20.08.2009 г.

Летен хляб

След като цяла седмица си мислих за Летния хляб на Димитрана, в края на седмицата вече не ми бяха останали сили да се съпротивлявам и, признавам си без бой, поддадох се на изкушението и си го сготвих в събота.

Разбира се, опитах се да поизменя рецептата, за да си я почувствам моя. Хлябът на Димитрана ми напомни за студентските години и прословутите „ловджийски” закуски, които продаваха на площад „Свобода”. Особеното на ловджийските закуски беше, че ги правеха с кисели краставички (навремето това беше първата по-„разчупена” закуска, която пуснаха в обръщение свищовските баничарници). Именно за този носталгичен вкус си мислех докато гледах снимките от блога й и реших, че ще се опитам да го претворя.

За съжаление не успях. Като цяло замяната на зеления боб от оригиналната рецепта с киселите краставички се получи добре, но кренвиршите развалиха цялата работа. Работата е там, че българските кренвирши, каквото и да ги правиш, като не са от месо и вкусът им след обработка е … не особено добър. Да, да, помня, че ловджийските закуски бяха с наденица, но чак толкова далеч от рецептата не исках да стигам. Ето затова, след кратък размисъл, бърза консултация с Димитрана и светкавично пазаруване в „Билла” в неделя следобяд, вече имах идея и бях готов с:

Необходимите продукти:

  • 100-150 гр. замразени зеленчуци микс (грах, морков, червена чушка, царевица)
  • 4 яйца
  • 100 – 150гр. колбас „Мортадела”
  • 3-4с.л зехтин
  • 50мл бяло вино
  • 50 мл. вода
  • 50гр орехови ядки
  • 250гр брашно
  • 1к.л бакпулвер
  • сол, подправки според вкуса

За да ми върви гладко готвенето, първо сложих замразените зеленчуци с малко вода в микровълновата за 2 ½ минути да поомекнат. Разбих яйцата с виното и водата. В оригиналната рецепта няма вода, а само вино, но установих при първия опит, че със 100 мл. вино ароматът му се усеща малко повече от необходимото. Разбира се, много зависи и какво вино се използва – моето за съжаление не беше особено добро и беше доста „напарфюмирано”.

В разбитите яйца постепенно добавих брашното и солта. Принципно използвах самонабухващо тесто и затова не сложих бакпулвер. В готовото тесто разбърках и нарязания на кубчета колбас „Мортадела”, хубавото на който е, че като консистенция е много подобен на кренвиршите, има чушка, гъби и зелени маслини в него, и да не пропусна, много ми е вкусен. Добавих и зеленчуците, след като ги изцедих от водата, щедро насипах орехите и готовото омесено тесто в добре намаслената формичка сложих в предварително загрятата до 150 гр. фурна. Когато набухна хляба, проверих с клечка за зъби дали е готов – всичко беше наред.

Държа да отбележа, че донесох и на Иван да опита – и той много хареса резултата. Хубавото е, че се оказа и издръжлив – почти цяла седмица закусвах с него. Държах го за всеки случай в хладилника и до последно си беше мекичък и вкусен.

2 коментара:

Dimitrana S. каза...

Привет, Илиян!

За пореден път доказваш кулинарните си умения! Благодаря ти за интереса, а успешната ти импровизация ми харесва и ме радва :-) Снимката е чудесна!
Желая ти и занапред успешни попадения в кухнята!

От мен: сърдечен поздрав и Честито!

Ilio каза...

Много мили думи - благодаря от сърце! Публикацията в "Тайната на нашата вечеря" ме трогна!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...