16.06.2009 г.

Тутманичени мъфини

Моята драма с мъфините продължава вече трета седмица. След първите два полу-успешни опита научих няколко ценни урока, като например:

  • не слагай орехите върху мъфините, а в тестото, защото иначе не бухват
  • бъди особено осторожен с индийското орехче, защото има доста силен аромат
  • бакпулверът кара тестото да бухне
  • и тн.

Е, човек се учи докато е жив. Нали така? Важното е да си упорит и да го искаш достатъчно. А аз определено исках да ги докарам тия пусти мъфини. Тия последните, заприличаха на нещо, макар да си призная – малко послъгах в рецептата. Общо взето използвах за основа тесто за тутманик във форми за мъфини, но резултатът беше бляскаво успешен.

Ето и продуктите:

  1. 1/3 кофичка кисело мляко
  2. 2 яйца
  3. ½ ч.л сода бикарбонат
  4. 5 с.л. брашно
  5. щипка сол
  6. 120 гр. сирене
  7. 50 гр. кашкавал
  8. 1 с.л. олио
  9. Сусам – за поръсване

В моите мъфини имаше и пеушко гръдно филе, но това беше момент на слабост от моя страна, така че – без тях.

Преди всичко – фурната на 200 градуса да загрява.

През това време содата се озова разбъркана в киселото мляко и започна шу(п)но да протестира и „пени”. Дадох й 5 мин да се дуе колкото си иска, докато разбивах яйцата с телената бъркалка. Щипнах солта при тях и добавих и лъжицата олио с идеята, че сега му е времето. Киселото мляко скочи при яйцата, а към получилата се „коалиция” започнах да добавям брашното в търсене на правителствено разбирателство. Май залитнах към политиката – ама времената са такива. Пардон!

Към получилото се рядко тесто добавих натрошеното сирене и настъргания на едро кашкавал. Замислих се за подправки, но не се осмелих да сложа нито чубрица, нито кимион. Разлях сместа във формите за мъфини като пълних до ръба с надеждата поне тези да бухнат както си е по книгите.

„Нататък е ясно” – тавата във фурната и 20–тина минути търпение. Малко преди да ги извадя, ги наръсих със сусам. Ако предпочитате сусама по-препечен – си мисля, че ще е добре да го наръсите, като почнат мъниците да набъбват.

Да си призная честно, едва се сдържах докато ги снимам. Христина нещо се обясняваше, че не й се яде, но щом миризмата на прясно изпечени мъфини стигна до нея и ушите й щръкнаха.

Принципно, за да се насладя напълно на подобни изкушения, ги прокарвам с подсладено кисело мляко. За много хора захар в киселото мляко е богохулство, но аз съм атеист в това отношение – при това непоправим.

Принципно имах идея и от тези мъфини да занеса на работа, но така и не усетих кога изчезнаха сред „Ох”, „Ах!” и „Ау, какви хубави греди…” ;)

Няма коментари:

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...