Глазирани на тиган телешки медальони

Тази рецепта е на Гордън Рамзи, на когото аз съм си фен, и въпреки, че е доста елементарна, се оказа страшно вкусна и веднага влезе в златния фонд на любимите на нашето семейство гозби.

Най-важният момент в нея е прясното месо. Аз взех телешките медальони от Billa и, честно казано, не бях особено доволен от цвета им. Няколко дена по-късно се разтърсих за телешко бон филе в другите магазини, от които обикновено купувам месо, но нямаха. Може би в Пикадили има най-голям шанс човек да си намери прясно телешко бон филе?.. Там ще проверя следващия път.

Необходимите продукти (за 2 порции):

• 2 телешки медальона (може и 4 – те са си доста малки)
• 2,3 скилидки чесън
• зехтин
• сол
• черен пипер
• 2,3 дафинови листа
• мащерка
• клонка розмарин (или щипка сух)
• кубче пилешки бульон
• 1 ч.ч вода

За Гремолатата

• връзка пресен магданоз
• настърганата кора на един лимон
• каперси (който обича)
• сол
• черен пипер

Ужасно ми харесва стила на Рамзи при представянето на рецептите. Нищо излишно – тази рецепта я изстрелва за по-малко от минута. И всичко изглежда лесно и божествено вкусно (и в този случай си е точно така).

В добре сгорещения зехтин се слагат предварително осолените и подправени медальони и се запържват така, че от всички страни да получат равномерен загар. Слагат се подправките – директно при месото, като чесъна само се пресова лекичко и така отива директно в тигана. Като се опекат от всички страни медальоните се слага топлия пилешки бульон (аз си стоплих водата, за да ми е по-лесно да го разтворя) и месото се оставя да попие и да се глазира, като се наглежда и обръща при необходимост един, два пъти. При печенето Рамзи оставя подправките да „почиват” върху месото докато е в тигана – и аз направих така.

Гремолатата, въпреки скептицизма ми, се оказа невероятно вкусна и особено подходяща за месото. Интересното е, че при нея не се използва никакво свързващо звено (олио или зехтин). Към нарязания на дребно магданоз се прибавя лимонената кора и каперсите, подправя се със сол и пипер на вкус, разбърква се и готово. Аз не сложих каперси поради липсата на такива в къщи, но и така салатата беше много добра.

Месото се държи в тигана докато сосът попие в месото и се редуцира почти напълно. Трябва да остане малко на дъното, за да се поднесе с него месото.

От съществено значение е да се използва телешко бон филе. Това е доста крехко месо и при този начин на обработка остава крехко и сочно. Принципно, при равни други условия, месото ще е леко „алангле”, така че ако някой го предпочита по-добре сготвено, е хубаво да си подбере по-тънки медальони.

Готовото месо се слага в чиния, отгоре се поръсва с гремолатата, от страни се прави кръгче със соса от печеното, добавя се малко зехтин около месото и … следва едно уникално преживяване.

Не знам коя от подправките точно придава сладникавия вкус на месото, но то е божествено. А съчетанието с пресния и свеж аромат на настърганата лимонова кора и пресния магданоз … олеле!...

Аз поднесох с брускети (франзели със зехтин, чесън, подправки и накълцани на ситно домати, запечени на фурна). Толкова много ни хареса, че няколко дена по-късно си направихме пак. Но един съвет от „патило” – не става толкова хубаво с друг вид телешко – бон филето си е бон филе.