3.10.2010 г.

Солен тарт с извара

Вземането на сериозно, макар да може да бъде и положително качество в определени моменти, в масовия случай се оказва сериозен, а често и твърде скъпо струващ недостатък (да не казвам порок). Малко са хората, на които вземането на сериозно им се разминава безнаказано. В повечето случаи на сглупилите да си повярват, че светът се върти около тях, Животът им завърта един зад врата, доказвайки им, че са в причинно-следствена грешка на най-прозаичен световъртеж. Не казвам, че човек не трябва да има самочувствие, просто не трябва да прекалява с потупването по собственото си рамо, и да има по едно наум, когато някой започне да го хвали повече от нормалното. Житейска истина е, че правенето на вятър никога не е безкористно и винаги води до неприятни схващания, простуди, лоши сецвания или… твърде мъчни за плащане сметки. Най-лошото на вземането на сериозно е постоянната неудовлетвореност и разочарование. Вземащият се твърде на сериозно натоварва хората около себе си с необосновано високи и в повечето случаи - неизпълними очаквания и после се чувства предаден от всички без да осъзнава, че сам е виновен за нещастието си. С други думи, вземането на сериозно е признак за несериозно отношение към собствената личност и неразбиране на сериозността на Иронията, като основен движещ фактор във вселената.
Има една френска фурна на ъгъла на ул. "Раковски" и "Неофит Рилски", покрай която минах преди няколко дни на път към срещата с "английската" група и там на витрината ми направи впечатление един тарт. Не си купих (все пак - отивах на ресторант), но определено любопитството ми натисна педала на газта на въображението ми и след не дълго обмисляне резултатът не закъсня....

Неоходимите продукти

За масленото тесто
250 гр. брашно
125 гр. масло
1 яйце
4,5 с.л. вода
щипка сол

За плънката
400 гр. извара
4 яйца
2 зелени чушки
2 червени чушки
200 гр. чери домати
50 гр. сирене
125 гр. моцарела (една стандартна опаковка) или кашкавал

Оказа се, че масленото тесто се приготвя сравнително лесно. Рецептата, която използвам, е Реймънт Бланк (Raymond Blanc) и принципно е за ябълков тарт (скоро ще пусна и тази рецепта), но бях в настроение за импровизиране и реших, че няма да се окаже проблем. И се оказах прав.
Идеята на масленото тесто е, че не набухва, хрупкаво е и е (изненааада!) с наситено маслен вкус. И понеже не променя обема си при печене, от него лесно се правят .... кошникчи (поради липсата на по-добра дума) или ако искате тестени черупки (тарталети), в които може да се напълни всякаква плънка - сладка или солена, и по този начин да се приготви хрупкава вкуснотийка с контрастиращ мек пълнеж.
Потопен в този романтичен маслено-сирен дух, запретнах ръкави и се заех с масленото тесто. Първоначално пресях и осолих брашното, а след това към него прибавих нарязаното на малки кубчета изстудено (т.е. директно от хладилника) масло. Принципно, ако има под ръка кухненски робот, с него маслото и брашното се смесват за отрицателно време (на режим пулс - така го показа и самия Бланк), но аз - нали ме мързи всеки път да разопаковам робота - го правя на ръка.
Месенето е малко по-специфично - по-скоро е нещо като пощипване и размачкване с цел втриване на маслото в брашното. Като започна да се хомогенизира сместа (при кухненския робот става с консистенцията на едър пясък) добавих яйцето и водата и доомесих, докато тестото не започна да се отделя от стените на купата. Оформих го на топка и го сложих между два листа кухненско фолио (найлон) и го прибрах в хладилника да постегне за 30 минути.
Докато тестото стягаше в хладилника измих чушките и доматите и ги надробих в купа. Прибавих изварата (на Маджаров) и натроших каквито малки парчета сирене имаше останали в хладилника. Принципно реших да използвам извара, защото със сирене реших, че ще стане много солено. Надробих шунката, разбърках добре, чукнах яйцата и с това плънката беше готова. Много ми се щеше да сложа и маслини, но нали Христина не яде, та си ги спестих.
Изстуденото тесто разточих както си беше в найлона на лист малко по-голям от съда за печене. Бланк препоръчва дебелина от 5 мм, но кой ти ползва шублер в кухнята?! Принципно си има специални тави за тартове, които са с плитък ринг, но аз нямам такава, та пекох в Индженио-то - никакви грижи. Разточеното тесто (съответно листът бутер тесто), като разслах по тавата, го надупчих добре с вилица, за да не се надига, а краищата се постарах да стигнат до горния ръб на тавата. Идеята е да се получи тестена кошничка, в която плънката да се опече - нещо като чикагски стил deep-dish пица.
Изсипах плънката в тестото и я изравних отгоре. Нарязах на филийки моцарелата и я подредих върху тарта, аранжирах с чери доматчета, поръсих с малко черен пипер (за идеята) и сложих всичко във фурната на около 190-200 гр. Мисля си, че ако имах пресен босилек, щеше идеално да си пасне със сирената, но ... така и още не съм се обзавел с онези саксийки с пресни зелении....
Най-точният ориентир за времето на печене е - докато моцарелата се запече и придобие леко златисто-кафеникав цвят. На моята фурна мисля, че й отне около 35 мин.
Хубаво е да се изчака готовият тарт да поизстине за 20-тина минути преди да се поднесе. Ако е прекалено дълбока тавата, по-добре е да не се прави опит тартът да се извади (със сигурност ще се разпадне), а направо да се реже в тавата. Ястието много приятно се съчетава със салата от свежи зеленчуци.

Предупреждение: двама души ядохме гореописания тарт три дена, т.е. продуктите по-горе са поне за 5-6 човека. Между другото, на другия ден е хубаво индивидуалните парчета да се сложат за по минутка - две в микровълновата преди да се поднесат.

1 коментар:

Maria Miteva-Christou каза...

Страхотно изглежда - аз правиха нещо подобно през лятото и много ни хареса!
Сърдечен поздрав!!!
п.п. Новата премяна на блога е много свежа!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...