Пиле с моцарела

Времето е много... относително нещо. Факт е, че човешките разбирания за време са в голяма степен абстрактни и крайно провинциални (нали са свързани единствено с движението на Земята около Слънцето), а на всичкото отгоре са и субективни и варират в зависимост от настроението, в което е съответната личност. Така например, модерният човек е силно ощетен откъм ... времето. То все не му достига: да си свърши работата, да се наспи, да отдели време на любимия човек или да си сготви нещо вкусно и полезно за вечеря. Много приятели ме "критикуват", че рецептите в "Кулинарни страсти... и (по)падения" са времеемки и сложни. За сложните - изобщо не мога да се съглася - щом аз мога да ги приготвя, значи всеки може - въпрос на желание и нагласа (останалото са оправдания, мързел или просто приоритети). А за времето - е да, някои изискват повечко, но следващите няколко рецепти, които ще предложа, освен че са много вкусни, (по мое мнение) добре балансирани и лесни за изпълнение, са и сравнително бързи и спокойно могат да се приготвят за вечеря дори и през седмицата. Да ви е вкусно!

Оригиналът на тази рецепна е от сайта EatingWell, но аз си позволих да я попроменя, за да пасне по-добре на нашия вкус. В оригиналната рецепта се прави джоб от пилешкото месо, който се пълни със сиренето и шунката, панира се и се запича. И така не е лошо, но вариантът, който предлагам по-долу, е доста по-лесен и бърз и си е все така вкусен.

Необходимите продукти (за 4 порции или за 2, ако сте много гладни)

• 400 гр. пилешки гърди
• 60 гр. моцарела (1/2 опаковка)
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. дижонска горчица
• 2 ч.л. зехтин (или олио - ние използваме оризово)
• сол
• черен пипер

за картофената салата

• 1/2 кг. към 750 гр. картофи
• 1 слайс (40 гр.) пражка шунка
• 2 ч.л. лека майонеза (ние използваме Hellman)
• ронена чубрица
• сол
• черен пипер

Принципно сиренето и шунката като количества са доста ограничени в рецептата тук и могат спокойно да се удвоят, но и в тези си количества са напълно достатъчни. Нарязах моцарелата и пражката шунка на малки кубчета и ги размесих добре с дижонската горчица. Оставих ги настрана и се заех с месото.

В тарелката имаше две средно големи пеперуди, които аз допълнително нарязах на по две, за да се получат четири тънки пържолки. Измих ги, подсуших ги добре с кухненска хартия и ги подправих със солта и черния пипер. В тигана с незалепващо покритие сложих олиото да се сгорещи и след като започна леко да дими, добавих месото. В пърженето няма кой знае каква тайна - пържи се докато придобие приятен за окото загар. Аз понеже съм непърпелив, ги обърнах твърде рано и трябваше да ги обърна още няколко пъти, докато съм доволен от резултата.

Докато месото се приготвяше, набързо обелих картофите, нарязах ги на по-едри парчета и ги сложих в подсолена вода да се варят. Пуснах фурната да загрява на 200 градуса.

Щом като месото стана готово, разпределих върху него сирено-шунчестата смес и оставих Инджението във вече загрятата фурна. Мисля, че 15-тина минутки са повече от достатъчни за превъзходен резултат.

Готовите картофи оцедих от водата и ги оставих на още топлия котлон да поизсъхнат за около минутка. След това с вилица ги разтроших на едро. През това време си бях приготвил второто парче шунка, което също бях нарязал на дребни парчета и добавих към картофите. Двете лъжици майонеза, макар и твърде малко като количество, на пръв поглед ми бяха абсолютно достатъчни за "свързващ" елемент. Чубрицата и солта допълнително предадоха аромат и ме върнаха назад към студентските ми години, когато редовно си правех подобна салата (но без шунка и майонеза) като гарнитура, а често и като основно ястие ;)

Обикновена салата от домати и чушки е идеална (втора) гарнитура.

Рецептата е изпробвана два пъти и определено беше любов от пръв поглед. За финал само ще повторя репликата на Христина, която, когато седнахме да вечеряме и аз я попитах защо не използва ножа, ми отговори: "Губи се твърде много време!"....