Хек с хамон

Някои идеи изискват време и няма преки пътища за осъзнаването им (или ако има, те са болезнени и травматизиращи). Човек трябва да е грешил, да е губил и печелил, да се е възхищавал и после да се е разочаровал, да е бил повод за гордост за някого и после горчиво да го е предавал, да е обичал и да е бил обичан, да е страдал и да е преживявал мигове на истинско, почти нереално щастие, за да види света през собствените си очи. А това е трудно, ей Богу, толкова много хора, медии и компании се опитват да ти представят техния свят, техните идеи, техните разбирания, тяхната истина, че е много лесно човек да се подхлъзне и наистина да приеме, че, например, добрата майка е тази, която задължително слага на масата за вечеря.... бутилка Кока-Кола, или че "добрата" храна на Нестле ще ти осигури добър живот ... или че бебетата трябва да се къпят с вода, в която е разтворен суров жълтък, например. Убеден съм, че съветите са за това да се дават, не да се приемат. Mary Schmich го е казала (популярна заблуда е, че текстът е на Кърт Вонегът) далеч по-добре от мен: "Внимавайте чии съвети приемате, но бъдете търпеливи с тези, които ги дават. Съветът е форма на носталгия: даването му е начин да се уловят мигове от мътните води на миналото, да се забършат, да се пребоядисат грозните им части и да се предложат за повече отколкото всъщност струват." Разбирането на тази истина според мен е ключът към удовлетвореността от живота. Разбира се, има и уловка - разбирането не е достатъчно, необходимо е и търпение - а това е един от най-трудните уроци на живота. Търпението да изслушаш съвета и да отдадеш на съветващия дължимото, за това, че се е опитал да сподели своята истина с теб.

На тази рецепта попаднах тук . Докато търсех интересни рецепти за хек, който е по правило суха риба и обикновено се предлага да се панира, за да се запази сочно месото, попаднах на тази комбинация, която осигурява сочността на месото без да се налага пърженето му (нали отбягваме пърженето в къщи). Е, излиза малко по-скъпо заради хамона, но пък става наистина удивително вкусно и е много лесно за приготвяне.

Необходимите продукти (за вечеря за 2-ма)
2 филета от хек
4 слайса хамон (в оригиналната рецепта е прошуто)
2 ч.л. песто
2 ч.л. смлени бадеми (мое допълнение)
черен пипер
1 ч.л. зехтин

Приготвянето е наистина много лесно. Първо смесих пестото със смлените бадеми. Постлах два слайса хамон върху незалепващата тава. Отгоре им сложих подправените с малко черен пипер филета от хек (не се слага сол заради пестото, което е основният носител на вкуса), покрих ги обилно със сместа от песто и бадеми и отгоре отново сложих лист хамон. В оригиналната рецепта рибните филета се пакетират в прошутото, но моят хамон беше малко по-дебело нарязан и не се поддаваше на много огъване, за това действах по по-лесната процедура - пак се получи добре. Поръсих с малко зехтин и пекох на умерена фурна (180 гр.) около 20 минути.

Вече не помня какво хапнахме като гарнитура, но в сайта, където попаднах на рецептата, предлагат да се поднесе с конфи от чери доматчета. Последното се приготвя относително лесно: няколко скилидки чесън се слагат с няколко клонки чери доматчета и няколко клонки розмарин в подходящ съд, покриват се с около 100 мл. зехтин и се пекат на умерена фурна около 15-20 минути. Признавам си - изглеждат много апетитно.
Но и малко задушени заленчуци биха свършили работа като гарнитура.

А за всички, които са забравили или не са попадали на тази реч на Mary Schmich, която цитирах по-горе - ето и популярния клип с нея, който е от 1998г.