Фокача със сирене и домати

Не ви ли липсва слънцето? Тези сиви дни (днес не се брои) през последните две седмици ме умориха повече, отколкото цялата зима. Толкова я чаках тая пролет, а сега май... директно ще прескочим в лятото... Лошото е, че крайностите (жега и студ) не ми понасят особено добре и затова много се надявах на пролетта. Тя пък взе, че се изниза почти незабелязано. Е, имаше няколко хубави дни, когато сутрин, крачейки към спирката, слънцето ми грееше приятно в лицето, а на мен ми идваше - аха да затанцувам (я шопско, я тракийско), но умората на сивото надделява напоследък... А не трябва така. Идват почивни дни - отново ще са сиви, (според прогнозите), но поне синоптиците обещават да са топли. Според мен, за да се почувства човек топло и уютно вкъщи, независимо от цвета на небето през прозореца, най-лесният начин е да си приготви нещо вкусно. За този вид храна на английски се използва изразът "comfort food". Преводът й на български би трябвало да е нещо като "домашно сготвена храна", макар да не е съвсем точен. Именно обаче липсващият нюанс - храна, която създава усещане за отмора и уют, на мен ми допада най-много. Събота и неделя уютът и спокойствието са ми особено важни и ако мога да си ги доставя в някаква степен с нещо вкусно - нищо не може да ме спре. Ето една чудесна рецепта за comfort food, която открих в сайта на Нанита. С Христина сме я пробвали и много ни допадна.

Необходимите продукти:

• 1 п. суха мая или 1/2к. свежа мая
• 50 мл. топла вода
• 1 с.л. зехтин
• 1/2 ч.л. захар
• 1/2 ч.л. сол
• 1 бр. яйце
• 2 ч.ч. брашно
• 2 к.ч. царевичен грис
• 200 мл. хладък айран
• 3 с.л.зехтин
• 1 ч.л. много ситна морска сол за поръсване
• 1 ч.л. босилек
• 1 ч.л. сол
• зехтин за намазване
• 1 бр. домат/нарязан на филии/
• 100-150 гр. сирене нарязано на кубчета

В чаша с топла вода разтворих лъжицата захар и солта и добавих сухата мая. Разбърках и оставих маята да шупне за десетина минутки.

През това време разбих яйцето, към него добавих айрана и зехтина, а когато маята беше готова - и нея.
Обикновено, когато в рецептите пише предварително да се смесят сухите съставки, пропускам това указание покрай ушите си и си ги добавям едно след друго в купата за месене. Но все повече почвам да си мисля, че ако човек има възможност и достатъчно пространство, не е лошо да го прави, когато меси тестени вкуснотийки. Та така, в купата разбърках брашното, царевичния грис и солта, направих кладенче и в него изсипах сместа с маята и яйцето. Откакто Нанита ми подсказа, че мога да меся с миксера, съвсем се измързеливих - сложих му подходящите бъркалки и го оставих да свърши цялата работа.
Аз обичам да оставям тестото да си втаса добре. Да се удвои, че ако може и утрои. Слагам върху купата хавлиена кърпа и я оставям някъде до радиатора или ако е слънчево - на прозореца да втаса за около един час. Би трябвало около 30-45 минути да са достатъчни, но аз обикновено го оставям за час и половина - два. Така де, когато не бързаме и не сме озверели от глад.
Специално за тази фокача излозвах едната от тавите на фурната - т. е. най-голямата налична в къщи. Намазних предварително със зехтин и с потупване и подръпване
разстелих тестото от край до край. С четката намазах със зехтин, поръсих с босилека и малко сол, поръсих с натрошено сирене и покрих с нарязаните на филии домати.
Отново оставих за 30-тина минути да втаса за втори път - хвърлих в предварително загрятата на 180 гр. фурна и пекох около 25 мин.