Както и да е, да не изпадам в спомени. След кратко проучване в „Гответе с мен” открих рецепта за класически бананов кекс, която ми се стори много подходяща за настроението, в което се намирах. В този ред на мисли не се учудвайте на грамажите на необходимите продукти – цитирам ги дословно.
- 412 г брашно
- 2 ч л сода
- 1 ч.л. бакпулвер
- 1/2 ч л сол
- 225 г меко краве масло
- 400 г захар
- 2 яйца ( ХL)
- 2 пакетчета ванилия
- 4 големи банана (~ 325 г пюре)
- 270 г кисело мляко 3,6 %
- 50гр. орехи
Бананите намачках фриволно на едро на големи лепкави парчета и разбърках с киселото мляко. 270г. ги измерих на око – принципно едно кисело мляко е 400 гр., така че оставих три пръста на дъното и реших, че това е правилната мярка.
Понеже рецептата беше особено математическа, се наложи да си използваме отдавна забравения на горния рафт кантар за продукти. Христина се зае с меренето на 412-те грама брашно и 400-те гр. захар. За брашното изпуснах меренето, но захарта е около 18-19 с.л. Докато тя мереше и теглеше, аз се заех с разбиването на маслото. От магазина бяхме взели опаковка 250 гр., от които отчупих едно парче и останалата част разбърках с миксера. Мисля си, че можеше да оставя маслото да поомекне още малко, но стария миксер се справи геройски и успя, макар и с ръмжене и проскръцване, да разбие всичко на сталагмитчета. Преди това не бях разбивал масло по този начин и ефектът беше много интересен – някак си на слюдички стана маслото. След като го разбих добре ( в оригиналната рецепта пише „до побеляване”) добавихме внимателно и захарта и продължих с разбиването до получаването на „пухкава смес”. Добавихме едно по едно яйцата и двете пакетчета ванилия и продължих с бъркането още 2 - 3 минути.
Тук, за съжаление трябваше да дам почивка на горкия миксер и да грабна дървената лъжица. Брашното, вече подготвено от Христина, с прибавените към него сол, сода и бакпулвер, постепенно започнахме да добавяме към „пухкавата смес” заедно с бананите с киселото мляко – две лъжици от едното, две лъжици от другото – бъркане, бъркане, бъркане. И после отново, докато се получи хомогенна смес.
Намаслих хубаво формата за кекс с масло. Посипах по дъното орехите и ги залях с мекото тесто. Подравних доколкото успях с лъжицата и с пожелания за приятно печене сложих кекса в добре загрятата до 180 гр. фурна.
Е, печенето не мина без произшествия – малко малка се оказа формата и при надигането кекса попреля, но това не беше сериозен инцидент. Към края ми се наложи да сложа отгоре му лист метално фолио и да намаля фурната на 150 гр., но след около 60 – 65 мин. имахме готов класически бананов кекс!
Оставих кекса във формата в спряната фурна за още 20-тина минути. После го извадих да поохладнее още за малко и с общи усилия го обърнахме както си му е реда.
Сутринта кухнята още ухаеше божествено на кекс. Едва се стърпях да си взема душ преди да му се нахвърля за закуска. Мммммм….
3 коментара:
Признавам си и аз: не съм виждала (на живо, тъй да се каже :-) ) бели патладжани.. Но предложението се очертава лесно и вкусно!
Поздрави!
Определено ще поместя снимки на белите патладжани. Явно са по специфични. Днес специално отворих хладилника - наистина приличат доста на тиквички ;)
Predibno!!!,uz male izmjene brasna,sve ostalo je isto
Hvala !!!
http://ruza123-cooking.blogspot.com/2010/10/kuglof-od-banane.html
Публикуване на коментар