Чеснови пържоли с лимон

Правя си разни опити напоследък. Както всяко умение и готвенето нещо, което трябва да се практикува и "тренира", за да се постигнат по-добри резултати. Навремето учителят ми по физическо възпитание често ни повтаряше, че "умните хора се учат от грешките на другите", но като човек израснал в българската действителност и аз в повечето случаи се уча от собствените си. Нима някой от вас е чел ръководството за употреба на някой нов уред преди да тръгне да го използва за първи път? Неее, в повечето случаи разчитаме на това, че сме природно интелигентни. Е, признавам си и аз често на това разчитам и.... уча нещата по трудния начин. Така е и с готвенето. Все си мисля, че имам усет за тая работа и мога да сготвя и изимпровизирам всичко... в движение. Обикновено надценявам възможностите си и винаги разчитам, че ще успея да сготвя докато едновременно приготвям продуктите, режа салатата и мия чиниите (например). Това обикновено превръща 30 минутните вечери в 45-60 минутни предизвикателства. А всъщност то си има начин. И именно това тренирах тези дни. След като се начетох на Джейми Оливър и неговите "светкавични" вечери (които нормален човек няма как да си приготви в домашни условия според мен), реших да дам шанс на тази работа с предварителната подготовка на продуктите (нещо, което Дарито никога не би ми позволила да направя, ако е будна - детето е просто много любознателно, а позицията и от височината на моето рамо, когато я нося, и е най-приятна, а я се опитайте да нарежете домат с една ръка....). За да е по-интересно, а и защото обичам предизвикателствата, вместо с една опитах с няколко рецепти едновременно. Така например миналия уикенд приготвих за 2 часа 5 ястия. По една порция, колкото да има за снимка и за опитване. Вчера вдигнах мизата. Оказа се, че с добра предварителна подготовка и липса на деца наоколо и поне е един помощник мога да приготвя 10 ястия за 2 часа.* С други думи започвам да убеждавам дори и себе си, че това бързите вечери са напълно възможни, но изискват предварително планиране и подготовка. И понеже съм се съсредоточил именно върху това - в моите кулинарни страсти .... и (по)падения тепърва ще ви заливам с идеи за бързи и вкусни вечери с подбрани и изпитани ястия. Надявам се да ви харесат!

Време: 35 мин.
Порции: 4

Необходимите продукти
1 парче свинско филе (700 гр.)
1/4 ч.ч. бяло брашно
2 лимона
сол и черен пипер
1 с.л. зехтин
2 с.л. краве масло
4 скилидки чесън
3/4 ч.ч. телешки/пилешки бульон
2 с.л. наситнен магданоз
стрък мащерка

1. Нарежете свинското на медальони с дебелина 2,5 см, сложете ги между два листа наелоново фолио и ги начукайте да станат около 1 см.
2. Сложете брашното в плитък съд и към него сложете остърганата кора от единия лимон. Овкусете свинските медальони със сол и черен пипер и ги оваляйте в брашното, като изтръскате излишното.
3. В голям тиган, загрейте олиото и 1 с.л. краве масло на умерена към висока температура. Запържете свинското на порциии докато стане с приятен кафяв загар и се сготви напълно - по около 2 минути на страна. Сложете парчетата месо в чиния и я покрийте с алуминиево фолио, за да останат топли.
4. Намалете огъня и добавете в тигана чесъна, нарязан на филийки, и останалото масло и запържете да отпусне аромата си, около 30 секунди.
5. Добавете бульона, като постоянно разбърквате и го оставете на огъня докато се редуцира наполовина - около 4 минути.Заедно с бульона добавете и стрък мащерка ако имате прясна, ако нямате - не използвайте суха. Върнете свинските медальони в тигана заедно със сосовете, които са пуснали в чинията и добавете и лимоновите резени. Гответе докато соса се сгъсти леко - около 2 минути. Поръсете с нарязания магданоз. Преди да сервирате добавете 1 с.л. лимонов сок.

*Историята за 10-те ястия за 2 часа очаквайте през февруари.