в Кауфланд, в Метро "гризинките" бяха доста по-обрани и по тях почти нямаше мазнина. Още повече, както се вижда и от снимката, бяха от млади животни и хрущялите хрускаха особено апетитно. Единственото, което малко ме разколеба (но съвсеееем мъничко) бе, че се продаваха в наистина големи опаковки (2,5 - 3 кг), но за Великденските празници (цели 4 дена в къщи) ми се сториха удачен вариант за "инвестиране".


Необходими продукти

1,5 кг. свински ребърца
1 с.л. сол.
2 ч.л. черен пипер
1 с.л. риган
1 кубче бульон телешки ребърца
1/2 ч.л. кимион
1/4 ч.л. джинджифил на прах
1 с.л. зехтин
3 с.л. ябълков оцет
2 с.л. вода
1 или 2 ч.л. червен пипер
3 с.л. мускавадо

Основното при готвенето на ребърца е печенето на ниска температура за по-продължително време. Другото, което е важно, е и редът за надграждане на вкусовете съобразно това как реагира всяка подправка на температурна обработка.
Първоначално си приготвих сухите подправки като смесих солта, черния пипер, ригана, кимиона, джинджифила и телешкия бульон. С джинджифила следва да се работи особено осторожно, защото не е типичен аромат за нашите ширини и ако се прекали, дори и с една идея, ребърцата може и да не стават за ядене. Но! трябва да присъства - иначе рецептата губи от очарованието си.
Нарязах ребърцата на отделни парчета и хубаво втрих сухите подправки в месото. Поръсих леко със зехтина и сложих да се пекат за час, час и десетина минути в загрята до 180 гр. фурна.
След един час приготвих набързо течната марината като смесих останалите продукти, извадих тавата от фурната и залях ребърцата. В следващия половин час (до 45 мин.) - намалих малко фурната до 160 градуса и обръщах кокалчетата през 10-тина минути, за да се глазират и карамелизират добре от всички страни. Когато очите ми се напълниха с цвета на добре опечените ребърца, а коремът започна усилено да се бунтува от безкрайното чакане, извадих месото и покрих с метално фолио за 5-6 мин., за да си отдъхне месото и по-добре да се напоят ароматите.
Резултатът беше ... безобразен. Ребърцата свършиха безобразно бързо!! Също както всички хубави неща в живота....

24.04.2011 г.

Ябълков кекс

Истината е, че през детството ми кексовете бяха рядкост. Всъщност толкова редки, че сега, колкото и да се опитвам, не мога да извикам в паметта си спомен за какъвто и да било кекс, който да съм ял като дете (купешките и кексовете, които съм ял, когато сме ходили на гости, не се броят). Просто такива неща в къщи не се готвеха. Каква е била причината не му е сега времето да предполагам, но кексът, във вида, в който го опитах за първи път в квартирата на Джей през първата ни година в Свищов, разтърси вкусовата ми вселена до степен непозната за мен до този момент. Това си беше любов от пръв поглед, която не иска разрешение, за да стане част от живота ти; нахлува като хала и най-безцеремонно се настанява в любимото ти кресло и ти с потрес установяваш, че нямаш нищо напротив. И както не веднъж съм споделял, и до днес това е един от най-любимите ми десерти. Но държа да отбележа, че става дума за тежките и сочни маслени кексове - онези сухите с киселото мляко и малкото захар не се броят. И именно за един такъв плътен ябълков кекс искам да ви споделя рецепта сега.

Оригиналната рецепта е взета от тук. На първо четене продуктите леко ме стресираха с количествата си, но от един момент нататък всичко си дойде на мястото, и макар това да не беше първият ми избор (а този на Христина) не съжалявам нито йота, че я опитах и горещо я препоръчвам на всички любители на този вид сладки изкушения.

Необходимите продукти
6 ябълки (малки към средно големи)
1 с.л. канела
5 с.л. захар

2 и 3/4 чаши брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сол
1 чаша олио (аз използвах от гроздови семки)
2 чаши захар
1/4 чаша сок от портокал
2 е 1/2 ч.л. ванилия (аз сложих едно мускалче течна валиния)
4 яйца
1 чаша нарязани орехи (по желание - аз не сложих защото не ми се чистеха)

Започнах с ябълките. Обелих ги и ги нарязах на по-едри парчета, поръсих ги с канелата и петте лъжици захар и ги оставих да се ароматизират и да си пуснат сока.
Пресях брашното и към него добавих бакпулвера и солта. В отделна купа разбих олиото, портокаловия сок (директно използвах от натурален сок от кутия), захарта и ванилията. После внимателно прибавих течната смес към сухия микс, разбърках и добавих яйцата едно по едно. Получи се полутечно, типично за кекс тесто.
Кексът изпекох в стандартна форма за кекс, но си мисля, че ако го бях направил в кръгла тавичка, щеше да е по-добре - в оригиналната рецепта кексът се пече в плоска тава с конус в средата (а аз такава нямам).
Формата за кекса я намазних добре и изсипах половината от сместа. Върху нея разпределих половината от сиропираните, канелени ябълкови парчета. Отгоре разстлах и останалата част от тестото и наредих и останалите ябълки. Сокът от ябълките не сложих в тестото и препоръчвам да оцедите ябълките добре преди да ги добавите.
Пекох в предварително загрята до 180 гр. фурна за час и половина. Да, наистина за час и половина - не си правете опити да го извадите по-рано. Ако се наложи - покрийте с метално фолио.
Както се вижда от снимката кексът не е особено "красив", но за сметка на това е удивително вкусен. Ако все пак имате някакви терзания за външния му вид винаги можете да го сервирате и обърнат наопаки и поръсен с пудра захар.

16.04.2011 г.

Запеканка с картофи и моцарела

А вие как решавате какво да сготвите? Аз доста често се вдъхновявам докато чета кулинарни блогове, сайтове и списания или гледам кулинарни предавания. Някоя рецепта ме впечатлява, някоя хрумка или техника събужда любопитството ми, настанява се в списъка ми с неща, които искам да опитам и като му дойде времето, "преглеждам" списъка с идеи и избирам онази, която най-лесно и най-бързо ще мога да приготвя за вечеря, по възможност без да се отбивам до магазина. Но понякога подходът ми е друг - отварям хладилника (или си представям какво има в него - нали аз пазарувам и по всяко време знам приблизително какво има в него) и докато преглеждам продуктите се опитвам да ги съчетая в ястие, което ще е по вкуса ми. Именно по този начин ми дойде идеята за запеканката. Както ще се убедите от необходимите продукти по-долу, хладилникът беше доста изпразнен и запеканката беше наистина по-скоро идея, сглобена по необходимост, отколкото по вдъхновение, но пък толкова ни хареса, че си я сготвихме на другия ден отново с останалите сварени картофи.


Признавам си, винаги съм бил малко скептичен към концепцията на запеканките. Най-вече, защото в масовия си вариант по пицариите и заведенията, където съм виждал хората да си ги поръчват, обикновено преливат от мазнини, а и вродената ми параноя почти винаги се обажда, че най-вероятно са приготвени с възможно най-евтините, съответно - нискокачествените продукти. Но за параноята съм си виновен само аз и свищовската академия, която ме научи да бъда максимално критичен и подозрителен към всичко - не им е лесно на финансистите ще знаете ;)

Необходимите продукти

4-5 средни към големи картофа
125 гр. сирене Моцарела
100 гр. шунка (по желание)
1 ч.л. дижонска горчица
1 с.л. (с връхче) песто дженовезе
300 - 350 гр. кашкавал (аз използвах сирене Едам)
сол
черен пипер
риган

Картофите сварих предварително, нарязани на по-едри парчета. Оцедих ги от водата и ги върнах на все още горещия котлон, за да се поизпари водата, която беше останала на дъното. След минута - две преместих картофите в купа, където щеше да ми е по-удобно да работя и започнах да смесвам продуктите. Добавих горчицата и пестото и разбърках добре. Моцарелата и шунката нарязах на дребни парчета и добавих към картофите. Поръсих с подправките, разбърках, настъргах отгоре кашкавала и сложих във фурната на 200 гр., докато кашкавалът не придоби особено апетитен цвят.
Това е всичко. Ако човек има предварително сварени картофи, вечерята за двама е готова за по-малко от 20 минути. Докато запеканката е във фурната, може да се приготви и някоя салата от пресни зеленчуци и всичко останало, от което човек има нужда е... студена бира. Е, аз нали не пия бира - сипвам си студен портокалов сок...

12.04.2011 г.

Салата с козе сирене и круши

Интересно нещо е човешкият мозък. Силните впечатления и емоции оставят в паметта невидими и неосъзнати маркери, които в определени моменти в определени състояния и под въздействието на определена комбинация от сетивни усещания се задействат и за миг те пренасят някъде... някога... Само миг и споменът е отминал, а ти безмълвен, за секунда увиснал извън времето, се изпълваш с някакво много силно усещане за ... загуба. Има някакъв ден и миг от детството ми (почти съм сигурен, че е от детството ми), когато съм бил сред обсипана с роса поляна и нещо ме е впечатлило. Не помня кога, не помня къде... В съзнанието ми е останала само миризмата: плътният, изпълнен с живот аромат на дъхава избуяла трева. Миризма, която усетих тази сутрин за по-малко от миг и в главата ми проблясна картина от спомен, твърде мимолетен, за да си го спомня, но невероятно интензивен като усещане. Едно малко пътуване във времето, което ме зашемети и накара да се замисля - колко хубаво би било да можем да избираме съзнателно тези моменти, да ги запечатваме добре и да изживяваме отново и отново, когато поискаме. За съжаление подсъзнанието не действа така. Ето защо не ни остава нищо друго освен да си причиняваме силни и интензивни емоции, който да трасират живота ни и към които да можем от време да се завръщаме, макар и несъзнателно.

Вдъхновението за тази салата получих от Жак Пепен и неговите предложения за тържествена коледна вечеря. Салатата е класическа, но подходът към крушите, както установих след кратко проучване, може да бъде разнообразен. Аз ги приготвих по два начина, като тук предлагам само този, който ми хареса повече.

Необходимите продукти
2 зрели круши
1-2 с.л. кафява захар
1. с.л. масло
1. с л. зехтин
1 с.л. лимонов сок
4 парчета козе сирене
шепа орехови ядки
зелен салатен микс

Хубаво е ядките от орехите да са на половинки. За да придадат по-плътен и димен аромат на салатата, предварително запекох ореховите ядки във фурната, поръсени с малко сол.
Крушите нарязах на четвъртинки и внимателно отрязах твърдата сърцевина. Поръсих ги с кафява захар и леко ги запържих в предварително сгорещено масло, докато се карамелизират леко.
Винегретът за салатата разбърках отделно на дъното на купата - зехтин и лимонов сок. Добавих от зеления салатен микс (мисля, че беше италианска салата) и разбърках да се овкуси.
Салатата наредих по следния начин: в средата - зеления салатен микс, от двете страни карамелизираните круши, между тях парчетата козе сирене, а отгоре печените орехови ядки.
На снимката се вижда, че едните круши са с черен пипер - така ги препоръчва Жак Пепен с лимонов сок и черен пипер, но на нас ни допадна контраста на сладките карамелизирани круши и плътния маслен вкус на козето сирене.
Хубавото на тази рецепта, освен че е наистина много вкусна е, че с малко усилия и хубави продукти може да сенаправи наистина изискано ястие, което да украси масата и да придаде празнично настроение. салатата чудесно се съчетава с чаша изстудено бяло вино.

10.04.2011 г.

Пълнени сандвичи

Случвало ли ви се е да ви остане около 250 гр. парче свинско в хладилника? На мен никога досега не ми се беше случвало, но ето че за всичко си има първи път. Взех голямо парче месо от магазина, сготвихме едно - две неща и накрая взе, че остана едно парче, дето нито на манджа да го сготвиш, нито на супа да свариш, та камо ли двама души да нахраниш... Замислих се аз и започнах да прехвърлям на ум съдържанието на хладилника и килер-шкафа, оставих нетърпеливия ми Апетит да яхне разюзданото ми Въображение и го оставих на негова отговорност да полети над кулинарните ловни полета с надеждата, че ще улови някой притаен във високите треви моментен проблясък на гастрономическа гениалност. Дългите "сухи" тренировки по гледане на кулинарни предавания може не винаги да са приятни (особено ако се практикуват на празен стомах), но придобитите от тях рефлекси и трикове се оказват особено полезни в едно такова диво приключение в търсене на идеи за вечеря.За мен тази рецепта е изцяло в духа на Жак Пепен и неговият постоянен стремеж да оползотворява "самотните" продукти в хладилника.

Необходимите продукти

250 гр. свинско от бут
1 консерва (425 гр. ) белени домати
1 с.л. зехтин
1 главалук (кромид)
1/2 зеленчуков бульон
150 гр. кашкавал (аз изполвах сирене Ементал)
2 бр. кисели краставички
1 франзела
захар
сол
черен пипер
риган

Цялата идея се върти около идеята за хрупкава хлебна коричка, съчетана с плътен ароматен сос и, разбира се - вкусна мръвка. В моето въображение този сандвич е достоен за ресторантска верига за бързо хранене.
Нарязах парчето месо на малки късчета и го сложих в сгорещеното олио да се запържи. През това време обелих и нарязах на ситно лука и щом месото започна да придобива цвят, го сложих при месото. Когато лукът омекна и се сготви, добавих консервата домати, разтроших зеленчуковия бульон и с дървената лъжица, поразбърквайки, намачках доматите колкото можах на едри парчета. Щипнах малко захар, за да обера киселата жилка на доматите, посолих на вкус, сложих и черния пипер. Малко преди да сваля соса с месото от огъня добавих и ригана, за да се усеща по-силно ароматът му.
Сосът с месото къкри 20-тина минути, докато не се посгъсти.
През това време вече бях подготвил франзелата. Нарязах я първо наполовина, а после всяка половина допълнително разрязах по дължината. Обрах меката сърцевина на всяко от парчетата, като в единия край оставих малка преградка, за да не изтече после пълнежа.
Пуснах фурната на 200 гр. да се загрява и настъргах кашкавала. Щом сосът стана готов - разпределих го в издълбаните франзели, поръсих с настъргания кашкавал и ги сложих за 10-тина минутки в сгорещената фурна да се препекат до хрупкавост и да се поразтопи кашкавалът.
За финал ми трябваше някакъв контрапункт във вкусово отношение. Ние каперси в къщи нямаме, но кисели краставички - бол. Речено - сторено: нарязах няколко корнишона на филийки и щом сандичите се опекоха ги разпределих върху тях. Босилекът на снимката е само за оформление, но ако имате пресен и сложите в соса - резултатът ще е още по-ароматен.
Поднесох сандвичите (самотни) в шарените чинии и притихнах в очакване за реакция от страна на Христина. След 10-тина минути не издържах и попитах : "Добре де, не ти ли харесаха?", а тя се сепна от унеса и закима енергично с пълна уста. Повече от това не ми трябваше. ;)

6.04.2011 г.

Ябълкови мъфини с овесени ядки

Отдавна не бях правил мъфини, но наскоро Христина поиска нещо не много сладко и с овесени ядки. Мъфините бяха неизбежният отговор, а ябълките логичният избор, защото у нас винаги има ябълки (явно не ги ядем достатъчно активно). Рецептата си я харесах след като момичетата си бяха легнали, а аз интернетих (в леглото) на старото HP (хендхелд, който си купих още през 2007, когато думата "таблет" се използваше предимно за лап-топи с въртящ се монитор, а идеята да използваш телефона си, за да сърфираш в интернет все още невъзможно далечна за повечето хора). Рано сутринта идеята вече беше узряла в главата ми, а нетърпението да приготвя мъфините бързо, бързо прогони съня от очите ми. И така в 6 часа, зареден с вдъхновение и ентусиазъм се вихрех в кухнята.

Идеята за рецептата взех от тук.

Необходимите продукти

3/4 чаша прясно мляко
1/4 чаша краве масло
1 голямо яйце
1 пакетче ванилия
1 2/3 чаши бяло брашно
1/2 чаша овесени ядки
1/2 чаша захар
2 чаени лъжици бакпурвер
1/2 чаена лъжица сол
1/2 чаен лъжица канела
1 ч.ч. настъргани ябълки (около 2 и половина)

За топинга
1/4 чаша бяло брашно
1/4 чаша кафява захар
1/4 чаена лъжица канела
2 супени лъжици твърдо масло

Като начало приготвих топинга като смесих подправките и добавих към нарязаното на парчета студено масло. Разбърках добре докато се получиха един вид трохи.

В купа смесих млякото (предварително леко затоплено), маслото (предварително разтопено в топлото мляко), яйцата (със стайна температура) и ванилията. В отделен съд смесих брашното, овесените ядки, захарта, бакпулвера, солта и канелата. Добавих мокрите към сухите съставки и разбърках добре.

Ами май това беше всичко - разпределих тестото в хартиените чашки, сложих по една лъжица от топинга върху всяки мъфин и пекох за 20-тина минути на предварително загрята до 180 гр. фурна.

Резултатът беше страхотен - получиха се едни от най-хубавите мъфини, които съм правил. Хрупкавия топинг толкова добре се съчетаваше с не толкова сладките мъфини, а и бяха с овесени ядки .... въобще - препоръчвам горещо!

Винен кебап

Дарито не й се спи и Христина се "бори" с нея в спалнята, аз съм в хола, пуснал съм си "Фиеста ТВ" и се "боря" с поредната ангина за този сезон. Не ми върви тази зима и това е - дали е лош късмет или от недоспиването имунитетът ми се е разклатил, все още не е ясно, но се надявам да се разбере след около две седмици, когато възнамерявам да се подложа на по-детайлни изследвания (т.е. сигурно пак ще излизам в отпуска, Ивански, имай го предвид). Хубавата част в цялата история е, че Джей за втори път, по стечение на обстоятелтвата, имаше възможност да ме подслони у тях за първите няколко дни (докато съм заразен и сработят антибиотиците), за което съм му много благодарен.

Виненият кебап е една от доста често готвените гозби в нашата къща, но за съжаление много рядко успявам да направя снимка, която да ми хареса поне малко, за да мога да споделя рецептата. Е, този път мисля, че ми се получи достатъчно добре и бързам да допълня блога си с тази вкуснотия.

Необходимите продукти
750 гр. свинско месо (от бут)
2 с. л. зехтин
1 глава лук (кромид)
1/2 ч. червено вино
1 кубче бульон телешки ребърца (по желание)
2-3 дафинови листа
3/4 ч.чаша доматен сок
червен пипер
бахар
сол
черен пипер, млян и на зърна

за гарнитурата
1 ч.ч. ориз
3 ч.ч. вода
1 кубче пилешки бульон

Приготвянето на тази класика в жанра започвам с нарязването на лука, защото веднъж започне ли се със запържването на месото, време не остава. Месото предварително измивам, подсушавам и нарязвам на парчета. Размерът на парчетата трябва да е такъв, че да позволява да се хапват на една хапка. Щом месото започне да придобива апетитна коричка от всяка страна, добавям нарязания лук и разбърквам докато омекне.
Следващият аромат, който следва да се надгради, е червеният пипер. Добавям го и го оставям за няколко секунди да се запържи. Запърженият червен пипер е един от най-любимите ми аромати за всички времена.
Следва виното - класическият начин за приготвяне на винения кебап изисква използването на червено вино, но моите лични предпочитания са към сухите бели вина. И в двата случая резултатът е чудесен. След няколко минути в пара и алкохолни изпарения при месото остава само поредният надграден аромат, този път плодов - на грозде.
Докато се рудецира виното, за секунда се отделям от тигана и в голяма чаша сипвам вода и я слагам аз две минути в микровълновата. Щом водата се сгорещи, разтрошавам кубчето бульон и добре го рабърквам докато се разтвори. Готовият бульон отива при ароматизираното месо. Добавям и доматения соТук е моментът в соса да се плъзнат дафиновите листа, леко да се посоли (внимание бульонът вече е осолен) и да се добавят бахара и черния пипер на зърна. Добавям още вода приблизително колкото да се покрие месото и оставям да къкри (в нашия случай на 6-та степен от 9 възможни).
Тук се заемам с ориза. Понеже той е гарнитура и основният акцент на кебапа е в месото и соса, с ориза го давам хайлашката. Стоплям водата, разтварям бульона и добавям измития ориз. Това е, следва бъркане - от едната страна месото и соса, от другата ориза за гарнитура.
Месото оставям да къкри докато сосът не придобие гъстотата, която ми харесва - не го обичам много рядък, а оризът оставям леко пръхкав и влажен.
Щипвам малко захар и добавям към кебапа, за да обера киселата жилка и след има няма 20-тина минути всичко е готово.
Аранжирането е по желание на готвача. Според мен - това е загубена кауза, дори и да се подреди добре в чиниите - до минута две сосът прониква в ориза и аранжировката вече не е същата - номерът е дотогава вече да сте опитали първата хапка, след нея вече вида на яхнията вече няма да има никакво значение ;) единствено ще е важо - има ли още сосче.....

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...