Много бебета около нас! Племенникът ми Борис вече е на три месеца, в неделя Ангелинка и Борис на Иван станаха на годинка, а същият следобяд бяхме и на питка на малкия Ростислав на Влади и Валко; преди седмица получих нощен СМС с неизвестен подател, че се е родил Даниел (3,635 кг , 48 см) и се оказа, че радостната вест е дошла отвъд океана от Жоро и Таня (Да ви е живо и здраво отрочето и да расте щастливо и добро дете); в сряда на гости ни бяха Юлия и нейните бебоци - Алекс (на 3 г.) и Даниел (на 3,5 м.) - и падна голяма игра; онзи ден малкият Александър на Рачката и Диди стана на един месец, Рали очаква момиченце в края на юли, в Търново се гласят за края на септември, а за капак на всичко някои хора (без да споменавам... names ;) вчера съвсем спокойно започнаха разговор за фолиева киселина и за близкото бъдеще, когато ще провеждаме четвъртъчните срещи на някоя... детска площадка ;) Кога се случи всичко това?! Как стана така, че неусетно светът се промени до неузнаваемост :), и на всичкото отгоре, сякаш е станал ... по-добър (?!). Това ли е порастването? Мислех си, че ще почувствам прехода, когато започнат да се женят приятелите ми, но всъщност май децата се оказаха предвестниците на края на детството... колкото и противоречиво да звучи това. Но осъзнаването на този преход не ми действа по начина, по който си мислех, че ще ми въздейства - няма съжаление и носталгия, само някакво (все още) спотаено, трепетно очакване!
Този кекс приготвихме за питката на малкия Рости. Така и не успяхме да опитаме оригинала и затова си направихме и за вкъщи. Много ни хареса. Пък и от кума получихме похвала, така че.... Рецептата е от joy of baking.Необходимите продукти
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)
За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана
Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!
Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.
1/2 ч. чаша (55 грама) печени орехи, начупени наедро
1 3/4 ч. чаши (230 грама) брашно тип 500
1/4 ч.ч. (30 грама) какао (ние използваме на Йотис)
1 ч. чаша (200 грама) захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1/4 ч.л. сол 85-100 грама натрошен шоколад за кекса
2 големи яйца, леко разбити
1/2 ч. чаша (113 грама) масло, разтопено и поизстинало
3 добре узрели (и леко покавенели) банана - малко по-малко от 1/2 кг.
2 пакетчета ванилия на прах
1/4 ч.ч натрошени лешници (евентуално)
За глазурата
100-120гр кошоладов кувертюр (в Карфур попаднахме на много добър и сравнително евтин шоколад за готвене - продаваха го в пакети по 400 гр.)
1/4 ч.ч. сладкарска сметана
Като начало е добре да си приготви човек необходимите продукти на плота, премерени и на стайна температура. Това спрестява доста време и определено спестява грешки и пропуски в съставките. За спестяване на време орехите ги сложих в тава в сгорещената фурна (180 градуса) да се запичат, докато разбърквах тестото. После им хвърлях по едно око през минутка, две и разбърках няколко пъти, за да се опекат равномерно. На око отнема около 8-10 минутки.
Докато орехите придобиваха загар и приятен "препечен" аромат, смесих в купа брашното, какаото, захарта, бакпулвера, содата и солта. После намачках добре бананите с вилица в отделен съд и към тях добавих яйцата, разтопеното масло и ванилията. Добавих внимателно мократа към сухата смес и разбърках докато се получи лепкаво, полутечно тесто. Натроших шоколад на парчета и го добавих към сместа. Все си мисля, че и още можеше да поеме, но следвах рецептата.
На орехите им дадох 5 минутки преди да ги натроша и добавя към кексовото тесто (не че не опитах веднага да ги натроша, но емпирически установих, че боравенето с прясно изпечени орехи е доста болезнено, особено за хора без термоизолиращи ръкавици на ръцете). Та така, поизстиналите и натрошени орехи също отидоха в сместа.
Формичката за кекс предварително намаслих със студено масло (или съответно със спрей за готвене), изсипах сместа и сложих във фурната на 180 гр. за точно 1 час. Според препоръките на Joy of baking се пече 55-65 минути, но за нашата фурна златната среда свърши идеална работа (все пак два пъти приготвих успешно кекса). След като проверката (нали съм Тома Неверни) с клечките за зъби мина успешно - извадих кекса и го оставих да изстива на решетка. (Трябва да си призная, че всъщност не беше точно решетка, а няколко дървени шишчета - така и не сме си взели още подходяща решетка за изстиване на печива, но и на това ще му дойде времето). Идеята е тестото да не се опира до плътна повърхност, за да се не вклисва (ако има такава дума).
Препоръчително е преди консумация да се изчака кекса да изстине напълно. Не че не го опитахме и горещ, но определено плътността на вкуса и лекият ликьорен аромат на бананите най-добре се усещат, когато кексът е отпочивал поне 3-4 часа.
За любителите на по-плътните кексове мога да препоръчам с четка да нанесат малко разтопено масло по повърхността на кекса - хем вкусът става по-благ, хем видът на кекса придобива бляскавост.
За по-голям ефект реших да направя на кекса и шоколадова заливка. На водна баня разтопих няколко блокчета шоколад в сладкарска сметана и залях кекса. Върху шоколада поръсих малко натрошени лешници.Недков има един любим израз: "фамозен", та с шоколадовата заливка и лешниците кекса стана направо "ФАМОЗЕН"!
Идея
Вторият път със същата смес направих по-малък кекс и 6 средно големи мъфина. Последните са чудесни за скорострелно начално на деня.
4 коментара:
То не е точно порастване...или края на детството. По-скоро появяването на децата е ново приятелство, с много спомени за твоето собствено детство...и с допълването на онова местенце между вас, което остава, когато танцувате близо един до друг.
You are mistaken. I can prove it. Write to me in PM, we will talk.
In it something is. Clearly, thanks for an explanation.
Further Information on the Best Walking Trails in paphos car
hire The Rother Walking Guide to Cyrus, Rolf Goetz
Rother 2002 has detailed descriptions of their
locations on their websites. There are also International
schools in the area where they are living and where they charge money.
Ministers are in a rush this time to be invited to their office and collect your car.
Feel free to visit my web-site :: car Rental paphos International airport
Публикуване на коментар