Котлети от сьомга с печени картофи с подправки и домати по селски

Преди две седмици, нали бях на легло, та разполагах с доста време, доколкото ми позволяваше състоянието, да си мисля за интересни рецепти. Още повече, че изгледах всичките сезони на „Hell’s Kitchen” – едно от любимите ми реалити програми, а то ми действа особено надъхващо. За съжаление, въпреки ентусиазма ми, повече от час на крака в кухнята ми идваше в повече, но въпреки това успях да сготвя няколко, по моето скромно мнение, много вкусни неща.
Особено доволен съм от опита ми с котлетите от сьомга. Наистина, рецептата за приготвянето им е уникално лесна, но за сметка на това се получи невероятно вкусен резултат, и аз, макар да не си падам особено по сьомгата, направо бях във възторг. Още по-вкусна се оказа самата комбинация от рибата и двата вида гарнитура за нея, които подбрах.

 

Необходимите продукти (за 2 порции):

За котлетите от сьомга
2 котлета от сьомга
2 с.л. зехтин
1 бучка краве масло
2 стръка магданоз
черен пипер
сол
розмарин
2 колелца лимон
2 с.л. прясно изстискан сок от лимон

За картофите с чесън и зелени подправки
6 картофа
3 с.л. зехтин
1 с.л. оцет (аз използвах ябълков)
3 скилидки чесън
сол
риган
мащерка
розмарин

За печените домати по селски
6 – 10 чери доматчета или по-дребни домати обикновени
1 с.л. зехтин
1 с.л. мед
сух босилек

Приготвянето, както вече казах, е много лесно, но понеже исках всичко да е готово и топло в 7 вечерта, за да можем да вечеряме с Христина, се наложи да си направя стриктен график за ползване на фурната. Картофите се готвят за около час, доматите за около 40 мин, а рибата за не повече от 20. И понеже разполагам само с една фурна, в която влиза само една тава и всичко се пече само на долна решетка – готвенето си беше истинско жонглиране с продукти и мини подносчета от фолио.
Нарязах черитата на половинки, посолих ги и оставих настрани за 20-тина минути солта да дръпне водата от тях. Докато те се „изсушаваха”, смесих зехтина, меда и босилека и пристъпих към картофите.
Тях ги избрах да са с мека коричка. Хубаво ги измих без да ги беля и ги нарязах на филийки по половин сантиметър, но без да ги режа изцяло (виж снимката). Нарязах скилидките чесън на тънки филийки и напъхах по една във всеки от разрезите на картофите. Направих едно ъгълче на тепсията от фолио с повдигнати краища (за да не изтече заливката) и ги наредих плътно един до друг. Смесих зехтина и оцета (макар да имах известни опасения за оцета, той само допълнително омекоти картофите и не се отрази на вкуса им) и полях „шпикованите” картофи. Поръсих подправките, посолих и ги сложих в предварително загрятата на 180 гр. фурна.
През това време реших, че  доматите достатъчно са „съхнали” и ги залях със зехтина, меда и сухия босилек. Дадох им 15-тина минути да поемат, направих и за тях едно ъгълче от фолио с повдигнати краища и внимателно ги сложих при започналите да омекват картофи.
Дойде реда на рибата. Тя се готви бързо и затова я оставих за най-накрая. Котлетите купих от Била дълбоко замразени. Да, знам, че това не е особено препоръчително и професионално, но там нямат рибен щанд. Котлетите ги сложих в центъра на парчета фолио, залях всеки с по една лъжица зехтин, поръсих със сол и розмарин, сложих върху тях люспа масло, по един стрък магданоз, колелце лимон и по лъжица лимонов сок. Фолиото завих плътно около месото като внимавах да не го скъсам някъде, защото в „торбичката” имаше по две лъжици течности  все пак. Около 40 мин. след като поставих картофите поставих и добре увитата във фолио риба в тавата при картофите и доматите и отидох да полегна, че кръстът взе да ме наболява значително.
20 мин. по-късно Хриси си беше вече в къщи, бяхме наредили масата и аз с едно – „Алее - хоп!” извадих тавата от фурната. И разпределих топлите и готови продукти по чиниите, изключително горд от себе си, че всичко е минало по план и е топло и готово едновременно. Така си изчисляваше времето и професора ми по финанси в Ла Крос, който когато ни канеше на гости много се ядосваше, че идваме 10 минути по-рано, защото му нарушавахме предварителния план за готвене ;) (а ние просто отивахме да помогнем с нещо, ако има с какво).
Няма да ви убеждавам повече колко вкусно беше – опитайте и вие, няма да съжалявате.