18.08.2009 г.

Телешки кюфтенца с пармезан

Понеже Иван ехидно изкоментира, че от салатата ми с печени зеленчуци най-много са му допаднали кюфтенцата, реших да избързам с графика и да публикувам рецептата за тях малко по-рано от плануваното.

Навремето нашите, като готвеха ястия с кайма, предпочитаха да не купуват готова, а да вземат месо, което после мелеха в къщи на машинка. По-късно, когато започнаха да предлагат услугата мелене в големите супермаркети, нещата станаха още по-лесни (а дупките по долната страна на масата от пристягането на машината - по-малко). Да, по-лесно е да се довериш на производителя и да грабнеш тарелката кайма, надявайки се това, което го пише на етикета да е истина, но… така де, всички знаем, че не е. Българинът е научен да не се доверява на никого: око да види, ръка да пипне!.. И с право, мене ако питате. Именно поради тази причина предпочитам да си избера сам месото и да го смелят пред мен. Предполагам, че във всеки квартал си има поне по един хубав магазин за месо – аз лично много харесвам този на „Янко Сакъзов” на спирката на трамваите. Толкова по въпроса с каймата. Ето и …

Необходимите продукти:

  • ½ кг. телешка кайма
  • 1 глава лук (среден размер)
  • 5-6 с.л. пармезан (настърган)
  • 4 с.л. галета
  • 2 яйца
  • сол
  • черен пипер
  • риган или чубрица
  • зехтин или олио (за намазване на тавата)

Рецептата за кюфтенцата взех от блога „Магия и любов” от една рецепта за талятели по Болонски. Разбира се, не мина без поправки и леки изменения, за да напасна кюфтенцата на моя вкус. Като начало – удвоих пармезана, а също така и замених магданоза от оригиналната рецепта с риган или чубрица. Промених и начина на приготвяне: вместо да варя кюфтенцата, ги пека във фурната.

Освен продуктите, други особености по приготвянето няма. Принципно, лукът е хубаво да се наситни на дребно. Що се отнася до подправките - почитателите на италианската кухня могат да използват риган, а тези на по-традиционния български вкус – чубрица.

След като омеся каймата аз предпочитам да я оставя за 30-тина минути да си поеме ароматите, но може и веднага да се пристъпи към печенето.

Кюфтенцата, с големина на орех, нареждам в намазнена тефлонова тава (доброто старо „Индженио”) и пека на 200 градуса – докато се опече. Няма как да се сбърка апетитния загар на добре опечените кюфтенца.

Няма да ви уча как да ядете кюфтетата, но е добре да се знае, че ще си паснат с доматен сос и талиателе, както си паснаха чудесно със салатата с печени зеленчуци. А и за моментно похапване докато минавате покрай хладилника – също са особено подходящи ;).

Няма коментари:

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...