23.11.2010 г.

Ризото и костур с пармезан

Наскоро Дани ме пита дали сега Божидара запълва времето ми, а аз й отговорих, че всъщност не го запълва, а го концентрира около себе си. Животът ни неусетно се превърна в упражнение по строева подготовка, ограничена в тричасови интервали на смяна на памперса, хранене, игра, приспиване и отново - памперс, хранене, игра, приспиване... "Личното" ни време се раздроби и в промеждутъците, а и то не е съвсем лично, защото отново в центъра му е Дарито. Предполагам на всеки му се е случвало да е с някого, но емоцията да е толкова силна, че физическото присъствие на човека да не е достатъчно и въпреки, че са заедно, същият този човек да... му липсва. Е, при нас е същото - бебето като е будно го гушкаме и разхождаме из апартамента до изнемога, а като заспи ни иде да го събудим и да го нагушкаме отново. Христина е по цял ден с нея, а аз като съм на работа само чакам поредния телефонен рапорт от нейна страна - какво е направила бебата днес, какъв е бил памперса на обяд, колко пъти е хапвала и т.н. Положението вече е на ръба да стане неконтролируемо, щом вече сериозно обмисляме дали да не налепим по стените в ... ХОЛА... детски картинки и човечета за забавление на Дарито... И сред целия този вихър от емоции (и памперси) на мене ми се готви, та две не видя!....

Необходимите продукти
За ризотото
3 с.л. зехтин
1 ч.ч. ориз (ризон)
1 кубче зеленчуков бульон
1 кубче гъбен бульон
1/2 ч.ч. бяло вино
1/2 ч.л. сол
1 праз
100 гр. пармезан
30 гр. студено масло
3 ч.ч. вода (гореща)

За костура
400 гр. филе от костур
1 с.л. босилек
1 с.л. червен пипер (може и лют по желание)
50 гр. пармезан
20-тина гр. масло
черен пипер
сол


За ризотото следвах стриктно препоръките на сеньора Лидия и резултатът беше направо феноменален. Оказа се, че никога не съм ял истинско ризото до този момент, но определено това ще се промени оттук насетне. Оказа се, че има няколко основни правила при приготвянето на ризотото, които не знаех, между които:

1. Използвайте къс ориз, защото е богат на нишесте;
2. Запържвайте ориза и използвайте вино, за да го овкусите;

3. Ризотото не се готви на два пъти - почнете ли го, трябва да го довършите;

4. Прибавяйте водата (бульона) по малко и бъркайте постоянно - доброто ризото изисква постоянно внимание;

5. Прави се монтикаре със студено масло;

6. Не жалете пармезана;

7. Сервирайте веднага - вие можете да чакате ризотото, но ризотото не може да ви чака вас.


И така, като начало нарязах наситно праза и лука и ги запържих за няколко минути, докато омекнаха и взеха да придобиват лек цвят. Към запържените лук и праз добавих изчистения ориз и бърках докато не стана златист (1-2 минути). Угасих с половин чаша бяло вино и разбърквах, докато алкохолът не се изпари. Като взе да изсъхва оризът, започнах да прибавям горещия зеленчуков бульон, добавих солта и започнах да разбърквам ориза докато попиваше течността. Така долях почти целия бульон, а в процеса оризът отпусна нишестето си и ризотото започна да придобива желаната кремообразна консистенция.
15-20 минути след добавянето на виното, когато усетих, че оризът вече по-трудно "пие" бульона и е поел максимума си, го махнах от котлона и добавих студеното масло, за да намаля температурата и да спра процеса на готвене. Сеньора Лидия препоръчва докато се налива бульона да се регулира температурата на котлона, в зависимост от това как оризът поема течността.
Накрая поръсих щедро с пармезана и поднесох. За цвят ми се щеше да имам и малко див лук, но уви, нямах под ръка. Сеньора Лидия придаде цвят на ризотото си като накрая посипа с пресен лук, но аз не бих го направил - според мен вкусът на лука би бил твърде агресивен.
Резултатът беше най-кремообразното и с плътен вкус ризото, което съм опитвал някога. Следващия път ще направя ризото с гъби или спанак. Сега като знам основните хватки съм сигурен, че резултатът ще е невероятен.
Маслото е изключително хитра добавка към ризотото, а пармезанът му добавя дълбочина. Трябда да се внимава с пармезана обаче, защото има доста наситен вкус и всеки сам трябва да си определи колко да използва. Но за гореописаните пропорции мисля, че 100 гр. са точното количество.
Успоредно с ризотото приготвих и костура. Използвах изстудено филе без кожа, което нарязах на стекчета. Маслото го разтопих и намазах с него месото, а останалите продукти смесих и обилно покрих рибата, така че да се получи коричка. Пекох върху хартия за печене на средна фурна на 250 гр. фурна за 12 минути. Рецептата видях тук и наистина доста ме учудиха градусите на фурната, но така си пишеше и си бяха прави хората.
Идеята ми беше двете основни съставки на яденето да имат като свързващо звено пармезана и наистина ни се получи доста добре. За рибата си мисля, че щеше да е малко по-добра, ако бях добавил и малко лют червен пипер, но Христина така или иначе не обича люто, така че го пропуснах, но ако вие си падате по пикантното - не се колебайте.

1 коментар:

Лилия каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...