Вдъхновението е най-силният източник на творческа енергия и желание, които могат да разтърсят личността и да я изведат от плоскостта на ежедневната реалност, извисявайки я до неочаквани, плашещи и недостижими й на пръв поглед висоти. Вдъхновението идва без да пита, провокирано от някакъв необясним вселенски резонанс, впряга целия интелектуален и творчески потенциал на човека и му дава свободата да прави неща, които не е и предполагал, че ще е в състояние някога да сътвори. Като онзи светофар на Джани Родари, дето светнал в синьо, давайки възможност на всеки, който е достатъчно смел (или луд) да полети. Дали човек ще се възползва от тази неочаквана енергия или ще спази "златното" правило: "Ако изведнъж много ти се доработи, седни, почини си, пък ще ти мине" си е негов избор, но моят житейски опит ми е доказал, че изпускането на тези редки, моментни импулси оставя в човека някаква, отекваща и разширяваща се празнота. Именно за това когато имам възможност и усетя този странен прилив на неочаквана енергия скачам с два крака в "дълбокото" на принципа: "... пък да става каквото ще!". Обикновено това означава излизане от стандартното русло на ежедневното ми поведение и приоритети и объркване на собствения ми житеския ритъм и на този около мен. Обикновено има недоволни, но ако намеря в себе си сили да преодолея тази пречка, значи наистина вдъхновението и желанието са истински и стойностни.
Именно воден от вдъхновението продължавам с опитите си с питки. Дори наскоро имах поръчка от приятел на приятел за питка за бебе - вижте по-долу, мисля, че добре ми се получи. И миналия път не се шегувах - ако имате повод или някоя от питките ми ви изкуши - обадете се - само си търся поводи да развихря въображението си и да запретна ръкави.
Именно воден от вдъхновението продължавам с опитите си с питки. Дори наскоро имах поръчка от приятел на приятел за питка за бебе - вижте по-долу, мисля, че добре ми се получи. И миналия път не се шегувах - ако имате повод или някоя от питките ми ви изкуши - обадете се - само си търся поводи да развихря въображението си и да запретна ръкави.
Тази питка направих по поръчка за 40-те дена на малкия Александър. Колега на Христина ме свърза с щастливото семейство и се разбрахме да изимпровизирам нещо за щастливия им повод. Понеже бебето се казваше "Александър" се опитах с питката да наподобя гръцки щит - както великия съименник на бебето. Доколко успях отсъдете сами, но определено ми се получи чудесна питка, а докато я приготвях ме осениха и някои хитрини, така че освен удоволствието от свършената работа и научих нещо.
Тъй като питката за бебето Александър ми беше първа ми поръчка един ден преди това реших да опитам да направя мини версия на питката, като тренировка за оригинала в събота. Това е резултатът. За съжаление всичките детайли, които са по питката остават скрити, поради бухването на тестото (за голямата направих някои редукции), но така е - уча се в движение. Все пак - питката стана добра.
Това е първата питка с диаметър 36 см., която направих. Повода за нея беше освещаването на офиса (специално отидох и си купих тава с незалепващо покритие за случая). Колегите много я харесаха, но най ми хареса реакцията на председателя на борда на Съвета на директорите, който до последно мисля не повярва, че аз съм я правил.
Това бе втората питка за освещаването (направих 2). Идеята й е охлювчетата да символизират големи обороти, а грозда в центъра - богатство и веселие. Дето се вика - а дано!
Тази питка приготвих набързо за вечеря. Постна е дотолкова, доколкото е правена с вода, докато останалите са кифлени - с мляко. Искаше ми се да си поиграя малко с импровизация с по прости форми. Добре се получи като за първи път. Вече имам идея за една доста по сложна, която ще е изненада за едно магаре, което скоро ще има рожден ден.
Питката за Божидара беше първата по-детайлна питка, която правих. Както вече казах вложих много старание и любов в нея и съм много доволен от постигнатото. По това време още не си бях взел 36-сантиметрова тава, така че тя е с по-малък размер.
Тази питка имаше дълбок идеен замисъл, който не се осъществи. Фините детайли на обърнатите едни срещу други листа, които да образуват симетрични форми се оказа, че изискват:
1. наистина голямо майсторство и точно око при навиването на елементите и
2. бързо нареждане, за да бухнат еднакво отделните части.
Все умения, които още не съм придобил, но не се знае - въпрос на тренинг ;)
1. наистина голямо майсторство и точно око при навиването на елементите и
2. бързо нареждане, за да бухнат еднакво отделните части.
Все умения, които още не съм придобил, но не се знае - въпрос на тренинг ;)
Това и питката за 40-те дена на Борис. Специфичното при нея е тестото, което е медено и украсата, която Христина собственоръчно извая.
Първи опити
Тази питка я приготвих за гостуването на нашите преди време. Специфичното при нея е, че е "обогатена" с много кашкавал и може да се хапва самостоятелно.
Рецептата за тази питка така и не я публикувах. Това е първата ми питка с мая и кисело мляко. Получи се доста добре, но тогава загубих рецептата и си останах само със снимката и спомена за прекрасния й вкус.
С тази питка посрещнахме 2010г. Беше ни вкусна и ни създаде добро настроение. Още не ми излиза от главата как Мими хипнотизирано си чупи парче след парче, докато Дани й повтаря да изчака вечерята и да не се наяжда само с хляб.
Това е втората питка за Борис. Тя е солена и богато напълнена с яйца и сирене.
1 коментар:
Готово
Публикуване на коментар