Необходимите продукти:
- 500 гр.брашно
- 1 чаена чаша (около 220 мл.) хладка (към топла) вода
- 3/4 чаена лъжичка сол
- 1 чаена лъжичка (или едно пакетче от 7 гр.) суха мая
Тази рецепта се води като хляб без месене. Мен месенето не ми тежи, но явно има и такива техники. Интересното, обаче, е в начинът на печене, а именно - в богата на водни изпарения среда. По същата техника се приготвя и турската пита от "Опитайте", която смятам също скоро да... опитам разбира се.
Както си беше по рецептата, разбърках всички съставки в купата за месене, покрих с кърпа и оставих до радиатора на топло. За разлика от другите рецепти, тук се изискваше поне 3 часа тестото да втасва - така че, общо взето, целият следобед отиде във втасване... и гледане на "Всички обичат Реймънд".
Принципно, идеята е тестото да не се меси, но аз си завъртях един, два пъти и му добавих мааалко брашно, че ми се стори твърде меко. То такова трябва и да бъде, но аз така си предпочитам. Набухналото тесто пренесох до тавата за печене. (Ако не сте с незалепваща тава, е добре да я набрашните предварително с царевичен грис или с брашно.) Оформих топка колкото можах и както препоръчваше Даниела от "В кухнята на моето семейство", от която видях рецептата, покрих отново с кърпа и оставих допълнително за около час да си бухне още веднъж.
Чалъмът при този хляб, както казах, е в печенето.
Идеята е следната. Освен тестото, в добре загрятата фурна (на дъното) се поставя и съд с вряла вода, която по време на печенето се изпарява и така тестото се пече... на пара.
Следвайки указанията първо на дъното на фурната поставих широка и плоска тава и включих фурната на 230 градуса. Когато реших, че фурната и тавата са добре нагряти, сипах в тавата (особено внимателно!!) вряла вода. Както можеше да се очаква, цялата кухня стана в пара, колкото и бързо да върнах тавата във фурната. Направих с нож няколко резки по повърхността на тестото за по-ефектно опичане и го хвърлих да се пече.
След 40-тина минути питката беше готова. Принципно е хубаво като се зачерви коричката отгоре и питката е почти готова, да се извади тепсията с водата от фурната (отново много внимателно, особено ако има останала неизпарила се вода), а хлябът да се свали на най-ниското ниво (и фурната евентуално да се пусне на долен реотан), за да се запече добре и коричката отдолу.
Да обяснявам ли какво падение беше тази кулинарна страст?.. Да обяснявам ли колко бързо свърши пухкавия симид?!... Да си признавам ли за маслото и шарената сол!... За сиренцето и компотът от праскови?!... Но млъкни сърце!..
6 коментара:
Апетитна коричка си докарал на хляба. Е,няма как да я изгризеш без масло и сиренце. :)
Отивам да меся, че ми се прияде топъл хляб. :)
Хихи :D не е лесно с храненето, особено ако един от центровете ти на удоволствието е небцето. Хлебчето ти е просто божествено. Разбирам много добре, за масълцето, сиренцето и всичко останало :)
Харесвам тази технология,
но това, което харесвам най-много е -
златистата хрупкава коричка,
Твоята питка е точна такава - неустоимо изкушение! /със или без масълце, сиренце и др. екстри./
Хубава, със сигурност ароматна и уютна вечер, Диана
чудесно изглежда!
представям си го току-що разчупен...
Въвеждаш в изкушение с тази пика. Кога ще ми направиш такава?
Винаги с удоволствие чета тук. Едно,че рецептите са страхотни, друго -поднесени със страхотно чувство за хумор. А това е качество, което ценя във всеки:) Благодаря за забавно поднесения начин на всичките кулинарни изкушения, които и мен доведоха до кулинарни страсти:)!:) Тази питка немедленно ще се пробва:))
Публикуване на коментар