25.10.2010 г.

Спагети с телешно и броколи

Личното ми мнение е, че броколите, макар и витаминозна и полезна храна, също както и тиквичките, са скучен зеленчук със съмнителни вкусови качества и могат да се хапват основно като гарнитура или евентуално на топла салата с козе сирене и кедрови ядки, но определено не им достига сила да са основен елемент в рецепта. Засега си оставам с това убеждение, но по молба на Глория се разрових в сайтовете и потърсих някое лесно и бързо предложение, с което да се оползотворят случайните запаси от това зелено гастрономическо недоразумение. Тази рецепта е доволно бърза и лесна, оказа се нелоша на вкус и не е особено претенциозна. Рецептата е от сайта на BBC Good Food и има екзотичен привкус.

Необходимите продукти
1/2 пакет спагети (колкото се може по-малък номер)
1 цвете броколи
450 - 500 гр. телешко месо (от бут)
1 супена лъжица мазнина за пържене (аз използвам олио от гроздови семена)

За соса
3 супени лъжици соев сос
2 супени лъжици сос "Уорчестър" (в оригиналната рецепа е сос за стриди)
2 средни или 1 голяма скилидка чесън
1 с.л. хубаво доматено пюре или лютеница (в краен случай - кетчуп)
1/2 ч.л. джинджифил на прах или едно парче колкото върха на палеца суров
1 супена лъжица бял винен или ябълков оцет

По желание
1 пакет гъби (250 гр.)
1 с.л. масло

Основният акцент в тази рецепта е сосът; месото осигурява допълнителен обем, а броколите балансират цялото вкусово изживяване. Честно казано, имах малки опасения дали комбинацията от продуктите ще е ядлива за нашенския вкус, но в края на краищата се оказа, че опасенията ми са били напразни.
Относно спагетите - ако си намерите от някъде пресни яйчени спагети за стир-фрай - това би бил идеалният вариант. Поради липсата на такива, приготвих рецептата с обикновени спагети (№1) и смея да твърдя, че де получи доволно добре.
Най-подходящо е готвенето да започне от месото - то отнема най-много време. Златното правило - месото да се подсуши добре преди да се сложи в тигана, за да получи хубав загар, важи с пълна сила.
Нарязах месото на тънки жулиени и го запържих в добре сгорещената мазнина. Извадих парчетата в чиния и ги покрих, за да стоят топли.
През това време водата за спагетите кипна, щипнах и малко сол и с едно въртеливо движение в китката (на което ме научи навремето Рачката) ги разперих на "ветрило" да се варят.
Много ми допадна идеята за бланширането на броколите. Тъкмо си мислех, че ще се наложи да изцапам 4 тигана за тази рецепта, когато в допълнителните хитрини в сайта прочетох, че броколите (така и така им трябват малко) могат да се бланшират като се пуснат директно при врящите спагети около две минути преди те да са готови. Речено - сторено.
Щом броколите отидоха при спагетите, върнах изпърженото месо в тигана и към него добавих готовия сос и оставих (за двете минути, докато броколите се бланшират и 30-те секунди, докато ги оцедя заедно със спагетите) да крукне. Изцедените спагети и броколи добавих при сгорещеното месо и соса.
Разбърках добре да се смесят продуктите и ароматите и сервирах.
Ако имате зелен лук под ръка може да поръсите отгоре. Ако не - и така е добре.

Предложение.
Докато се варят спагетите и се пържи месото, измитите, подсушени и с отрязани пънчета гъби може да пуснете в сгорещено масло, следвайки правилото - в тигана да има място за всяка гъба, и да ги запържите докато хванат кафяв загар отгоре и пръстенче от долната страна. Запържените гъби идеално се комбинират с останалите продукти, така че накрая ги прибавяте и тях преди да поднесете.

20.10.2010 г.

Питка за Божидара

А Божидара расте ли расте!.... Кога беше 3 септември, 4,30 сутринта, когато Христина искрено любопитство в гласа каза: "Май се почва!?", (а един час по-късно прелетя през коридора с викове: "Изтичам, изтичам, изтичам!"...) кога мина месец и половина... Някак неусетно първоначалното ошашавване и паникьосано търчане (в различни посоки) се превърна в някаква форма на хаотичен... ред. Истината е, че ни отне известно време да се нагодим спрямо бебето (по негласно споразумение още от началото се отказахме да нагаждаме бебето спрямо нас), основно защото въпреки усилената подготовка и изчетената литература по време на бременността, през последните 40-тина дни търсехме истината някак... опипом. Сигурен съм, че след известно време ще оценим и грешките си, но засега се радваме на успехите и на малкото съкровище, което се превърна в центъра, около който се върти живота ни. Определено децата карат човек да преосмисли ценностната си система, независимо колко дълго и упорито я е изграждал и самоубеждавал в нея. Същността на промяната е ясна - търсенето на рационалност и обоснованост в поведението някак си минава на втори план пред нуждата да опазиш и осигуриш комфорт на малкото човече (независимо от "сладката" болка в кръста и недоспиването). Но е толкова приятно да гушнеш бебето и да знаеш, че ти си му цялата вселена и твоята прегръдка е най-сигурното и хубаво място в нея...

Както се знае, питката за 40-тия ден се замесва от жена, чиито родители са живи, а самата питка трябва да е сладка. Речено - сторено! Христина замеси тестото, а с останалата част се заех аз. Имах наистина голямото желание да я поръчам на някой от fellow-блогърите от блогосферата, но по една или друга причина идеята ми така и не се осъществи. Което далеч не ме объзсърчи, разбира се, само си търсех повод да се заема.... С много любов я правих тази питка - на снимката не личат половината детайли и подробности, но аз си знам, че са там и как ги мислих и оформях. Беше ми невероятно удоволствие!
За вдъхновение използвах сайта на Ева Тонева, а рецептата за тестото взех от този румънски сайт, благодарение на препратката на "Любими кулинарни рецепти".

Необходимите
700 гр брашно
250 мл прясно мляко
125 мл разтопено масло
2 яйца
1 кубче мая (20 гр.)
1,5 ч.л. мед
щипка сол

100 гр краве масло
1 жълтък
1 ч.л. прясно мляко
слънчогледови семки

Разтворих маята в хладкото мляко с меда и няколко лъжици брашно и оставих да шупне за 20-тина минути. За първи път си направих труда, както си го пише по книгите, първо да пресея брашното; добавих към него солта, шупналата мая, яйцата и разтопеното масло и замесих еластично тесто. Покрих с кърпа (и един пуловер) за около час и нещо, докато тестото удвои обема си.
Нареждането на питката, макар да беше по предварителен план, от един момент нататък се превърна в игрива импровизация, но тук ще споделя първоначалния план.
От три малки топки разточих широки кори, като всяка намазах с масло и навих на руло. Трите навити кори оплетох на дълга плитка и сложих в тавата под формата на венец, за да си осигуря ръба на питката. След това направих девет малки плитки от тестото и на три места по ръба сложих по три плитки като акценти.
Отделно разточих четири топки на кори с размери около 20-23 см. и сложих една върху друга, като всяка намазах с разтопеното масло. Така наредените по-дебели кори нарязах на триъгълници (като парчета за торта) с различна големина и от това направих "листата" на питката, които наредих между тройките плитки. Ефектът от наслоените кори се получи много добре.
Вторият ред от листа направих като разточих една кора, навих я на руло и я рязах на пънчета, които от едната страна са под ъгъл. Този втори ред листа наредих само от едната страна на питката.
Въртелчетата в средата на питката навих от останалото тесто от насложените четири кори с масло. Където останаха дупки, сложих по едно топче тесто.
Семките наредих по по-големите външни листа, като, за да се закрепят по-добре, предварително мацнах малко разтопено малко по тестото.
Отново покрих с кърпа и оставих да бухне. След около 45 мин. разбих един жълтък с 1 лъжица мляко и с четката щедро намазах питката отгоре.
Пекох на една идея по-ниска от средната фурна, първите десетина минуто на 200, а след това на 180 гр., докато питката не придоби желания загар. по едно време ми се стори, че взе твърде бързо да се зачервява отгоре, та сложих за 10-тина минути отгоре й и лист метално фолио.
Пече се около 40-тина минути.Щом я извадих, напръсках я с вода и я загънах за 7-8 минути. не я оставих повече в тавата, за да не се степца, а я извадих и оставих на решетката покрита под кърпа.
ПП Като си гледам питката и като знам колко вкусна стана, ми се завъртат едни бесни идеи и желания за месене, точене, нареждане и печене на погачи. В главата ми има поне десетина "проекта" за питки и само си търся повод, за да запретна ръкави. Дори мисля да започна и без повод, но се удържам, защото питките действат зле на кантара - вдигат му килата някак си. Та, в този ред на мисли - ако някой има повод или мерак да опита - да се обажда! Е, има ли желаещи?

Ето и малко снимки от ритуала:

11.10.2010 г.

Мраморен кекс

От момента, в който попаднах на израза "Другите не са ми база за сравнение, те са долната ми граница", той се превърна в моя житейска философия. Не че имам кой знае колко високо мнение за себе си, но това, което съм научил и в което съм твърдо убеден и вярвам, е, че човек може да си позволи да бъде "средностатистически" единствено по ръст - за всичко останало трябва да има осъзнато и собствено мнение (дори то да е: "Не знам"). Всеки един от нас е уникална, оформена от средата и интелекта си индивидуалност и не трябва да обезличава себе си, усилията, които полага и изборите, които прави, приравнявайки, оправдавайки или мотивирайки ги с модела на някакво общоприето масово поведение, чиято основна характеристика е посредствеността. Още повече, че живеем в България, където основното и за съжаление най-високо ценено качество на нещата е .... ниската цена (независимо дали е изразена в пари, време или усилия). Смятам, че хората трябва да се сравняват само със себе си (или с идеята за себе си) и да не икономисват усилия (време или пари) за постигане на истински стойностните за тях неща, независимо от мнението на околните.
Според мен мраморният кекс е измислен като извинение за онези, на които им се хапва шоколадов, но не смеят да си го признаят. Е, има го и момента с презентацията, разбира се, но каквото и да си говорим - преобладаващият вкус в устата си остава какаото и шоколадовата глазура. Въпреки това, обаче, мраморният кекс е добро решение в случаите, когато... какаото е на привършване например. Също така, кексът си остава живата класика за почерпка на гости и именно затова го използвах и аз - като една от сладките почерпки на питката на малката Божидара. Принципно рецептата я взех от Гответе с мен, но малко я поизмених, защото според мен маслото в оригиналната рецепта беше повече.

Необходимите продукти

  • 250 гр. меко масло
  • 275 гр. захар
  • 1 пакетче (10 г) ванилова захар (съответно 2 с.л. захар и едно мускалче течна ванилова есенция)
  • 2 с. л. ром или ромова есенция (аз използвах Бейлис)
  • щипка сол
  • 5 яйца
  • 375 гр. брашно
  • 1 пакетче (10 г) бакпулвер
  • 50 гр. начупени орехи
  • 50 мл. течна сладкарска сметана
  • 20 гр. какао на прах
  • 20 гр. захар
За украсата
  • 50 г шоколад
  • 60 гр течна сметана
  • 1 ч.л. масло
  • 50 г натрошени орехи
Започвам да си мисля, че първото и основно нещо при приготвянето на какъвто и да било кекс е добре да се размекне маслото. Дали това ще стане като го оставя на стайна температура за около час или ще го сложа за 40-тина секунди в микровълнотавата, за да се разбие добре, то трябва да е полутечно. Докарано веднъж до това състояние, то доста лесно се разбива с миксера заедно със захарта до хомогенна кремообразна пяна. Аз използвах микровълновата и турбо оборотите на стария миксер и резултатът надмина очакванията ми. След около 7-8 минути разбиване добавих последователно ванилията, бейлиса, солта, сметаната и яйцата едно по едно. След всяко яйце разбивах добре с миксера, докато се поеме от крема.
Брашното и бакпулверът пресях отделно и прибавих към маслената смес на три пъти без да спирам през цялото време да разбърквам с миксера.
От тук нататък продължението е според желанието на готвача за цвета на кекса. Според мен 1/3 от сместа е достатъчна да е шоколадова, така че отделих една трета в купичка и я смесих с какаото и допълнителната захар.
По отношение на орехите опитах и двата варианта - първия път ги прибавих към общата смес, а втория само към шоколадовата - честно казано май втория път стана по-добре.
Сега за печенето. Първият път кексът ми не се отлепи добре. Направих го в новата форма за кекс, която си бяхме купили преди месец, с идеята да я пробвам, и понеже не и знаех поведението и характера, не я намаслих много много. Като резултат - кексът залепна. Е, признавам си, че вина за това имаха и парчетата шоколад, които смесих в тестото (твърдо не го препоръчвам), но все пак неприятното ушещане, че съм сбъркал си остана. Вторият път за всеки случай намаслих добре добрата стара алуминиева форма за кекс (24-26 см), която никога не ме е предавала (но е твърде плитка и често кексовете преливат през центъра) и едва тогава изсипах първо бялото тесто, а отгоре шоколадовото. Мраморният ефект се получава като в така излетите слоеве с нож или клечка се направят няколко кръгообразни движения, за да се смесят цветовете.
Кексът се пече в добре загрята до 180 гр. фурна на средна решетка поне 50 минути. Вторият път пекох близо час и проверявах с клечка докато докарам кекса до желаната степен на готовност. В случая променливата величина е големината на яйцата - ако са по-големички, е възможно тестото да стане малко по-течно и да се наложи да се пече по-дълго.
Готовият кекс оставих за 20-тина минути да изстине и после падна едно блъскане в плота, докато успея да го извадя от формата, но вторият път се отдели без начупване. Като казвам блъскане в плота, не знам какво си представяте, но аз го правя по следния начин - изправям формата с кекса и започвам да почуквам ръба й от всички страни по плота и оставям гравитацията да свърши повечето работа, докато аз само придължам кекса да не се катурне. Като се поотлепи видимо, обръщам формата, чуквам отгоре й два-три пъти и обикновено кексът се отлепя.
Готовият кекс престоя една нощ преди да го доукрася за гостите на питката на Дарито. На другия ден приготвих крем "Ганаш", с който шоколадирах кекса. Кремът се приготвя доста лесно. Шоколадът се натрошава и се полива с кипнатата сметана. Разбърква се докато се хомогенизира и се залива кекса. Отгоре в момент на вдъхновение поръсих и малко едро начупени орехи. Всички гости казаха, че кексът бил много добър :)

3.10.2010 г.

Солен тарт с извара

Вземането на сериозно, макар да може да бъде и положително качество в определени моменти, в масовия случай се оказва сериозен, а често и твърде скъпо струващ недостатък (да не казвам порок). Малко са хората, на които вземането на сериозно им се разминава безнаказано. В повечето случаи на сглупилите да си повярват, че светът се върти около тях, Животът им завърта един зад врата, доказвайки им, че са в причинно-следствена грешка на най-прозаичен световъртеж. Не казвам, че човек не трябва да има самочувствие, просто не трябва да прекалява с потупването по собственото си рамо, и да има по едно наум, когато някой започне да го хвали повече от нормалното. Житейска истина е, че правенето на вятър никога не е безкористно и винаги води до неприятни схващания, простуди, лоши сецвания или… твърде мъчни за плащане сметки. Най-лошото на вземането на сериозно е постоянната неудовлетвореност и разочарование. Вземащият се твърде на сериозно натоварва хората около себе си с необосновано високи и в повечето случаи - неизпълними очаквания и после се чувства предаден от всички без да осъзнава, че сам е виновен за нещастието си. С други думи, вземането на сериозно е признак за несериозно отношение към собствената личност и неразбиране на сериозността на Иронията, като основен движещ фактор във вселената.
Има една френска фурна на ъгъла на ул. "Раковски" и "Неофит Рилски", покрай която минах преди няколко дни на път към срещата с "английската" група и там на витрината ми направи впечатление един тарт. Не си купих (все пак - отивах на ресторант), но определено любопитството ми натисна педала на газта на въображението ми и след не дълго обмисляне резултатът не закъсня....

Неоходимите продукти

За масленото тесто
250 гр. брашно
125 гр. масло
1 яйце
4,5 с.л. вода
щипка сол

За плънката
400 гр. извара
4 яйца
2 зелени чушки
2 червени чушки
200 гр. чери домати
50 гр. сирене
125 гр. моцарела (една стандартна опаковка) или кашкавал

Оказа се, че масленото тесто се приготвя сравнително лесно. Рецептата, която използвам, е Реймънт Бланк (Raymond Blanc) и принципно е за ябълков тарт (скоро ще пусна и тази рецепта), но бях в настроение за импровизиране и реших, че няма да се окаже проблем. И се оказах прав.
Идеята на масленото тесто е, че не набухва, хрупкаво е и е (изненааада!) с наситено маслен вкус. И понеже не променя обема си при печене, от него лесно се правят .... кошникчи (поради липсата на по-добра дума) или ако искате тестени черупки (тарталети), в които може да се напълни всякаква плънка - сладка или солена, и по този начин да се приготви хрупкава вкуснотийка с контрастиращ мек пълнеж.
Потопен в този романтичен маслено-сирен дух, запретнах ръкави и се заех с масленото тесто. Първоначално пресях и осолих брашното, а след това към него прибавих нарязаното на малки кубчета изстудено (т.е. директно от хладилника) масло. Принципно, ако има под ръка кухненски робот, с него маслото и брашното се смесват за отрицателно време (на режим пулс - така го показа и самия Бланк), но аз - нали ме мързи всеки път да разопаковам робота - го правя на ръка.
Месенето е малко по-специфично - по-скоро е нещо като пощипване и размачкване с цел втриване на маслото в брашното. Като започна да се хомогенизира сместа (при кухненския робот става с консистенцията на едър пясък) добавих яйцето и водата и доомесих, докато тестото не започна да се отделя от стените на купата. Оформих го на топка и го сложих между два листа кухненско фолио (найлон) и го прибрах в хладилника да постегне за 30 минути.
Докато тестото стягаше в хладилника измих чушките и доматите и ги надробих в купа. Прибавих изварата (на Маджаров) и натроших каквито малки парчета сирене имаше останали в хладилника. Принципно реших да използвам извара, защото със сирене реших, че ще стане много солено. Надробих шунката, разбърках добре, чукнах яйцата и с това плънката беше готова. Много ми се щеше да сложа и маслини, но нали Христина не яде, та си ги спестих.
Изстуденото тесто разточих както си беше в найлона на лист малко по-голям от съда за печене. Бланк препоръчва дебелина от 5 мм, но кой ти ползва шублер в кухнята?! Принципно си има специални тави за тартове, които са с плитък ринг, но аз нямам такава, та пекох в Индженио-то - никакви грижи. Разточеното тесто (съответно листът бутер тесто), като разслах по тавата, го надупчих добре с вилица, за да не се надига, а краищата се постарах да стигнат до горния ръб на тавата. Идеята е да се получи тестена кошничка, в която плънката да се опече - нещо като чикагски стил deep-dish пица.
Изсипах плънката в тестото и я изравних отгоре. Нарязах на филийки моцарелата и я подредих върху тарта, аранжирах с чери доматчета, поръсих с малко черен пипер (за идеята) и сложих всичко във фурната на около 190-200 гр. Мисля си, че ако имах пресен босилек, щеше идеално да си пасне със сирената, но ... така и още не съм се обзавел с онези саксийки с пресни зелении....
Най-точният ориентир за времето на печене е - докато моцарелата се запече и придобие леко златисто-кафеникав цвят. На моята фурна мисля, че й отне около 35 мин.
Хубаво е да се изчака готовият тарт да поизстине за 20-тина минути преди да се поднесе. Ако е прекалено дълбока тавата, по-добре е да не се прави опит тартът да се извади (със сигурност ще се разпадне), а направо да се реже в тавата. Ястието много приятно се съчетава със салата от свежи зеленчуци.

Предупреждение: двама души ядохме гореописания тарт три дена, т.е. продуктите по-горе са поне за 5-6 човека. Между другото, на другия ден е хубаво индивидуалните парчета да се сложат за по минутка - две в микровълновата преди да се поднесат.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...