11.04.2010 г.

Агнешко със зелен лук

Най-хубавата част от всяко гостуване в Търново са... първите две-три минути: нашите вече са ни видели от терасата и ни очакват на входната врата; ние слизаме от асансьора, нарамили всички сакове и чанти (за да не слизаме втори път до колата), баща ми се спуска да ни помогне да ги внесем, а майка ми на прага е цялата плаха радост и гостоприемство... Очите на всички блестят от концентрираното няколко-месечно очакване за тази среща. Пристъпвам и потъвам в тяхната прегръдка; това е една от най-красивите емоции, които човек може да изпита. Мигът в прегръдките на родителите е вечност – проблемите са далечни и несъществуващи, усещането за сигурност и топлина са всепоглъщащи, моментът е пропит с взаимна горост и истинска, чиста, неподправена обич... Мисля си, че Дебелянов не случайно е спрял там - на прага в прегръдките на „старата” в стремежа си да улови мига-вечност, към който всяко същество се стреми – покоят и удовлетвореността от живота и тихата радост на спасението. За съжаление тази вечност отминава като миг и след нея реалността се втурва с целия си хаос от чувства, страхове и неудовлетвореност, които се преплитат в съществото на всеки... Обичам този миг на зареждане и покой и го ценя толкова повече, колкото по-рядко имам възможност да гостувам в Търново.
До сега не бях готвил агнешко. Е, то и сега не готвих в пълния смисъл на думата, но поне бях активно съпричастен и през цялото време давах предложения на баща ми. Рецептата е комбинация от идея от великденското предаване на Иван Звездев, споделен опит от сестрата на баба ми и традиционната за нашето семейство – свободна импровизация.

Необходимите продукти

  • 1 агнешко бутче (задно)
  • 3,4 връзки зелен лук
  • 1 голяма връзка магданоз
  • ½ кофичка кисело мляко и толкова вода
  • 200 мл. бира (Шуменско)
  • 1 чаена лъжика сол
  • 1 чаена лъжичка сладък червен пипер
  • 1 чаена лъжичка черен пипер
  • 1 и ½ чаени лъжички сух джоджен
  • няколко дафинови листа
  • черен пипер на зърна

Най-важното разбира се е месото да е прясно и да е наистина от агне, а не от възрастно животно. Не съм участвал в подбора, така че не знам по какви признаци е избирано месото, но беше много крехко.

Баща ми разпарчедиса бутчето и го накисна, по препоръка на Баба Зина, в айрян и ½ чаена лъжичка сол за поне 2 часа. Ако се накисне месото от сутрина за вечерта ще е най-добре. Идеята е да се неутрализира до известна степен типичната миризма на месото.

Обработеното месо го поизмихме и наредихме в голям гювеч. Поръсих с ½ чаена лъжичка сол (в интерес на истината в последствие ни беше малко безсолно, но така е по-здравословно, нали така), черния и червения пипер, пипера на зърна, джоджена и афиновия лист. Разбъркахме добре и заляхме с бирата. Затворихме гювеча и го ложихме в предварително загрятата до 250 гр. фурна за един час.

След първия час баща ми изми и наряза на едро зеления лук (принципно, можеше да сложим дори два пъти повече, пак щеше да е добре), объркахме го с месото и оставихме във фурната още за час.

Накрая, понеже искахме месото да е с коричка, пресипахме месото и лука в тепсия, намалихме фурната на 220 гр., поръсихме с надребнения магданоз и оставихме да се пече за още 30 мин. За да има повече сос, е добре да се хвърля по едно око на месото, за да не изсъхне съвсем и ако трябва да се извади по-рано (то така или иначе вече е сготвено).

Резултатът надмина всичките ми очаквания. Месото беше крехко и невероятно вкусно. Сосчето беше много добро и само лукът не ни стигна, но каквото имаше беше изстъргано до последно.

Определено тази рецепта отива в златния фонд на семейство Димитрови ;).

3 коментара:

Lulu каза...

Изглежда много апетитно! Това с киненето в айран е интересно. Преди време готвех агнешки кебап в кисело мляко и беше станало много вкусно:)

Didi Bunova каза...

Толкова хубаво,истинско и емоционално описание на първите мигове от срещите с родителите!

Митака каза...

Точно така се прави агнешко със зелен лук на фурна. И правилно сте забелязали че лукът не е достатъчно, за едно бутче трябват поне 6 връзки лук и при това едър лук. Ако е дребен още повече.Всъщност колкото и да сложите няма да е достатъчно

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...