12.08.2009 г.

Пастет от патладжани

Да си призная честно, доскоро бях доста скептичен по отношение на патладжаните. Да, да, знам – не съм бил прав! Но, какво да направя, като единствения начин, по който ми ги бяха готвили, бяха пържени и евентуално в доматен сос. Не че бяха лоши по този начин, просто ми идваха твърде мазни. А и принципно сините патладжани не се спогаждат особено със стомаха ми.

Откакто обаче майката на Христина започна да ни снабдява с бели патладжани, нещата съвсем се промениха. Иван сподели, че изобщо не е виждал бели патладжани, да си призная, аз дори не бях и чувал, че има такива преди това. Отначало ги гледах доста подозрително (те така си изглеждат – подозрителни), но после се оказа, че са също така вкусни като сините, но без страничните им ефекти. Оказа се също така, че човек ако се поразтърси из мрежата, може да открие, че освен за печене, патладжаните имат и други гастрономически приложения.

Именно такова едно „приложение” намерих снощи на два от балванските бели патладжани. Принципно моят „пастет” трябваше да служи за гарнитура на сърчицата ми от полента (качамак), но се оказа, че всъщност е доста по-успешен експеримент от основното ястие. А пък понеже си го изимпровизирах и по мой вкус стана бомба!

Необходимите продукти:

  • 2 патладжана (бели)
  • 100 - 120 грама сирене
  • ½ връзка магданоз (една шепа замразен)
  • 2 скилидки чесън
  • 2 лъжици зехтин

Тука е мястото да се похваля с чушкопека, който майка ми ни подари този уикенд (Голямо благодаря, майко!). Дето се вика – и ние най-сетне открихме на хляба мекото. В чушкопека патладжаните се опичат буквално за 2 минути. Христина ги задуши в една тенджера за още 5 - 6 и вече бяха готови да се пюрират.

И така, представете си семейната идилия – Христина пече чушки и патладжани на чушкопека, аз кълцам чесън и бъркам в купа сиренето…. Елин-пелиновска му работа.

Чесъна на дребно разбърках заедно с шепата магданоз (честно казано ме домързя и използвах от замразения, който Христина държи в камерата за спешни случаи като този). Сложих към тях зехтина, а след това и сиренето. (Който обича зехтин, може да си сложи и повечко, мисля, че само по-хубаво може да стане.) Хубаво намачках всичко на паста и към нея прибавихме обелените горещи патладжани. Те бяха станали толкова крехки, че ги намачках направо с дървената лъжица.

Това е – не е голяма философия, но е МНОГО вкусно. Особено със салата от обелени домати тип „биволско сърце”. Да, имаше и полента, но си мисля, че без нея вечерята щеше да е по-вкусна и по-полезна. Следващия път определено ще сме само на пастет от патладжан и домати

2 коментара:

Анонимен каза...

Невероятна торта. За пръв път в живота си правя торта и за разлика от многото други кулинарни сайтове - тук има "малки тайни", които да не ти позволят да се издъниш.

Анонимен каза...

http://bestass.uw.hu
http://bestass.uw.hu
[URL=http://bestass.uw.hu]http://bestass.uw.hu[/URL]

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...