31.08.2009 г.

Мъфини с круша и джинджифил

Случвало ли ви се е някой спомен да ви погъделичка по небцето? Нещо като внезапен аромат, който усещаш с мисълта, а не с носа си; появява се несъзнателно - случайна асоциация, която се превръща в копнеж. Не знам коя точно беше асоциацията с единствения Хелоуин, който съм празнувал в Щатите, но изведнъж много ми се приядоха сладки с джинджифил. Не знам за вас, но преди да отида в Щатите никога не бях ял такива сладки. А и джинджифил не бях виждал и вкусвал. Сигурно и затова, когато в кухнята на Ди започнахме да се вихрим - да точим и режем сладките курабийки, бях малко скептичен. И си останах такъв до последния момент преди опитването - макар да изглеждаха чудесни човечета-курабийки, някак си не ми миришеха правилно и това е. Още повече, че преди това Ди ми беше дала да опитам джинджифилови бонбони, при това от тези с много наситения вкус. Но се оказа, че не съм бил прав. Курабийките бяха чудесни и много, много ми харесаха. Общо взето оттогава май не бях ял сладки с джинджифил - допреди няколко дена, когато някакъв неясен спомен... ме погъделичка по небцето.

Необходимите продукти:

  • 2 - 1/2 чаши (около 625 мл.) брашно
  • 1 ч.л. сода
  • 1 ч.л. джинджифил на прах
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1/2 ч.л. канела
  • 3/4 чаша (175 мл.) кафява захар
  • 1/3 чаша (75 мл.) олио
  • 2 яйца
  • 1 чаша (250 мл.) пълномаслено мляко
  • 2 чаши (500 мл.) настъргани или нарязани на кубчета круши

За топинга:

  • 1/3 чаша (75 мл.) кафява захар
  • 2 ч.л. разтопено масло
  • 1/4 ч.л. смлян джинджифил

Готвенето посред нощите ми е доста присъщо. Особено ако ме осени вдъхновение или пък ме подгони някоя натрапчива мисъл или спомен. При тези мъфини историята беше същата - готвих ги след 10 вечерта трескав и нетърпелив.

В отделна купа смесих брашното, содата, джинджифила, солта и канелата. За онези, които не са свикнали с вкуса на джинджифила, препоръчвам да сложат половината доза.

Отделно разбих кафявата захар с олиото (аз използвах зехтин), яйцата и млякото. В оригиналната рецепта пишеше едно яйце, но аз нали съм щедър - сложих две (а и ми се видяха малко дребни яйцата, така че - реших, че е оправдано).

След като всичко се размеси добре, постепенно смесих течните със сухите съставки при простоянно бъркане докато се получи гъста смес. За по-лесно рендосах крушите директно в купата при тестото и ги разбърках внимателно.

Наскоро си купихме от хартиените чашки за мъфини и при тези ги използвах за първи път - много удобно се работи с тях.

С лъжицата напълних формичките, както се казва във всички рецепти - пълни се 3/4 от формите. Или с други думи - кой колкото може.

Отделно за топинга смесих продуктите и го наръсих върху запълнените с тесто формички. Честно казано, първо не схванах каква е идеята на този топинг, но после като се опекоха мъфините и сладката маслена захар с аромат на джинджифил потъна в тестото и стана нещо като сладка сърцевина, бях много доволен.

Чупката в кръста е да се пекат на средна фурна на 180 гр. Аз за съжаление все още съм със старата печка и нямам средна фурна. Всичко се пече директно върху долната плоча и това, особено когато става дума за мъфини, е голям проблем. Трябва да се правят разни джедайски хватки като да се загрява фурната изцяло, а после да се пуска само на горни реотани и въобще...

Важното е, че резултатът беше изключително вкусен. И много подходящ за хапване на разходка на Витоша.

2 коментара:

Dani каза...

Много апетитно изглеждат и харесвам аромата на джинджифила така ,че благодаря за рецептата

Dimitrana S. каза...

Комбинацията на круши и джинджифил е особено примамлива :-)

Идеална рецепта за късната есен!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...