Палачинкова торта

Ще повярвате ли, вече съм почти на 33 години, а до съвсем скоро никога не бях опитвал... прясна чушка, пълнена със сирене? Толкова... обикновено нещо - "класика", както го определи Дани вчера. Факт е обаче, че допреди седмица, да не казвам по-малко, никога не бях ял тази така наречена класическа комбинация. Да, откакто съм с Христина се научих да хапвам печени чушки с яйце и сирене на фурна, но виж сурова... тя не е приготвяла, а на мен не ми е минавало през ума да опитам.... И се замислих, колко ли са нещата, които човек пропуска да опита, да преживее, да почувства... поради някакви прозаични причини, като например, че просто не знае за съществуването им. Ето, днес имаме вестници, кабелна телевизия, интернет – отвсякъде ни залива информация и информация, и пак има толкова много неща, които никога няма да ни се случат или няма да опитаме. Казват, че един живот не стига... Според мен и 100 няма да са достатъчни, но поне за достъпните и малки неща човек си струва да положи усилия... да опита. Та нали накрая човек съжалява най-вече за това, което не е направил? Вчера отново гледахме „Vanilla sky” и там освен репликата за котките (Ще се срещнем в някой друг живот, в който ти и аз сме котки), една друга се закачи за ръба на съзнанието ми и днес ме кара да се замислям: „Всеки отминаващ миг е възможност да промениш живота си” – красиво (макар и малко твърде романтично), нали?

Вчера Коко и Дани ни бяха на гости и вместо да ходим по ресторанти и да хапваме храна със съмнително качество и произход, реших да се съберем край „стария” плот (да, все още си нямаме маса), а аз да се отдам на актуалната ми страст и да приготвя вечеря. И понеже няколко дена наред се каня да сготвя пангасиус по рецептата на Иван за пангасиус с кашу, реших това да е основното ястие. За предястие приготвих от гореспоменатите пълнени чушки (рецептата утре), а за десерт изимпровизирахме една идея, за която ни вдъхнови серия на “Sugar rush”, а именно – палачинкова торта.

Необходимите продукти:

За палачинките

• 5 бр яйца
• 6 – 6 и ½ супени лъжици (с връхче) брашно (може смес между обикновено и овесено)
• 1 и ½ ч. чаши мляко
• ½ ч.ч вода
• сол
• олио за пържене (ние използваме от грозде)

За крема

• 200 гр. захар
• 3 бр. яйца
• 70 гр. нишесте
• 500 мл. прясно мляко
• 2 ванилии

За крема искам да направя уточнение – това е кремът, който е даден в специализирания брой на сп. „Кулинарен журнал” за „50 изкусителни десерта с крем” в рецептата за сладкиш „Наполеон”. Не знам дали Наполеон е харесвал точно този крем, но според мен това не е кремът от „наполеонките”, които се продават. Това обаче не му пречи да е прото неревоятнен- облизахме си пръстите.

За палачинките основното, което се опитвах да постигна, е да ги направя максималко тънки. Трябва да си призная, че не мина без жертви. Но след няколко неуспешни опита и комбинации най-сетне налучках правилната.

Сместа се приготвя по стандартния начин – всички съставки се разбиват добре, аз го правя с тел за разбиване. Сместа става подозрително рядка и честно казано на няколко пъти бях готов да се откажа, докато не налучках, че „чупката в кръста” е тиганът да е наистина много горещ. Капват се стандартните 2 капки олио за пържене, оставя се тиганът наистина да загрее добре, излива се от сместа и с няколко движения се разпределя по повърхността, докато сместта, запичайки се отдолу, спре да се разлива по повърхността. Ако са се получили някои по-големи дупки, се закърпват с една – две капки.

Палачинките се пекат преди да се обърнат, докато ръбовете започнат да се отлепят. Обръщането е - общо взето, кой както се справи – при мен беше голяма акробатика. Като натрупате 4-5 сантиметрова купчина с палачинки, „блатът” е готов.

Кремът

Млякото се кипва. През това време жълтъците се разбиват добре със захарта и се прибавят внимателно към горещото мляко. Нишестето се разтваря в малко студена вода на кашичка и се прибавя на тънка струйка към крема, добавят се ванилиите, и кремът се връща на котлона за още около две-три минути, докато се сгъсти. Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към крема, след като е започнал леко да изстива.

Тортата се реди – палачинка, крем, палачинка, крем. За любителите на ядките, между палачинките може да се натрошат орехи, бадеми, лешници или кой каквито има под ръка. Ние не използвахме ядки и не съжаляваме. Последният слой е крем. Отгоре отново само като идеи – може да се наръси какао, да се настърже шоколад, да се наръсят ядки или крокан. Това, което ние опитахме, е ягоди. Комбинацията от сладкия крем, нежните палачинки и специфичният аромат на ягодите е невероятна.....

За по-интересно палачинковата торта я приготвихме в индивидуални порции – мини тортички. Нарязахме ги с ринга за бисквити ( евентуално с някоя чаша). За да се стегне по-добре крема направихме около всяка мини-тортичка по един пръстен от метално фолио и оставихме тортичките в хладилника за няколко часа да стегнат.

п.п.

Един специален поздрав за всички, които са стигнали до края на рецептата :)