11.10.2010 г.

Мраморен кекс

От момента, в който попаднах на израза "Другите не са ми база за сравнение, те са долната ми граница", той се превърна в моя житейска философия. Не че имам кой знае колко високо мнение за себе си, но това, което съм научил и в което съм твърдо убеден и вярвам, е, че човек може да си позволи да бъде "средностатистически" единствено по ръст - за всичко останало трябва да има осъзнато и собствено мнение (дори то да е: "Не знам"). Всеки един от нас е уникална, оформена от средата и интелекта си индивидуалност и не трябва да обезличава себе си, усилията, които полага и изборите, които прави, приравнявайки, оправдавайки или мотивирайки ги с модела на някакво общоприето масово поведение, чиято основна характеристика е посредствеността. Още повече, че живеем в България, където основното и за съжаление най-високо ценено качество на нещата е .... ниската цена (независимо дали е изразена в пари, време или усилия). Смятам, че хората трябва да се сравняват само със себе си (или с идеята за себе си) и да не икономисват усилия (време или пари) за постигане на истински стойностните за тях неща, независимо от мнението на околните.
Според мен мраморният кекс е измислен като извинение за онези, на които им се хапва шоколадов, но не смеят да си го признаят. Е, има го и момента с презентацията, разбира се, но каквото и да си говорим - преобладаващият вкус в устата си остава какаото и шоколадовата глазура. Въпреки това, обаче, мраморният кекс е добро решение в случаите, когато... какаото е на привършване например. Също така, кексът си остава живата класика за почерпка на гости и именно затова го използвах и аз - като една от сладките почерпки на питката на малката Божидара. Принципно рецептата я взех от Гответе с мен, но малко я поизмених, защото според мен маслото в оригиналната рецепта беше повече.

Необходимите продукти

  • 250 гр. меко масло
  • 275 гр. захар
  • 1 пакетче (10 г) ванилова захар (съответно 2 с.л. захар и едно мускалче течна ванилова есенция)
  • 2 с. л. ром или ромова есенция (аз използвах Бейлис)
  • щипка сол
  • 5 яйца
  • 375 гр. брашно
  • 1 пакетче (10 г) бакпулвер
  • 50 гр. начупени орехи
  • 50 мл. течна сладкарска сметана
  • 20 гр. какао на прах
  • 20 гр. захар
За украсата
  • 50 г шоколад
  • 60 гр течна сметана
  • 1 ч.л. масло
  • 50 г натрошени орехи
Започвам да си мисля, че първото и основно нещо при приготвянето на какъвто и да било кекс е добре да се размекне маслото. Дали това ще стане като го оставя на стайна температура за около час или ще го сложа за 40-тина секунди в микровълнотавата, за да се разбие добре, то трябва да е полутечно. Докарано веднъж до това състояние, то доста лесно се разбива с миксера заедно със захарта до хомогенна кремообразна пяна. Аз използвах микровълновата и турбо оборотите на стария миксер и резултатът надмина очакванията ми. След около 7-8 минути разбиване добавих последователно ванилията, бейлиса, солта, сметаната и яйцата едно по едно. След всяко яйце разбивах добре с миксера, докато се поеме от крема.
Брашното и бакпулверът пресях отделно и прибавих към маслената смес на три пъти без да спирам през цялото време да разбърквам с миксера.
От тук нататък продължението е според желанието на готвача за цвета на кекса. Според мен 1/3 от сместа е достатъчна да е шоколадова, така че отделих една трета в купичка и я смесих с какаото и допълнителната захар.
По отношение на орехите опитах и двата варианта - първия път ги прибавих към общата смес, а втория само към шоколадовата - честно казано май втория път стана по-добре.
Сега за печенето. Първият път кексът ми не се отлепи добре. Направих го в новата форма за кекс, която си бяхме купили преди месец, с идеята да я пробвам, и понеже не и знаех поведението и характера, не я намаслих много много. Като резултат - кексът залепна. Е, признавам си, че вина за това имаха и парчетата шоколад, които смесих в тестото (твърдо не го препоръчвам), но все пак неприятното ушещане, че съм сбъркал си остана. Вторият път за всеки случай намаслих добре добрата стара алуминиева форма за кекс (24-26 см), която никога не ме е предавала (но е твърде плитка и често кексовете преливат през центъра) и едва тогава изсипах първо бялото тесто, а отгоре шоколадовото. Мраморният ефект се получава като в така излетите слоеве с нож или клечка се направят няколко кръгообразни движения, за да се смесят цветовете.
Кексът се пече в добре загрята до 180 гр. фурна на средна решетка поне 50 минути. Вторият път пекох близо час и проверявах с клечка докато докарам кекса до желаната степен на готовност. В случая променливата величина е големината на яйцата - ако са по-големички, е възможно тестото да стане малко по-течно и да се наложи да се пече по-дълго.
Готовият кекс оставих за 20-тина минути да изстине и после падна едно блъскане в плота, докато успея да го извадя от формата, но вторият път се отдели без начупване. Като казвам блъскане в плота, не знам какво си представяте, но аз го правя по следния начин - изправям формата с кекса и започвам да почуквам ръба й от всички страни по плота и оставям гравитацията да свърши повечето работа, докато аз само придължам кекса да не се катурне. Като се поотлепи видимо, обръщам формата, чуквам отгоре й два-три пъти и обикновено кексът се отлепя.
Готовият кекс престоя една нощ преди да го доукрася за гостите на питката на Дарито. На другия ден приготвих крем "Ганаш", с който шоколадирах кекса. Кремът се приготвя доста лесно. Шоколадът се натрошава и се полива с кипнатата сметана. Разбърква се докато се хомогенизира и се залива кекса. Отгоре в момент на вдъхновение поръсих и малко едро начупени орехи. Всички гости казаха, че кексът бил много добър :)

Няма коментари:

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...