12.04.2010 г.

Портокалов кекс

Има една (за съжаление доста рядко срещана) категория хора, които (както често се изразяват спортистите) се раздават на 110% (!). Лично мен, контактът с подобни личности, винаги ме оставя зашеметен от измеренията на съпричасността и добротата, които хората могат да носят в себе си и леко засрамен за това, че не съм като тях. За съжаление, обикновено към тези хора Животът е особено строг (например Йов, който трябвало да докаже вярата си, преминавайки през ад от изпитания), но въпреки това те успяват да надмогнат себе си и да живеят за другите. Тези хора ме зареждат изключително много и ме карат да искам да бъда по-добър, за което им благодаря. Такъв екстровертен човек е и Севи, която през последната година много ни помага и подкрепя без да иска нищо в замяна. Интересното е, че този уикенд и двамата с Христина едновременно стигнахме до идеята, че искаме да й наравим нещо вкусно, като едно малко „благодаря” за вниманието и времето, което ни отделя. И понеже, както казваше преподавателят ми по банково дело доц. Илко Пенков: „Случайности, случайно не случават се”, в понеделник, когато Христина й занесе портокаловия кекс, който й бях сготвил предишната вечер, се оказа, че същият ден е нейният рожден ден (за който ние не знаехме)! Получи се много добра изненада за всички. Много се надявам кексът да й е харесал. И още веднъж – благодарим за всичко!



Не ми се иска да се повтарям, но истината е в... маслото. Да, калорично е, но французите са го приели и кухнята им от френска е станала Френска, така че, няма смисъл да се самозалъгваме и откриваме наново топлата вода. Именно затова си избрах рецепта за кекс с много масло. На този попаднах във форума на "Гответе с мен" и го претворих със съвсем малки промени, и то по обективни причини. Ако някой знае от къде мога да се сдобия със сладко от портокали или портокалови корички, ще съм му много благодарен, ако сподели. Понеже аз така и не намерих - ми се наложи да си направя набързо, за да стане кекса, както си го представях.

Необходимите продукти

  • 250 гр. чисто масло
  • 4 яйца
  • 1 чаена чаша захар
  • 3 чаени чаши брашно
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1/2 чаена чаша прясно мляко
  • 3 супени лъжици сладко от портокалови корички (или два портокала, едно пакетче ванилия, пет лъжици захар, непълна чаша вода и една супена лъжица сухи портокалови или лимонови корички - ако нямате от сладкото)
  • шоколад за украса
  • 1 супена лъжица висококачествено какао на прах (по желание)

Самото приготвяне на кекса е доста лесно. Добре е маслото да е със стайна температура, както и яйцата. За целта ги извадих от хладилника в ранния следобед, а запретнах ръкави някъде след 8 вечерта.

Както вече казах - сладко от портокалови корички така и не успях да намеря и затова ми се наложи посред нощите да викам неволята на помощ. Като нямаш сладко, ми каза Иван - направи си. Еми, наложи се. Обелих два портокала и доколкото успях, отделих "месото" на парчета в тиганче, добавих 5 лъжици захар, непълна чаша вода и сложих на котлона да се вари. По някое време добавих и едно пакетче ванилия - за кураж. В интерес на истината - получи се достатъчно задоволителен резултат, а и в края на краищата идеята беше да се усеща аромата на портокалите, а не да направя сладко за конкурс - така, че въпреки леко горчивата жилка - останах доволен.

И докато с едната ръка бърках сладкото, с другата разбих добре с миксера захарта и маслото. Към получилата се кремообразна смес прибавих яйцата едно по едно. После добавих бакпулвера и две от чашите с брашно и продължих да миксирам. Тук ми се стори, че сместа се посгъстява и реших да прибавя млякото. Понеже то беше от хладилника, а не ми се искаше да го добавям както си е към сместа, която беше стайна температура, за да го стопля, разтворих в него горещото сладко от портокали. По рецепта трябваше да сложа три лъжици - аз сложих почти цялото сладко, което се получи. И не съжалявам.

След като тестото се поразреди, добавих и последната чаша брашно. И понеже сладкото ми от портокали не беше от корички, смело добавих и лъжица изсушени портокалови корички в сместа.

От този момент нататък всичко е само печене. Първо сложих кекса в предварително загрятата на 200 гр. фурна и го пекох поне 45 минути, за да съм сигурен , че се е опекъл добре. Голямо бучкане с клечки за зъби падна, докато параноичната ми натура приеме, че печенето е било достатъчно.

И понеже сместа се оказа двойно повечеотколкото ми трябваше, извадих тавата за мъфини, заложих дванадесетте хартиени "гилзи" и се запитах, кое би направило мъфините още по-интересни?... И като се сетих за онзи невероятен шоколад на Lindt с портокаловите корички и повече не ми и трябваше. Добавих лъжица какао към половината от останалата смес и ето как половината портокалови мъфини станаха ... хм, портокалови, а останалите - портокалово-шоколадови. За разлика от кекса - мъфините бяха готови след 25 минути печене. Оставих ги да изстинат във формите, за да съм сигурен, че като изстинат хатията ще се отлепя лесно от кексчетата.

На сутринта, когато кексът вече беше изстинал, разтопих няколко блокчета шоколадов кувертюр с две лъжици мляко (принципно вместо мляко може да се сложи една лъжиа масло) и залях кекса за украса и допълнителен ефект. Ако бях намерил и орехите, щях да натроша малко отгоре, но уви.

Та така, драги смехурковци и смехорани, портокаловите мъфини (понеже те бяха за нас, а кексът за Севи) изчезнаха за отрицателно време. От Севи все още нямаме обратна връзка, но много се надяваме да й е харесал.

1 коментар:

kathryn каза...

Много уютно местенце, поздравления!
Този кекс много ме привлича, но имам един въпрос. Кекса ли стана с леко горчив привкус или само сладкото от портокали?

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...