1.03.2010 г.

Трицветно ризото

Не знам дали ви е правило впечатление навремето по ресторантите (а и по пионерските лагери) много често поднасяха като гарнитура ориз с грах. Именно за този ориз си мислех, докато импровизирах вечеря за брат ми, който ни дойде на гости, за да помогне да оправим компютъра. Комбинацията е доказано (по балкан-туристски) сполучлива и макар да й липсва (поне в спомените ми) особен финес и деликатност, е вкусна и лесна за приготвяне. Още повече, че я приготвях между другото, докато се въртяхме около компютъра – това чудо на съвременната техника, което като спре да работи и живота губи смисъл ;)

Необходимите продукти

  • 1 ч. ориз
  • 1 с.л. зехтин
  • 1-2 моркова
  • 1 ч. грах (може и замразен)
  • 1 средно голяма глава лук
  • 1 кубче зеленчуков бульон
  • 2 ч. вода
  • мащерка
  • чубрица
  • сол
  • пипер

Макар че ризотото е идеално и като самостоятено ядене (за лека и здравословна вечеря например), то е особено подходящо и за гарнитура (на да речем – пържоли на тиган с чили паста - хахаха – Димитровите сме доказано (!) месоядни и с едно ризото, макар и трицветно, трудно ще се нахраним) .

Ризотото се приготвя изключително бързо и лесно. Хубаво е предварително да си приготви човек бульона, защото веднъж започне ли се със запържването, няма да остане време за него. Една чаша вода кипва в микровълновата за малко по-малко от две минути. В нея разчупвам бульона и го оставям да се разтвори. Доливам с още две чаши гореща вода и оставям да ми е под ръка.

Лукът го предпочитам настърган. Морковите също. Предварителната подготовка е по-малко сълзлива, ако лукът се стърже в близост до течаща вода. Този „пиниз” ми го каза Христина, за себе си нямам обяснение, но съм установил, че е вярно – лукът люти по-малко.

Когато всички продукти са в необходимото състояние и подредени в купички и чашки на плота, пристъпвам към готвенето. През това време тиганът вече се е затоплил, а зехтинът тъкмо започва да дими...

Леко запържвам лука и след едно-две разбърквания добавям и настърганите моркови, за да се позадушат. Още няколко кръгообразни движения с дървената лъжица и добавям ориза. Тук движенията стават по-чевръсти, защото оризът е малко по-придричив към запържване. Оставям го леко да се „остъкли” и започвам да добавям постепенно бульона. Основното правило, както ме научи Иван, е бульонът да е горещ и да се сипва постепенно. Ей, блажени бяха времената, когато ливвах бульона и отивах да гледам някоя серия на „Приятели”, докато се сготви ориза....

Сега бульонът го слагам черпак по черпак и разбърквам докато оризът попие течността преди да добавя още. Долу-горе на втората чаша бульон изсипвам замразения грах – на него малко му трябва. Принципно бульоните са солени, така че може и да няма нужда от допълнително сол, но това е според вкуса на всеки. Черният пипер при готвенето на ориз е задължителен в нашето семейство, а специално към този ориз добавих и прясна мащерка и чубрица (но не много, защото на Христина чубрицата в ориз не й допада особено).

Правилото при ориза са ми казвали че е 3 към 1 – три чаши вода за една чаша ориз. Според мен това е само препоръчително съотношение. Рядко се ограничавам само с три единици вода – обикновено доливам, докато ризотото придобие вида, който ми допада.

Много хубаво би било, ако има в храдилника малко пармезан. Настърган щедро върху ризотото ще го превърне в съвсем друга категория ястие. Ние за съжаление нямахме, а и всъщност брат ми не яде сирене...

Понеже обичам по-пикантното, си поръсих порцията с едро натрошено чили. Естествено порцията от снимката беше само за блога, аз си досипах още два пъти ;)

Да ви е вкусно!

2 коментара:

pep-4o каза...

Много обичаме пилешко месо, овкусено с лимон. Тази рецепта със сигурност ще ни хареса.
Благодаря за чудесното предложение!
Пепа

Lulu каза...

Рецептата звучи страхотно!
Тук си открих и още доста други интересни прредложения!

Оризови топки (с моцарела)

Това е една от много успешните рецепти, които приготвям напоследък по няколко пъти. Идеална е за оползотворяване на недоизяден ориз. ...