Бебето в къщи, от една страна, е добра причина да въведеш режим и ред в ежедневието си, но от друга, е предпоставка за разразяването на пълен хаос и превръщане на моментната импровизация в стил на... оцеляване. В момента у нас полагаме неистови усилия да овладеем и управляваме хаоса доколкото можем, но макар часовете в деня да са си същите, а Дара от няколко седмици да спи през нощта и да се буди само за хранене, покрай чистенето, гладенето, кърменето (от страна на Христина) и игрите с бебо, последният, макар на пръв поглед в къщи да е овладян, завладява все по-неумолимо мозъка и усещането ми за реалност. Действителността става все по-хлъзгава, изплъзва ми се, смесва се с измерението на сънищата и на моменти не съм сигурен кое е реално и кое не. Снощи, например (към 3 през нощта), за малко да помоля колегата Петър да подържи бебето, за да се поуспокои, докато аз успея да приключа, но се усетих, че това всъщност пред мен е Христина, а спешната задача с изтичащ краен срок е част от съня, а не от реалността. Лошо няма, "реалността" ми става все по-цветна, но се чудя, ако вместо "Пешо" бях промърморил "Мина" или "Лора" или някое друго женско име.... Върви после обяснявай, че нямаш сестра... ;)
Панираното сирене е логична идея за вечеря за положението, в което е нашето семейство. За кърмачките се препоръчва да приемат повече калций и търсенето на рецепти, които да го осигуряват на Христина, започва именно от тук. Допълнително е препоръчително да се хапват и ядки (вече не съм сигурен защо), така че това е моят опит с един куршум да ударя няколко заека.
Необходимите продукти (за 2 порции с по 2 парчета сирене)Панираното сирене е логична идея за вечеря за положението, в което е нашето семейство. За кърмачките се препоръчва да приемат повече калций и търсенето на рецепти, които да го осигуряват на Христина, започва именно от тук. Допълнително е препоръчително да се хапват и ядки (вече не съм сигурен защо), така че това е моят опит с един куршум да ударя няколко заека.За панираното сирене
350 - 400 гр. (твърдо) сирене
2 бр. яйца
2 с.л. галета
2 с.л. смлени лешници
1 ч.л. (сух) риган
черен пипер
2 с.л. мазнина
За доматения сос
1 буркан домати (евентуално 1/2 кг. сурови домати обелени и нарязани наситно)
1 голяма скилидка чесън
1 голяма глава лук
1 с.л. мазнина (зехтин или олио)
1/4 ч.ч. бяло вино
риган
сол
1 с.л. (равна) захар
черен пипер
Първо смесих продуктите за панировката - галетата, лешниците, черния пипер и ригана (идеята ми беше, че след като в соса има риган, би било добре ароматът му да присъства и в панировката на сиренето - оказа се добра идея). Сиренето го нарязах на четири дебели порции, като внимавах да не го натроша. Разбих яйцата в отделен съд.
Сложих тигана с незалепващо покритие да се загрее и му добавих мазнината да загрява. Сиренето първо топнах в яйцето, после в галетата и отново в яйцето. Внимавах панировката да покрие от всички страни парчетата.
Пържих на силен огън, но не на най-силната степен на котлона. При пърженето е хубаво да се оставят парчетата да придобият златист цвят отдолу преди да се обърнат. Макар и твърдо, сиренето при топлинна обработка омеква и повече от едно обръщане по време на печенето почти със сигурност гарантира разпадане на парчетата и не до там добра презентация при поднасяне.
След като цветът стана хрупкаво златист, извадих внимателно сиренето и го оставих за секунда върху кухненска хартия да се оцеди от мазнината.
Успоредно със сиренето подготвих и соса. За него съм писал вече, това ни е любимият ни доматен сос (за спагети, пици или гарнитура), но ще повторя набързо. Надребнените чесън и лук запържих леко за 3-4 минутки в мазнината и добавих виното. То веднага кипна от температурата и го оставих да си къкри и редуцира докато се изпари алкохола и остана само плодово-тръпчивият му аромат. След това добавих доматите и поразбърках. Като крукнаха доматите, добавих супената лъжица захар, за да обера киселата жилка, посолих и оставих да къкри докато се посгъсти. Малко преди да сваля от огъня добавих ригана, за да се запази по-добре ароматът му. Ако всички вкъщи ядат маслини, малко преди да се сложи ригана в соса могат да се пуснат нарязани на дребно маслини. Хубаво е да са от зелените, но по възможност да не са много солени, защото превземат вкуса на соса (ако се слагат маслини, мисля, че ще е по-добре да не се използва сол).
Сложих тигана с незалепващо покритие да се загрее и му добавих мазнината да загрява. Сиренето първо топнах в яйцето, после в галетата и отново в яйцето. Внимавах панировката да покрие от всички страни парчетата.
Пържих на силен огън, но не на най-силната степен на котлона. При пърженето е хубаво да се оставят парчетата да придобият златист цвят отдолу преди да се обърнат. Макар и твърдо, сиренето при топлинна обработка омеква и повече от едно обръщане по време на печенето почти със сигурност гарантира разпадане на парчетата и не до там добра презентация при поднасяне.
След като цветът стана хрупкаво златист, извадих внимателно сиренето и го оставих за секунда върху кухненска хартия да се оцеди от мазнината.
Успоредно със сиренето подготвих и соса. За него съм писал вече, това ни е любимият ни доматен сос (за спагети, пици или гарнитура), но ще повторя набързо. Надребнените чесън и лук запържих леко за 3-4 минутки в мазнината и добавих виното. То веднага кипна от температурата и го оставих да си къкри и редуцира докато се изпари алкохола и остана само плодово-тръпчивият му аромат. След това добавих доматите и поразбърках. Като крукнаха доматите, добавих супената лъжица захар, за да обера киселата жилка, посолих и оставих да къкри докато се посгъсти. Малко преди да сваля от огъня добавих ригана, за да се запази по-добре ароматът му. Ако всички вкъщи ядат маслини, малко преди да се сложи ригана в соса могат да се пуснат нарязани на дребно маслини. Хубаво е да са от зелените, но по възможност да не са много солени, защото превземат вкуса на соса (ако се слагат маслини, мисля, че ще е по-добре да не се използва сол).
Сосът не е задължителен, разбира се, една хубава салата от свежи зеленчуци, идеално би паснала на панираните сиренца, но ние не можем да устоим на комбинацията сирене и доматен сос (а и напоследък на пазара основно се предлага зеле, което както открихме (по трудния начин) не действа добре на храносмилането на Божидара).
Хапва се с много апетит, добре изстудено бяло вино и топъл хляб (или без хляб - принципно панировката е достатъчна). Няма да ви убеждавам колко е вкусно - опитайте сами и си дайте мнението. ;)
Хапва се с много апетит, добре изстудено бяло вино и топъл хляб (или без хляб - принципно панировката е достатъчна). Няма да ви убеждавам колко е вкусно - опитайте сами и си дайте мнението. ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар