Няма какво да си кривим душата - малко са хората, които могат да устоят на миризмата на прясно изпечен хляб. Колкото и воля да има човек, заухае ли стаята на онзи сладък, препечен с обещание за хрупкавост и в същото време пухкав и мек аромат на домашна питка с масълце и апетитни подправки... Трепна ли ви нещо отвътре?... Защото на мен ми трепна.
В рода ни има изкусни майстори хлебари и каквито лакомства могат те да приготвят аз нямам думи да опиша. Баща ми, макар да не е от тях, си го влече и макар и с лесни трикове знае как да ни "наточи" на масата, строени и готови да го гледаме в ръцете.
Негов специалитет (макар и относително скорошен - общо взето откато дойдоха снахите - щото ние нужда от подканяне за ядене с брат ми нямаме) е препечената, хрупкава питка-коричка на фурна.
Всичко е наистина много елементарно и ефектно.
Необходимите продукти:
- готово тесто от магазина
- зехтин (или олио)
- сол
- чубрица, балканска шарена сол или др. любими подправки
Намазнява се добре тавата. Тестото се опъва колкото може с ръце да покрие тавата. Отгоре се намазва отново със зехтин и се хвърля в предварително загрятата на 200 гр. фурна.
Замирише ли веднъж - чакането е наистина мъчително. Особено пък за онези, които са на диета, не са гладни или им липсва ентусиазъм. Като се извади - след 15-тина минути - баща ми я поръсва с вода и оставя за малко завита "да си наобиколи нивата", но ... това рядко се случва, защото едни хищни ръце я разкъсват за секунди и докато майка ми сервира супата, първата питка вече е изядена.
Тук аз предлагам едно малко допълнение: като се извади питката отново да се намаже със зехтин и да се наръси с любимите подправки. Нали знаете, че гърците като нация са хората най-малко страдащи от сърдечни заболявания?.. М, да, именно - заради зехтина. Ако имате от хубавия - бих посъветвал да не се плашите, че ще прекалите.
Принципно с питката в ръка сте открили пълното щастие. Но ако имате наблизо и мариновано със зехтин, чесън и босилек краве сирене..... Е, повече наистина не ви трябва.
10 коментара:
Лелеее само при вида на тази питка и не издържам. Само, че понеже не ползвам готово тесто как да я кръстя моята...бавна селска питка ли? ;) Поздрави за чудесния и ужасно апетитен пост...отивам да меся!
Хехе! Радвам се, че ти е допаднал. Много ти завиждам, че можеш да месиш тесто - трябва и аз да опитам. За сега тестото и... тиквичките са ми големи предизвикателства.
И понеже съм изпълнителна, направих питката, стана фантазия..нали се сещаш, че всички зарязаха печените ребра и картофите и наблегнаха на хляба... Тия ще дни ще споделя и как приготвих тестото.. А ти опитай изобщо не е трудно...особено ако имаш миксер с накрайници за тесто за да не си тормозиш ръцете. Поздрави и още веднъж благодаря за чудесната бърза и ужасно вкусна идея :)
Много се радвам, че ти е харесала. Ще предам на баща ми поздрави също ;) Очаквам с нетърпение рецептата за тестото. Определено ще се опитам да го замеся.
И аз се зачислявам към феновете (с готовото тесто)на тази питка м-м-мммм.
Пробвай да добавиш една две лъжици свинска мас в самото тесто- и май си пропуснал да кажеш, че се намазва с един жълтък преди печене....
Всъщност, не съм забравил - не съм я мазал с жълтък, но нищо не пречи и това да се направи. А за свинската мас - ще стане убиец сигурен съм, но не ми е препоръчително. За съжаление повечето хубави неща са в забранения списък....
Тази вечер реших да направя тази питка-страхотна е,вече я няма:))
Това и е основният недостатък - бързо свършва ;)
Да ви кажа честно това с диетите и обясненията пред баща ни, че не сме гладни и това за „ентусиазма” – не е вярно. Никога не е било. Диетите са от майка и обикновено тя си ги говори от наше име, докато ние сме съсредоточени върху питката, ама коя ли я слуша.
И друго, Брат малко си прекалил с 15-те минути. Това никога не е било. Какви ти 15-тина минути, какви 5 лева, каква вода, каква нива – от фурната на масата и от там кой успял да си вземе, кой не, питката изчезва. Хубавото на тази питка е, че Татко, като я прави, пече по две, което е успокоително, защото, ако не си успял да си вземеш подобаващо парче винаги има втори шанс.
Една страхотна питка, размечтах се за дома. Татко да си жив и здрав.
Публикуване на коментар