Вчера Коко и Дани ни бяха на гости и вместо да ходим по ресторанти и да хапваме храна със съмнително качество и произход, реших да се съберем край „стария” плот (да, все още си нямаме маса), а аз да се отдам на актуалната ми страст и да приготвя вечеря. И понеже няколко дена наред се каня да сготвя пангасиус по рецептата на Иван за пангасиус с кашу, реших това да е основното ястие. За предястие приготвих от гореспоменатите пълнени чушки (рецептата утре), а за десерт изимпровизирахме една идея, за която ни вдъхнови серия на “Sugar rush”, а именно – палачинкова торта.
Необходимите продукти:
За палачинките
- 5 бр яйца
- 6 – 6 и ½ супени лъжици (с връхче) брашно (може смес между обикновено и овесено)
- 1 и ½ ч. чаши мляко
- ½ ч.ч вода
- сол
- олио за пържене (ние използваме от грозде)
За крема
- 200 гр. захар
- 3 бр. яйца
- 70 гр. нишесте
- 500 мл. прясно мляко
- 2 ванилии
За крема искам да направя уточнение – това е кремът, който е даден в специализирания брой на сп. „Кулинарен журнал” за „50 изкусителни десерта с крем” в рецептата за сладкиш „Наполеон”. Не знам дали Наполеон е харесвал точно този крем, но според мен това не е кремът от „наполеонките”, които се продават. Това обаче не му пречи да е прото неревоятнен- облизахме си пръстите.
За палачинките основното, което се опитвах да постигна, е да ги направя максималко тънки. Трябва да си призная, че не мина без жертви. Но след няколко неуспешни опита и комбинации най-сетне налучках правилната.
Сместа се приготвя по стандартния начин – всички съставки се разбиват добре, аз го правя с тел за разбиване. Сместа става подозрително рядка и честно казано на няколко пъти бях готов да се откажа, докато не налучках, че „чупката в кръста” е тиганът да е наистина много горещ. Капват се стандартните 2 капки олио за пържене, оставя се тиганът наистина да загрее добре, излива се от сместа и с няколко движения се разпределя по повърхността, докато сместта, запичайки се отдолу, спре да се разлива по повърхността. Ако са се получили някои по-големи дупки, се закърпват с една – две капки.
Палачинките се пекат преди да се обърнат, докато ръбовете започнат да се отлепят. Обръщането е - общо взето, кой както се справи – при мен беше голяма акробатика. Като натрупате 4-5 сантиметрова купчина с палачинки, „блатът” е готов.
Кремът
Млякото се кипва. През това време жълтъците се разбиват добре със захарта и се прибавят внимателно към горещото мляко. Нишестето се разтваря в малко студена вода на кашичка и се прибавя на тънка струйка към крема, добавят се ванилиите, и кремът се връща на котлона за още около две-три минути, докато се сгъсти. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към крема, след като е започнал леко да изстива.
Тортата се реди – палачинка, крем, палачинка, крем. За любителите на ядките, между палачинките може да се натрошат орехи, бадеми, лешници или кой каквито има под ръка. Ние не използвахме ядки и не съжаляваме. Последният слой е крем. Отгоре отново само като идеи – може да се наръси какао, да се настърже шоколад, да се наръсят ядки или крокан. Това, което ние опитахме, е ягоди. Комбинацията от сладкия крем, нежните палачинки и специфичният аромат на ягодите е невероятна.....
За по-интересно палачинковата торта я приготвихме в индивидуални порции – мини тортички. Нарязахме ги с ринга за бисквити ( евентуално с някоя чаша). За да се стегне по-добре крема направихме около всяка мини-тортичка по един пръстен от метално фолио и оставихме тортичките в хладилника за няколко часа да стегнат.
п.п.
Един специален поздрав за всички, които са стигнали до края на рецептата :)
2 коментара:
Мерси,за Sting!Ти си ОК!
Малка хитринка комши - в сместа за палачинки слагаш 20гр.(може и повече) разтопено масло + 1-2 супени лъжици олио - така си спестяваш капването на олио на всяка палачинка ;). Изпитано е и става - не залепват :)
Публикуване на коментар