Има някои неща, които правят живота хубав. Сладкото е едно от тях. Какво по-хубаво от една сиропирана смокиня, от мамината баклава по коледа или от топлия ябълков щрудел с топка ванилов сладолед, ех ...но, да не изпадам в подробности...
Темата за днес е КАДАИФЪТ - болезнено сладък, сладко носталгичен, носталгично ефимерен!
Навремето имаше една турска сладкарница в Търново където имаше от всичките захарни глезотии и вкусотии, за които можеше да си мечтае едно хлапе. За съжаление сладкарницата изгоря, а после построиха на нейното място някакви офиси ако се не лъжа. Тамошният кадаиф беше по оригинална рецепта със захарен сироп и шам-фъстък и всичките му там пинизи. Ето тук можете да намерите една рецепта за "оригинален" кадаиф. Сайтът има и много други приятни и интересни рецепти и ми е в специалната селекция.
Това, което ще ви предложа аз обаче, е рецептата на моята тъща за кадаиф по Балвански. Доколкото разбрахме от нея този уикенд - идеята си е лично нейна, не я е чула или видяла от някого, а сама си я е изимпровизирала и наистина е улучила десятката. (бурни аплаузи!!!)
- Една опаковка кадаиф (най-добър е търновският, който се прави на Самоводската чаршия)
- 1,4 литра прясно мляко
- 10 с. лъжици захар
- 200 гр. орехи
- 50 гр. масло
- 1 пакетче ванилия.
Принципно много лесно се готви. Нарежда се половината кадаиф на дъното на тавата. От горе се посипват натрошените на едро орехи и се покрива с другата половина от кадаифа. Той понеже е на конци се образува нещо като гнездо. Поизравнява се с ръка и от горе се слагат (артистично) парчета масло на тънки филийки да покрие кадаифа - не плътно, а на кръгче или като слънце. Ако имате желание може половината орехи да са по средата, а останалите отгоре върху маслото.
Така подредения в тавата кадаиф с орехи и масло се слага в добре сгорещена фурна за около 7 - 8 минути колкото да придобие по-светъл или по-тъмен златисто-кафяв загар - по желание. Изважда се и се остави на изстине за 25-30 минути.
След това се взема млякото и се нагрява в подходящ съд. Докато кипне се слага захарта и пакетчето ванилия. Като се разтвори захарта и млякото заври се сваля от котлона. Правилото е горещо мляко - студен кадаиф. Горещото мляко се сипва върху изстиналия кадаиф, равномерно из цялата тава.
Оставя се да "си обиколи нивката" или общо взето колкото издържат нервите ви, защото по това време кухнята вече ухае на печен сладкиш и ванилия, та се не трае.
След около 20-тина минути кадаифа може да се разсипе на чинийки - или както ние направихме - да се грабне по една лъжица и направо от тавата. Мога да ви уверя, че е божествено!
1 коментар:
Ох Ильо, тъкмо се опитвам да не мисля за храна, а ти пишеш за такива хубави неща. Не ни побърквай бре човек.
Публикуване на коментар