Закуска за шампиони (питки със сирене)

Това е рецептата за една от любимите ми закуски, които майка ни прави от време на време когато сме в Търново. Брат ми и е особено голям фен.
Едва ли може да се каже, че е здравословна, но за сметка на това е много вкусна, а и човек трябва да си угажда - да речем веднъж на два месеца, така де, животът би бил твърде скучен ако не се подаваме от време на време на изкушението...

Та за питките.
Тестото - най-лесно е да се вземе готово такова - в нашия магазин от време на време пускат, така че го взехме от там;
четири яйца
150 - 200 гр. сирене
зехтин.

Яйцата и сиренето са за плънката. Сиренето се разтрошава на едро и се размесва с четирите яйца. За да е наистина вкусно, трябва да се сложи и мазина - да, да, знам всички са на диета и се хранят здравословно, но това е истината. Право куме в очите, нали така?! За това по принцип се слага и малко зехтин, но и да не се сложи не е болка за умиране и без него пак става. Последния път (виж снимката) не съм слагал, така че...
Оригиналният начин, по който майка ми прави питките е първо да разстели тестото на лист, да сложи от плънката (аз винаги настоявам - щедро!), да навие после тестото на руло и да го нареже на пънчета, които да подреди седнали в тавата. Оригиналът си е оригинал, но аз в къщи не мога да меся и разточвам - твърде неудобно е, за това прилагам доста по мързелива тактика. С намазнени ръце късам от тестото топчета, раздърпвам ги като за мекици, пълня ги с плънка и правя нещо като торбички или пелмени ако щете, колкото долу горе да придобият форма и да се позакрепят. После ги нареждам в тавата. Нареждам в случая е твърде неточна дума за фриволното нахвърляне на питките в тавата, но няма значение. Важното е да са разпределени по към центъра. Обикновено, понеже питките не се затварят много добре, за да не изтече съвсем плънката, подпирам питките една на друга в тавата. Това, че са безформени и изчищи не е проблем - важното е плънката да стигне и да остане. Много е важно да остане .... поне половината плънка. Нея обикновено разпределям между и върху питките на принципа "колкото повече, толкова повече".
За печенето най-добре е да се ползва тава с незалепващо покритие. Аз ползвах в случая касеролата от комплекта "Индженио". Не сложих никаква мазнина на дъното. Общо взето мазнината се ограничи до намазняването на ръцете за да не се лепи тестото.
Щом се наредят питките и се покрият с пълнежа тавата отива право в предварително загрятата фурна. 15-20 минути докато се препече и от там на масата. Ако има и студен айрян или сладък компот - закуската е феноменална!