4.08.2009 г.

Омлет с печено сирене и зеленчуци

Обичам да готвя. Обичам и да импровизирам. Рядко следвам рецептите стъпка по стъпка – заменям, променям, допълвам и като цяло се получават относително индивидуални предложения. Малко са обаче онези рецепти, които наистина чувствам лични. Този омлет със зеленчуци и сирене, колкото и травиално да звучи – „омлет”, си го чувствам наистина мой и ми е много любим.

Рецептата е опитвана достатъчно много пъти по времето когато имах само един тефлонов тиган и ограничени възможности за избор на продукти и е докарана до съвършенство ;)

Необходимите продукти:

  • 2 яйца
  • 2 с.л. прясно мляко
  • 100-тина гр. сирене
  • 50-тина грама кашкавал
  • 100-тина грама замразени зеленчуци (микс)
  • 50-тина грама пуешко филе (по желание)
  • Олио
  • Сол
  • Черен пипер

Понеже предварителната подготовка на замразените зеленчуци отнема около 3,4 минути заповам с тях. В една купичка изсипвам 100-тина грама и ги слагам с една идея вода в микровълновата да се отпуснат за две, две и половина минути. Хубаво е в замразения микс да има повечко моркови, може би грахчета, царевица и чушка. Аз много обичам когато има и френски зелен боб. Хрупкавите зеленчуци в омлета му придават особено приятна консистенция.

През това време разбивам добре яйцата с тел за разбиване заедно с двете лъжици мляко. Хубаво е яйцата да са пресни и домашни, но не всеки може да се сдобие с такива, така че евентуално вместо две домашни, могат да се ползват три купешки яйца. Слагам само щипка сол – сиренето си е солено достатъчно. Набързо настъргвам кашкавала за да ми е под ръка.

В добре загрятия тефлонов тиган капвам няколко капки олио и го разнасям добре. И тук всъщност идва разликата със стандартните омлети – не прибавям първо яйцата, а натрошеното с пръсти силене и изцедените заленчуци. Ако имам под ръка пуешко или някакъв подходящ деликатес – го слагам и него. Не разбърквам – просто се старая да са разпределени продуктите до тук равномерно по повърхността на тигана. Вкусът на печеното сирене е всъщност любимата ми част от омлета. Заливам с разбитите яйца. Като постегнат една идея – поръсвам с кашкавала и черния пипер.

До тук е лесната част. Тук следва една акробатика, която ми коства няколко омлета на времето, но с повече упражнения се усвоява. Работата е там, че поради многото и тежки продукти омлетът, който пък е пухкав заради разбитите с мляко яйца, става доста тежък и не може да се обърне с „конвенционални” средства. Не че не съм опитвал, но се къса и резултатът, макар и вкусен, не е така добър за поднасяне. Именно поради това – омлетът трябва да се опълне като палачинка като се подхвърли във въздуха. Пак да повторя – до този м0мент той е пухкав и натежал от продуктите. Аз се ориентирам за това, кога е станало време за обръщане по това дали омлетът е стегнал и от страната, която не се пържи. Подсигурявам се, че се движи свободно в тигана, ако има залепнали части внимателно ги отлепям с дървената шпакла.

Обръща се с рязко движение в китката. Аз, признавам си, държа дръжката на тигана с две ръце при тази манипулация.

Обърне ли се омлетът – остават няколко секунди до финала. Оставям около минутка да се поразтопи кашкавала и да стане златист, прегъвам го на четири и е готов за сервиране.

Да ви е вкусно.

Няма коментари:

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...