11.05.2009 г.

Вкус(кус)ни пълнени чушки с кайма


Импровизацията е в основата на моята идея за готвене. Е, не винаги магията се случва, но когато се случи резултатите, по моето скромно мнение, са ... потресающи!
Такъв беше и резултатът от таз-неделшната импровизация на тема пълнени чушки. Всъщност, първоначалната идея беше руло "Стефани", в приготвянето на което жена ми е майстор, но понеже тя беше заета, а на мен ми се готвеше - решихме да минем на план "Б" - пълнени чушки.
Каймата - 100% телешка взехме от Пикадили. Наскоро ядох телешки кюфтета и много ми харесаха, та за това реших да не вземаме смес - и бях много, ама много прав.
Интересното в цялата ситуация беше, че оризът не се съобрази с ентусиазма ми и се оказа свършил. Инерцията обаче беше набрана и понеже този уикенд бяхме на вълна кус-кус реших, че добрата кайма дори и с кус-кус не мога да я разваля.
Речено-сторено.
Размразихме някакви чушки за пълнене от хладилника и докато Христина нещо дообясняваше от спалнята как да съм приготвел каймата аз вече бях се съсредоточил и изключил от околния свят.
Първите неща първо. Преди да се омажа целия с кайма реших да накисна кус-кус-а. Около чаша и нещо вода в купичка кипна в микровълновата за под 2 минути. Вътре разтворих щедро един зеленчуков бульон и изсипах кус-кус-а. Използвах около една шепа - той набъбва около два пъти. Оставих настрани да си бъбне и се заех с каймата. Мисля че около 350 - 400 грама (истинско месо) са повече от достатъчни.
Тук включих фурната да загрява.
Поръсих обилно с черен, бял и червен пипер (смлян на ситно). Щедро покрих с чубрица. Сол - на око и едро смлян лют червен пипер – една чупка на китката. Никакъв лук! Последва едно зверско месене, а след него всичко се озова в любимата ми тава-тиган "Индженио" в малко загряно оризово олио. С дървената бъркалка яко омачках и бърках каймата докато стана на малки пръжки. По това време кус-кус-ът вече беше набъбнал, така че го излях при каймата заедно с останалата вода и оставих леко да къкри. След минута и половина - колкото да си направя едно бързо "Три в едно" - взех чушките и взех да ги пълня щедро с лъжица. По едно време от оттатък се появи Хриси, твърдо решена да даде своя дял в неделния обяд/вечеря. Напълнихме чушките, а тя артистично ги нареди в дълбоката касерола "Индженио" - на калкан ;). Остатъка от сместа кайма с кус-кус нахвърляхме небрежно с едри щрихи около уморено
полегналите чушки. Заляхме цялата идилия с вода. В интерес на истината сложихме вода да покрие чушките, но се оказа, че кус-кус-ът е поел колкото е можал, та после трябваше да изгребваме повечето, така че внимателно с водата.
Всичко това отиде със замах във фурната - да ... зрее. Аз принципно нямаше да направя заливка, но тук Христина я хвана настроението за импровизации. Нима можех да откажа?
И така, грабна една купичка и със замах разби едно яйце с две лъжици брашно и една лъжица кисело мляко на рядко тесто. Взе китка пресен магданоз и щедро го накълца в сместа. В последния момент, в порив на вдъхновение прибави и малко прясно мляко.
Двадесетина минутки по-късно (когато бяхме изгребали излишната вода от манджата)
покрихме чушките със заливката и оставихме 5 минутки да стане златисто.
Принципно като я извадихме от фурната - гозбата изглеждаше феноменално, но вътре в мен оставаше едно неясно съмнение и мааааалко скептицизъм. Все пак - чушки с кус-кус...
Както и да е - сипахме си по две чушки и като почна едно ядене.....
Хайде, ще спестя подробностите.
Принципно си мисля, че по чаша изстудено червено вино щеше чудесно да се впише в цялостната концепция, но и без него - много ни хареса.


2 коментара:

Иван Т. каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Иван Т. каза...

Имаше една идея, която преди време беше многократно обсъждана из офиса, а именно: от време на време да се провеждат кратки дегустации и оценки на кулинарните способности на колегите.
Тази идея, за съжаление, е видяла еднократна реализация с един крем-карамел, при това във времена, които и аз не помня.
Но може би идеята трябва да бъде обсъдена за последно и ако се възприеме ... ще е най-добре да започнем с горната рецепта :-)
Въпреки, че току-що се върнахме от обяд, ти определено успя да ми възбудиш лакомията.
Но все пак една забележка, ако не възразяваш...
Прочетох ревюто и на "A good year". Филм с уникална атмосфера! Но нея определено нямаше да я има, ако в него си държаха червеното вино в хладилника ;-)

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...