31.08.2009 г.

Бърза "градска" питка

Баща ми има една много успешна тактика: когато някой от нас започне на дълго и на широко да му се обяснява, че е на диета, или че не е гладен и въобще, че нещо му е спаднал ентусиазма, той казва "Добре" и отива да пусне фурната.

Няма какво да си кривим душата - малко са хората, които могат да устоят на миризмата на прясно изпечен хляб. Колкото и воля да има човек, заухае ли стаята на онзи сладък, препечен с обещание за хрупкавост и в същото време пухкав и мек аромат на домашна питка с масълце и апетитни подправки... Трепна ли ви нещо отвътре?... Защото на мен ми трепна.

В рода ни има изкусни майстори хлебари и каквито лакомства могат те да приготвят аз нямам думи да опиша. Баща ми, макар да не е от тях, си го влече и макар и с лесни трикове знае как да ни "наточи" на масата, строени и готови да го гледаме в ръцете.

Негов специалитет (макар и относително скорошен - общо взето откато дойдоха снахите - щото ние нужда от подканяне за ядене с брат ми нямаме) е препечената, хрупкава питка-коричка на фурна.

Всичко е наистина много елементарно и ефектно.

Необходимите продукти:

  • готово тесто от магазина
  • зехтин (или олио)
  • сол
  • чубрица, балканска шарена сол или др. любими подправки

Ако нещо е лесно и вкусно - то това е именно тази бърза "градска" питка. Кръстих я градска защото ние сме си граждани поне три поколения назад (и по двете линии), а на село знам, че нещата се месят, втасват и са....ееее, по-специални.

Намазнява се добре тавата. Тестото се опъва колкото може с ръце да покрие тавата. Отгоре се намазва отново със зехтин и се хвърля в предварително загрятата на 200 гр. фурна.

Замирише ли веднъж - чакането е наистина мъчително. Особено пък за онези, които са на диета, не са гладни или им липсва ентусиазъм. Като се извади - след 15-тина минути - баща ми я поръсва с вода и оставя за малко завита "да си наобиколи нивата", но ... това рядко се случва, защото едни хищни ръце я разкъсват за секунди и докато майка ми сервира супата, първата питка вече е изядена.

Тук аз предлагам едно малко допълнение: като се извади питката отново да се намаже със зехтин и да се наръси с любимите подправки. Нали знаете, че гърците като нация са хората най-малко страдащи от сърдечни заболявания?.. М, да, именно - заради зехтина. Ако имате от хубавия - бих посъветвал да не се плашите, че ще прекалите.

Принципно с питката в ръка сте открили пълното щастие. Но ако имате наблизо и мариновано със зехтин, чесън и босилек краве сирене..... Е, повече наистина не ви трябва.

10 коментара:

Dani каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Maria каза...

Лелеее само при вида на тази питка и не издържам. Само, че понеже не ползвам готово тесто как да я кръстя моята...бавна селска питка ли? ;) Поздрави за чудесния и ужасно апетитен пост...отивам да меся!

Ilio каза...

Хехе! Радвам се, че ти е допаднал. Много ти завиждам, че можеш да месиш тесто - трябва и аз да опитам. За сега тестото и... тиквичките са ми големи предизвикателства.

Maria каза...

И понеже съм изпълнителна, направих питката, стана фантазия..нали се сещаш, че всички зарязаха печените ребра и картофите и наблегнаха на хляба... Тия ще дни ще споделя и как приготвих тестото.. А ти опитай изобщо не е трудно...особено ако имаш миксер с накрайници за тесто за да не си тормозиш ръцете. Поздрави и още веднъж благодаря за чудесната бърза и ужасно вкусна идея :)

Ilio каза...

Много се радвам, че ти е харесала. Ще предам на баща ми поздрави също ;) Очаквам с нетърпение рецептата за тестото. Определено ще се опитам да го замеся.

Preor каза...

И аз се зачислявам към феновете (с готовото тесто)на тази питка м-м-мммм.
Пробвай да добавиш една две лъжици свинска мас в самото тесто- и май си пропуснал да кажеш, че се намазва с един жълтък преди печене....

Ilio каза...

Всъщност, не съм забравил - не съм я мазал с жълтък, но нищо не пречи и това да се направи. А за свинската мас - ще стане убиец сигурен съм, но не ми е препоръчително. За съжаление повечето хубави неща са в забранения списък....

vesela каза...

Тази вечер реших да направя тази питка-страхотна е,вече я няма:))

Ilio каза...

Това и е основният недостатък - бързо свършва ;)

DAD каза...

Да ви кажа честно това с диетите и обясненията пред баща ни, че не сме гладни и това за „ентусиазма” – не е вярно. Никога не е било. Диетите са от майка и обикновено тя си ги говори от наше име, докато ние сме съсредоточени върху питката, ама коя ли я слуша.
И друго, Брат малко си прекалил с 15-те минути. Това никога не е било. Какви ти 15-тина минути, какви 5 лева, каква вода, каква нива – от фурната на масата и от там кой успял да си вземе, кой не, питката изчезва. Хубавото на тази питка е, че Татко, като я прави, пече по две, което е успокоително, защото, ако не си успял да си вземеш подобаващо парче винаги има втори шанс.
Една страхотна питка, размечтах се за дома. Татко да си жив и здрав.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...