Тарталети с крем "Ганаш"

Тези тарталети трябваше да са готови за питката на Божидара и макар заготовките да успях да ги приготвя предния ден, плановете ми в последния момент да оформя самите тарталети и да ги поднеса пресни и бухнали се разбиха на пух и прах, когато емоциите от срещата на бебето с бабите и дядовците заля апартамента и го запълни с възбудени гласове и трепетно щуране насам-натам. Човек трябва да избира битките си и аз веднага усетих, че тази съм я загубил преди да е започнала, за това предпочетох да отложа тарталетите за по-спокойни времена и ги направих на другия ден. Но понеже те си бяха наречени да се изядат за здравето на Дарито ги раздадох на съседите и колегите в офиса. Факт е, че приготвянето на тарталетите ми достави огромно удоволствие и дори досадното миене на използваните метални формички с всичките им малки извивки не успя да помрачи приятното усещане. Винаги съм се възхищавал на мъфините с крем и украси и отдавна усещах в себе си това неудовлетворено желание и аз да приготвя нещо с крем и аристократичен вид. Е, както и очаквах, оказа се, че чак толкова чевръст с шприца не съм, и хубавите тарталетки всъщност ги направи Христина (за какво са съпрузите ако не да се допълват), но важното е, че усетих тръпката, хареса ми, и мисля скоро пак да опитам (с шприца).

За рецептата за масленото тесто използвах рецепта на Йоана, а за ганаш-а рецепта на Маджарова. Всъщност първоначалната идея беше за нещо далеч по-сложно, но както се казва - може и с малки стъпки да крачиш, важното е да е в правилната посока. Следващия път ще увелича нивото на сложност и ще импровизирам повече с пълнежа.

Необходимите продукти
За тестото
180 гр. брашно
60 гр. пудра захар
100 гр. твърдо масло
1 жълтък
5-6 суп. лъж. ледена вода
1 ч. лъж. сол

За крем "Ганаш"
150гр. натурален шоколад
200мл. растителна сметана
1ч.л. масло

Масленото тесто замесих по указанията на Йоана като към пресятото брашно и пудра захар добавих солта и кубчетата (изстудено) масло и омесих с пръсти докато не се получиха тестени маслени трохи. Добавих жълтъка и ледената вода и бързо оформих тестото. Принципно жълтъците варират като размери, така че за да се оформи тестото може да се наложи да се сложат една, две допълнителни лъжици вода, това вече опира до интуиция, но важното е като резултат накрая да се полухи хубаво тежко, мокро, маслено тесто, което да се отлепя от стените на купата.
Готовото тесто увих в кухненско фолио и прибрах в хладилника. Обикновено 30-тина минути са му достатъчни за да стегне, но както разказах по-горе, моите планове се провалиха, така че довършвах на другия ден. С други думи и след един ден да се продължи - няма проблем, само тестото трябва да се остави извън хладилника за 10-тина минути, за да се поотпусне.
Изстуденото тесто разточих на тънък лист (както се точи маслено тесто - между два листа домакинско фолио, за да не залепва за плота и точилката), от който нарязах с чашата кръгчета за тарталетените кошнички. Този път предварително намаслих формичките, за да не ми залепва тестото. Много им се старах на тия кошнички, но истината е, че дали ще са "перфектни" или не - като се напълнят с крем всичките им недостатъци изчезват.
Металните форми с тестото наредих на решетката на фурната и пекох на 180 градуса докато не станаха приятно препечени - около 15-тени минути.
Готовите тарталети оставих настрани малко да поизстинат и ги извадих сравнително лесно от металните формичи, като само на една, две си помогнах с върха на ножа.

Кремът "Ганаш" се оказа доста лесен за приготвяне. Сметаната кипнах заедно с маслото изсипах върху натрошения шоколад. Разбърках докато се получи хомогенна смес, изчаках докато поизстине, покрих с фолио и оставих във фризера да стегне. Принципно 30 минути са достатъчни, но ако се остави за по дълго, просто трябва след това да му се даде време да поотпусне (поне няколко часа).
Охладения ганаш разбих с миксера на високи обороти и наблюдавах с удоволствие как почти удвои обема си от поетия въздух. Следващия път със сигурност ще опитам да добавя един-два различни аромата към сместта, например мента или ром или портокалов ликьор - убеден съм, че ще стане прекрасно.

Както вече казах, Христина шприцова крема върху тарталетите, а аз положих неистови усилия да ги занеса до офиса в приличен вид. Всеки, който е ползвал метрото от Люлин до центъра в работен ден в 8,30 сутринта, знае колко трудна задача е това. Важното е, че успях и почерпих колегите. Признавам си - според мен малко попрепълнихме тарталетите с крема, но никой, от тези които успяха да ги опитат не се оплака ;)