Запеканка с картофи и моцарела

А вие как решавате какво да сготвите? Аз доста често се вдъхновявам докато чета кулинарни блогове, сайтове и списания или гледам кулинарни предавания. Някоя рецепта ме впечатлява, някоя хрумка или техника събужда любопитството ми, настанява се в списъка ми с неща, които искам да опитам и като му дойде времето, "преглеждам" списъка с идеи и избирам онази, която най-лесно и най-бързо ще мога да приготвя за вечеря, по възможност без да се отбивам до магазина. Но понякога подходът ми е друг - отварям хладилника (или си представям какво има в него - нали аз пазарувам и по всяко време знам приблизително какво има в него) и докато преглеждам продуктите се опитвам да ги съчетая в ястие, което ще е по вкуса ми. Именно по този начин ми дойде идеята за запеканката. Както ще се убедите от необходимите продукти по-долу, хладилникът беше доста изпразнен и запеканката беше наистина по-скоро идея, сглобена по необходимост, отколкото по вдъхновение, но пък толкова ни хареса, че си я сготвихме на другия ден отново с останалите сварени картофи.

Признавам си, винаги съм бил малко скептичен към концепцията на запеканките. Най-вече, защото в масовия си вариант по пицариите и заведенията, където съм виждал хората да си ги поръчват, обикновено преливат от мазнини, а и вродената ми параноя почти винаги се обажда, че най-вероятно са приготвени с възможно най-евтините, съответно - нискокачествените продукти. Но за параноята съм си виновен само аз и свищовската академия, която ме научи да бъда максимално критичен и подозрителен към всичко - не им е лесно на финансистите ще знаете ;)

Необходимите продукти

4-5 средни към големи картофа
125 гр. сирене Моцарела
100 гр. шунка (по желание)
1 ч.л. дижонска горчица
1 с.л. (с връхче) песто дженовезе
300 - 350 гр. кашкавал (аз използвах сирене Едам)
сол
черен пипер
риган

Картофите сварих предварително, нарязани на по-едри парчета. Оцедих ги от водата и ги върнах на все още горещия котлон, за да се поизпари водата, която беше останала на дъното. След минута - две преместих картофите в купа, където щеше да ми е по-удобно да работя и започнах да смесвам продуктите. Добавих горчицата и пестото и разбърках добре. Моцарелата и шунката нарязах на дребни парчета и добавих към картофите. Поръсих с подправките, разбърках, настъргах отгоре кашкавала и сложих във фурната на 200 гр., докато кашкавалът не придоби особено апетитен цвят.
Това е всичко. Ако човек има предварително сварени картофи, вечерята за двама е готова за по-малко от 20 минути. Докато запеканката е във фурната, може да се приготви и някоя салата от пресни зеленчуци и всичко останало, от което човек има нужда е... студена бира. Е, аз нали не пия бира - сипвам си студен портокалов сок...