18.12.2009 г.

Соленки

Преди няколко седмици, докато още бях на вълна соленки и бисквити, изимпровизирах „по инерция” тези гризини за протяжните (шшшшшшт, да не чуе Иван) следобеди на работа и сутрин за бърза закуска с кафето. Получиха се доста вкусни (и всичките ми планове да имам хрупки за една седмица се продъниха с гръм и трясък, когато ги изядох за два дена), макар че (за да съм съвсем честен), ако сега тръгна да ги правя, сигурно ще добавя повече масло в тестото за мекост.


Необходимите продукти:

  • 120 мл. царевично брашно
  • 120 мл. сусамово брашно
  • 120 мл. брашно
  • 120 мл. фин пшеничен грис
  • ½ пакетче крема сирене „Филаделфия”
  • 25 гр. масло
  • 1 ч.л бакпулвер
  • 1 ч.л. сол
  • 1 яйце
  • 3 с.л. кисело мляко
  • сусам за поръсване
  • шепа тиквени семки
  • кашкавал (по желание, но препоръчвам)
  • поръски (шарена сол, чубрица, кой каквото му е на душа)

Този път реших да работя с мерителната лъжица от 120 мл. Смесих в синята купа трите вида брашно и гриса, добавих солта и бакпулвера. (за рецептата не е важно купата да е синя! ;)) Само да кажа, че е много съществено обаче, грисът да е фин. Ако имате от обикновения не го използвайте, а допълнете с обикновено или царевично брашно.


Отделно разбих крема сиренето, размекнатото масло и яйцето. Иска ми се да кажа, че тука сложих и киселото мляко, но истината е, че го добавих в последствие защото тестото ми се оказа по-твърдо от очакваното, така че трите лъжици са само за ориентир – слага се толкова колкото да се получи тесто, което да се точи и да не лепне. Настъргания кашкавал и тиквените семки също отидоха в тестото. Ако имах препечени слънчогледови – също щях да сложа.


Мекото тесто с точилката на листи от по половин сантиметър. Голяма играчка падна с нарязването на соленките с формичките, но пък много забавни се получиха така. Накрая поръсих със сусама и пекох върху хартия за печене на средна скара на 200 градуса… докато ги усетих препечени (след първата тава ставаха готови за около 20-тина минути). Готовите поръсих с шарена сол и чубрица – както се казва – кой каквото му е на душата. Ако се бях сетил преди да ги наръся, щях да ги намажа и с малко зехтин, но и ненамазани бяха чудесни. Ацеляха, както вече казах, два дена, а бяха три тави ;)

3 коментара:

Иван Т. каза...

Как точно нарече следобедите ??
:-)

Dimitrana S. каза...

Соленките изглеждат много добре. Всъщност .. изглеждат страшно изкушаващо: хрупкави, соленички.. и с любимите ми тиквени семки :-))
Интересно е наличието на грис.. трябва да опитам! - някак си не си спомням да съм опитвала подобни соленки.. а! и царевичното брашно е чудесна идея!

Илияне, рецептата ми допада много, благодаря за споделянето й!

Поздрав и пожелание за вкусен, уютен уикенд :-)

Анонимен каза...

това, което търсех, благодаря

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...